10713 | 26 ян. 2025 | 18:59

Правителството безкритично удължава и програмата за компенсации на всички небитови потребители на електроенергия – включително компании с рекордни печалби и такива, за които разходите за енергия не влияят на конкурентоспособността

Лъчезар Богданов

Институт за пазарна икономика**

В първите дни на новото правителство получаваме повече яснота по някои отворени въпроси за насоката на стопанската политика, но и няколко предупредителни сигнала. Фрагменти от важни намерения станаха публични при срещи на премиера с председателя на Европейската комисия (ЕК) и председателя на Европейски парламент, включително относно бъдещи усилия за наваксване в реформи и инвестиции по плана за възстановяване и устойчивост и присъединяването към еврозоната. Още повече, новият финансов министър също стартира със срещи в еврогрупата и ЕК, поне публично обявени като част от процеса към приемане на еврото.

По конюнктурно-календарни причини еврозоната се оказва фокус на политически сблъсък през седмицата. Какво е факт към момента и какво можем да очакваме? Данните за инфлацията до декември 2024 г. показват отклонение от 0,1 процентни пункта от критерия за ценова стабилност. Месечните стойности на инфлацията в останалите страни членки и тенденцията в България дават основания да се счита, че в следващите няколко месеца това отклонение може да бъде стопено.

При тези обстоятелства правителството – поне според публичните изявления на финансовия министър – изглежда ще върви по следните стъпки: ще изчака данните за инфлацията през януари (които ще бъдат публикувани в средата на февруари), когато вероятно критерият ще бъде изпълнен, ще внесе проект на бюджет за 2025 г. (до 14 февруари) и ще изпрати на ЕК средносрочен фискално-структурен план (до 20 февруари).

Евентуален извънреден конвергентен доклад ще оценява както изпълнението на критерия за ценова стабилност, така и критерия за стабилни и устойчиви публични финанси. Практически това означава, че в него ще трябва да бъдат анализирани и оценени данните за бюджетния дефицит на начислена основа за 2024 г. (които ще са известни през април), както непосредствената перспектива, която ще стане видима от проектобюджета за 2025 г. и траекторията на фиска и предвижданите макро политики през следващите години, очертана в средносрочния план.

С други думи, няма как да се заобиколи нуждата от формулиране на път напред към разумна и надеждна бюджетна консолидация. Правителството и управляващото мнозинство трябва да постигнат съгласие за приходи и разходи, които постигат дефицит до 3 % от БВП (макар да стои отворен дебатът за балансиране на бюджета, но това не е предмет на този коментар), и то не само за текущата, а и в следващите години. 

Ето какви действия виждаме в първите дни на управлението:

Очаквано правителството изтегли бюджетните проектозакони. В това има ясна политическа логика – да припомним, че и новоизбраното правителство на Кирил Петков през декември 2021 г. изтегли внесения проектобюджет за 2022 г. и внесе свой след около месец, който бе приет в парламента в началото на март. Но фискалните и общоикономическите аргументи са всъщност водещи – рамката на служебния кабинет трябва да се измени в значителна степен или поне такава е към момента заявката на управляващите.

Правителството изтегли и пакета данъчни закони. Макар това привидно да изглежда част от политическия акт на задаване на някакъв нов курс на публичните финанси, е съвсем възможно да се мине и с някои малки промени във вече подготвените проекти. Освен, разбира се, ако новото мнозинство не предвижда по-остър завой – какъвто почти сигурно ще е в негативна посока в настоящия политически и международен контекст. Към момента заявката е, че няма да се вдигат данъците – което обаче не е достатъчна гаранция, особено ако се навлезе в семантични спорове кое е данък, кое е някакъв друг вид плащане, дали промяна в данъчната основа е повишаване на данъчната тежест и т.н.

Притеснително изглежда и колебливото изказване на премиера по повод на реформите, които са условия за отключване на следващи плащания по плана за възстановяване. Към момента, според първоначални изявления, те са заложник на преговори по редица различия в коалицията.

Тогава остава свиването на дефицита да се случи през ограничаване на ръста на държавните разходи. Но тук сигналите са още по-тревожни. Финансовият министър заявява, че няма да минава през орязване на капиталовата програма – действие, което почти винаги се оказваше „буфер“ в миналото и водеше дори до изненадващи излишъци в миналото. 

Почти толкова категорично г-жа Петкова защитава и повишението на заплатите в системата на МВР и останалите служби в сектор сигурност – отново ръст от над милиард годишно, който ще тежи на фиска. Министърът на отбраната вече издаде заповед, с която определя новите размери на заплатите във въоръжените сили при среден ръст от около 30%.

Правителството безкритично удължава и програмата за компенсации на всички небитови потребители на електроенергия – включително компании с рекордни печалби и такива, за които разходите за енергия не влияят на конкурентоспособността – практически запазвайки „таван“ на цената от 180 лева/мвтч с прогнозно финансово измерение от 440 милиона лева, поне 240 млн. от които за сметка на бюджета.

Всичко това хвърля много сериозно съмнение върху потенциала на новото управление да овладее бюджетния популизъм и да вкара устойчиво държавните финанси в разумна рамка. И това не е просто въпрос на изпълнение на критерии за присъединяване към еврозоната, а фундаментална предпоставка за макроикономическа предвидимост, инвестиции и конкурентоспособност, без които не може да има икономически растеж.

**Текстът е публикуван на сайта на Института за пазарна икономика.