19076 | 27 март 2015 | 11:59

Интервю на Влади ЛАЗАРОВА за допинга, мръсните игри и погубените съдби

- Г-н Коджабашев, животът ви е свързан с щангите. Минавало ли ви е през ум, че ще се стигне дотук?

- Винаги съм се притеснявал. Въпреки че се бях дистанцирал, никога не съм спирал да се интересувам от вдигане на тежести. Не съм във федерацията, но продължавам да ръководя „Черноморец“ Бургас. Веднъж седмично ходя до залата. Гледам децата как тренират и се вълнувам. Откакто гръмна скандалът, не мога да си намеря място. Така се чувствам, нищо че всеки ден чета как ме плюят и употребяват името ми - разчиствал съм си бил пътя за завръщане на бял кон. Моят живот не зависи от щангите и никога не е зависел. На хората с къса памет ще припомня, че по мое време федерацията за пръв и последен път имаше генерален спонсор („Нафтекс“ - б.а.). Не лежеше върху държавата, а спортистите бяха задоволени във всяко отношение - и като заплащане, и като екипировка, и като тренировъчен процес.

- И въпреки това месец преди олимпийските игри в Пекин 2008 хванаха целия национален отбор с допинг. Коя е най-голямата ви грешка като управник?

- Срамът от тогава не може да го изтрием. Грешката ми е, че съм доверчив. Мислех, че работата ми като президент не е да бъда пъдар 24 часа в денонощието, да дебна какво се купува и какво се дава на щангистите. Имах екип - членовете на управитения съвет и мои бивши съотборници, Неделчо Колев и Борислав Гидиков, които отговаряха за медикаментозното възстановяване. Е, същите тези хора в момента са шеф и генерален секретар на федерацията. Заради тяхната лакомия и далавери зад гърба ми изгоряхме през 2008 г. Сега историята просто се повтаря. Постоянно ми искаха пари, за да пазаруват препарати, никога не потърсих сметка, не се усъмних. Казвах си, че няма нищо по-важно от възстановителния процес. Аз от хапчета не разбирам. Уви, изядоха ми главата. Но и сега, като се връщам назад, не знам дали бих могъл да постъпя другояче. Все пак Неделчо Колев е по-голям от мен, също световен шампион. Не съм си представял, че е възможно да му се карам, да го следя. Заблуждавах се, че сме екип, който работи в една посока. Вместо това той и Гидиков са ме крадяли. Пазарували са се евтини и допотопни, непроверени неща, и са отклонявали средства. Скандалът през 2008 г. е най-тежкият ми момент в спорта.

- Но не е единствената допинг афера за вас като президент. Бяхте начело на федерацията и в Сидни 2000 (трима наши медалисти бяха хванати с фуросемид, открит в лекарството „Ороцетам“ - б.а.).

- В Австралия бе друго. Нали не мислите, че някой би могъл да държи сметка на Иван Абаджиев какво дава на тима? Бил съм при него в националния, наясно съм с всичко. Обидно ми е да слушам изказванията на Старшията как в Сидни съм пирувал след резила, докато той е умирал. Със сигурност му е било тежко и е преживявал случващото се. В един миг той се затвори в стаята и млъкна. Аз станах и президент, и треньор. Загрявах и извеждах на подиума Гълъбин Боевски и Георги Марков. Заедно с Батето (Иван Славков - б.а.), Бог да го прости, обикаляхме като ненормални Сидни с такси, за да открием къде е съдът им. Спряха ни от участие, а ние заведохме дело, че това е посегателство срещу правата на човека. Спечелихме го. Пуснаха останалите да довършат състезанието. Не помня как съм стигнал обратно до олимпийското село да кажа на Алан Цагаев, че има зелена светлина да вдига. Намерих го да се припича на слънце. „Ти какво правиш, бе, ставай и се приготвяй“, така му казах. А той ме гледа с неразбиращ поглед: „Ти се шегуваш, току-що изпих едно малко уиски и се разревах, че съм на олимпиада и няма да участвам.“ На бегом му намерихме екипа, бяхме на ръба да закъснеем. Алан спечели сребърен медал, а беше на крачка от титлата.

- Погребахме ли окончателно щангите като спорт в България?

- В момента вдигане на тежести у нас не съществува. И не бива да съществува занапред при същите отровни навици. Струва си само ако се изкоренят допотопното ни мислене, тарикатлък и байганьовски маниери. Защото те ни доведоха дотук, а не измишльотините за шпионски скандали и конспирации на великите сили. Ще са нужни драконовски мерки, невиждани досега реформи и наказания. Прекалено много идва срамът, това са десетилетия на опозоряване и повтаряне на стари грешки. Българският народ се чувства излъган, омерзен и отвратен от бакиите ни.

- Вие лично бихте ли подали ръка в тази промяна?

- Не и по собствена инициатива, не. Нали в това ме упрекват, че ламтя за власт. Напротив, не желая да имам нищо общо. През 2008 г. цялата вина падна върху мен, понесох си я, макар че хал-хабер си нямах какво сме пили, кога и защо. Изкараха ме по-черен от дявола, измиха се доста мръсни ръце с мен. Тръгнах си, но сега мен ме няма, а отново оцапахме гащите на целия национален отбор. Е, питам се, Коджабашев ли ви е виновен отново? Ако някой ме потърси и бъда убеден, че няма и грам шанс просто да замажем смрадта, бих помогнал. Имам доста контакти в световната и в европейската федерация.

- Всички се зобят, а само нас ни хващат. Не се ли изтърка тази реплика вече?

- Банално е да разсъждаваме така. Знаете ли как се провеждат допинг проверките от Световната антидопингова агенция? В един и същи ден в София кацат няколко техни служители - различни по националност, които не се познават и идват от всички краища на Европа, понякога и извън нея. Те знаят само в кой хотел спят и колко отбора и спортисти трябва да проверят. Нахлуват на тренировката, раздават шишенцата и ни почват. Вземат кръв, разписват протокол и си заминават. И да искаш, няма на кого да се оплачеш, кого да подкупиш.

- Как архаичен анаболен стероид от 1962 г. и забранен от 1974 г. като станозолол е попаднал в кръвта на единайсетте национали?

- Със сигурност не и нарочно. Не е даван съзнателно. Това би бил самоубийствен акт. В националния отбор не се е вземал един препарат, нито два, нито четири-пет. Там са се вземали 14-15 различни медикамента, нищо че по тази тема не се говори. Имам основания да твърдя, че се е гълтало голямо количество. Управниците и треньорът явно са вярвали, че по този начин, комбинирайки много неща, може да се получи по-силен анаболен ефект.

- Това звучи абсурдно! Говорим за елитен спорт и за федерация с един от най-високите бюджети от държавата.

- Когато власт и пари попаднат в ръцете на умствено ограничени хора, глупаци и дребни по душа тарикати, които никой не контролира, резилът е гарантиран. Чудя се да се смея ли, или да плача на заканата на селекционера Иван Иванов: „Аз с щангите бях дотук.“ Ами ти, Иванчо, който допреди няколко години ходеше с едни плетени чепици и фланелка на „Челси“, днес караш три мерцедеса. Какво да кажа за генералния секретар Борислав Гидиков, който също се вози в последен модел мерцедес? Искам да знам как той спечели пари за тази кола! Искам незабавна финансова проверка във федерацията за целия олимпийски цикъл, от който вече са минали три години. Четири човешки съдби отиват по дяволите с доживотни наказания, едно момиче само на 14 години (Надежда Мей - б.а.) е блъскано със стероиди. Да благодарим на Господ, че е живо, а че ще има увреждания, е сигурно. Преди години плакахме на гроба на Белослав Манолов, с когото заедно станахме световни шампиони. Изгасна от цироза, а според Иван Абаджиев са го убили алкохолът и цигарите. Преди няколко дни пак плакахме, този път пред ковчега на последния олимпийски шампион по вдигане на тежести на България Милен Добрев. Ужасът трябва да спре.

- Какво правят другите? Как се пазят, откъде пазаруват?

- О, със сигурност не са престъпници като нас с активна дейност на черния пазар за забранени стимуланти. Ние сме в каменната ера. Не говоря само за щангите. Дано да се окажа лош пророк, но мисля, че в следващите месеци ще станем свидетели на още много положителни проби. Колко пари се наляха в прословутата ни лаборатория, а тя още не функционира като хората. Знаете ли, че на мен като президент на федерацията преди години дори ми бе отказвано наши състезатели да бъдат изследвани? Имах съмнения преди едно световно първенство за юноши и занесохме проби. Отговориха ми, че най-рано след няколко дни могат да ги обработят, защото едната колежка била в отпуск, а другата имала много работа. Качих отбора на самолета за Тайланд с ужас, а след четири дни като ми звъннаха от лабораторията се оказа, че имаме двама души с тестостерон. Едва се спасихме. Бяхме дали вече заявки за участие, наложи се да разиграваме театър на кантара как едното момче не е свалило килограми, за да си влезе в категорията. Треньорът му го шамароса пред всички, за да изглежда по-достоверно. Не може да очакваме слава и медали, когато нашите ръководители влизат в първата аптека и купуват за 2,50 лв. най-евтиното и прибират остатъка в своя джоб. После хапчето отива в устата на някой тийнейджър, на някое бедно дете, което няма право на избор.

- Има ли пазар, от който спортният елит пазарува и не се притеснява?

- Разбира се. В Световната антидопингова агенция разполагат със списък, който е съвсем официален и регламентиран. В него фигурират около 200 фармацевтични компании, предимно швейцарски, американски, китайски. Техните продукти са лицензирани и проверени, специализирани по спортове и специфика на търсения индивидуален ефект. Искам сега да ме попитате тогава защо у нас никой не ползва техните услуги.

- Ето, питам ви. Защо?

- Защото ще спре лапането. Край на кражбите. Тези препарати струват много, ама много скъпо. Факт. Има медикаменти за 10 000 долара. Сега ще кажете, ама ние не можем да си го позволим. Ще ви оборя – във всеки национален отбор или спорт потенциалните медалисти не са сто, а обикновено се свеждат до десетина. Ами, инвестира се за тях. Но там я няма схемата: „Аз сега ще ти преведа 10 000 долара, ама ти после ще ми върнеш два бона от тях под масата.“ Същото това ръководство на щангите преди години забрави да подаде навреме заявките за участие на световно първенство. Ама не забрави да изяде и да изпие годишен бюджет от над 1 млн. лева! Да сте чули някой да е наказан, някой да е върнал един лев? Не. Няма и да чуете. Защото безхаберието е национална черта на българина.