10074 | 26 окт. 2015 | 08:06
Надежда Петрова, пратеник на epicenter.bg
Повечето българи не асоциират Германия като привлекателно място за туризъм. В натрапените ни представи прецизният германец подправя мястото, което обитава със строги и изчистени линии, без много емоции. Страната е място за бизнес, а тези, които все пак държат да опознаят части от нея обикновено предпочитат Бавария и изумителните й замъци.
Истината обаче е, че тази северна държава предлага неочаквани емоции. Там градовете плуват в зеленина и най-неблагодарното парче земя бива облагородено по начин, доставящ наслада на всичките ви сетива. Един от емблематичните примери за германската предприемчивост е Лайпциг.
Свят до водата
Съвсем в околностите на града до 1990 г са се намирали откритите мини, подхранващи промишлеността на страната. В момента целият район се намира в процес на рекултивация, в който всички бивши кариери се превръщат в изумителни езера. Когато тази ландшафтна трансформация приключи, гражданите и гостите на града ще могат да се наслаждават на 22 взаимосвързани езера с обща площ 7 000 хектара.
Проектът е кръстен „Нойзееленд” и осъществената до момента част от него е истинско съкровище за любителите на природата и активния начин на живот. Езерото Кулквицер, наричано галено „Кулки”, например, е едно от първите възникнали на мястото на стара кариера. От 2004 г то е вълшебно място за любителите на плажните приключения.
Освен да се излежаваш мързеливо на пясъчните му ивици, почитателите на спорта могат да карат уейкборд, кайтсърф или каяк, да се разхождат с лодки или да си подарят цяла отпуска край бреговете му, наемайки някоя от красивите къщи за гости. Мястото разполага и с къмпинг, точно както и езерото Коспуденер, на което галено му викат„Коси”. Освен многото атракции през летните дни там се провеждат и кинопрожекции под открито небе, концерти, срещи с писатели и артисти. За по мързеливите има и СПА център, където под вещите ръце на терапевтите и най-изтощеното тяло ще намери сили за втори живот. Любопитна атракция има в езерото Щермталер и това е църквата, която плува във водите му като храм паметник за селата, разрушени по време на минните разработки в околността.
От всички възможни за разходки езера нашата група се спира на Коспуден. Там е акостирана лодката, която ще ни отведе на едночасова разходка из спокойните сини води. Студът не бива да ви плаши. За зимните месеци превозните средства се покриват и стават напълно приемливи дори и при минусови температури. Качваме се премръзнали на борда, но вътре ни очаква изненада – топлина, вкусен гулаш и сандвичи с масло и сирена. Лодката ни бавно се отлепя от брега, а аромата на супа повдига духа на всички.
Сюрреалистично е – около нас се е ширнала безкрайността, всички с наслада похапват, а музиката е на „Ения”. Капитанът с моряшка шапка пък отвреме на време свежда глава от руля и изпитателно оглежда дали всичко е наред. Наред е – няма и как да е иначе, когато си на красиво място, с добра компания и вкусна храна. Много даже е наред!
Свят в приказките
Съвсем наблизо до Коспуден пък се намира друга привлекателна точка за търсачите на емоции – развлекателният парк „Белантис”. Най-изумителното място за развлечения в цяла Саксония е разположено върху територия, откъдето преди години са извличали кафяви въглища.
Паркът е открит през април 2003 г след деветнайсетмесечни строителни работи. Първоначалното капиталовложение било над 50 млн. евро, но още през първия сезон, мястото е посетено от над половин милион души. От този момент нататък пространството непрекъснато се разширява, предлагайки на посетителите си все по-нови и нови атракциони.
Парадната сграда, през която е и главният вход, прилича на замък току що телепортирал се на тази земя от красива приказка на „Дисни”. В мига, в който преминеш през огромния портал попадаш в почти нереален свят. Първото, което ни впечатлява е просторът, който се открива пред нас. Безкрайни зелени поля, уханни цветя и водни пространства, които гостите плавно кръстосват в красиви гондоли.
Всъщност, в парка са изградени две огромни езера, пресъздаващи Атлантическия океан и Средиземно море, като всички тематично обособени зони са разположени около тях. Посетителите могат да усетят величието на Египет, спускайки се с коли по водния улей, тръгващ от върха на огромна пирамида и стигащ до нейната основа. Може да изпитат величието на рицарите, обикаляйки с вагонетки из техният замък, след което отново стремглаво да се върнат на земята и то спускайки се от най-високата му кула. Могат да посетят индианското селище и да изрисуват себе си или децата в най-страшните краски.
Тук е мястото да спомена, че паркът не е място за любителите на силни усещания. Най-екстремното приключение, което може да ви се случи, е да се качите на скоростното влакче, но дори и то не е от най-впечатляващите в света. Все пак удоволствието да се разхождаш из тази приказна местност наистина е огромно. Кораби, които летят във въздуха, гигантско махало, което подмята настанилите се в него наляво-надясно, влакче за най-малките или велосипеди, които возят така, като че ли гумите им са квадратни...
Накрая всички се озовават, в някое от местата за похапване в парка, където удовлетворени и гладни със сигурност си мислят, че опитват едни от най-вкусните наденички на света. По-големите могат да си поръчват и заслужена чаша глювайн и то срещу две евро и половина. Между другото, в момента паркът е в трескава подготовка за Хелоуин, като почти целият вече е декориран с тикви и страховити вещици. Всъщност, може и да не са чак толкова страховити, след като май няма посетител, който да не иска да се снима с тях.
Свят в тропиците
Ако все пак не разполагате с време да излезете извън границите на града, Лайпциг има преживявания и за вас. Зоологическата му градина е призната за втората най-добра в Европа след виенската Шьонбрун, а пълната разходка из нея може да ви отнеме и ден.
Историята й започва в далечната 1878 г, като в началото зоопаркът представлявал частна градина към ресторанта, собственост на Ернст Пинкерт. Благодарение на нея в заведението никога нямало свободни места и собственикът бързо разбрал, че това е прекрасна въдичка за посетители. През 1883 г територията й се разширирява. В началото в нея имало само аквариум и терариум, а по-късно се появили мечки, слонове и маймуни. Постепенно зоопаркът ставал все по-голям за да стигне до наши дни, в които заема огромна територия от 26 хектара.
Любопитно е, че още от първите си дни паркът заложил на напредналите технологии в отглеждане на животни. Тук няма никакви чудовищни клетки с тъжни обитатели. Животните се разхождат почти на свобода и се чувстват прекрасно. Голяма част от загражденията са направени от стъкло, така че посетителите наистина могат да се почувстват като сред дивата природа.
Днес мястото е подслонило около 10 хил. млекопитаещи, птици, риби и влечуги. Тук се намира най-големият в Европа аквариум, както и една от най-богатите в света експозиции на човекоподобни маймуни, обединена под названието „Понголенд”.
През 2011 г зоопаркът се сдобива с нова емблема – тропическа градина, заемаща пространство от около две футболни игрища. За нея за пръв път се заговаря през 1998 г, но пари се намират едва през 2006-а. Основната част от средствата обезпечило правителството на Германия (32 млн. евро), 20 млн. евро отпуснал зоопаркът, а последните 11 млн. евро дошли от градския бюджет.
Кръщават проекта „Гондваналенд” в чест на древния континент, който преди 150 милиона години се разделил на части, които впоследствие образували днешните Южна Америка, Африка и части от Азия. Затова и тематичните области в парка представляват флората и фауната именно на тези три континента.
Разходката ви из това вълшебство може да започне с малка дървена лодка. Тя преминава през лабиринт от улеи, изграден под скалите, а на стените им вървят прожекции, разказващи историята на света от създаването му до наши дни. Повечето от кадрите са триизмерни, така че ви очаква пътуване редом до космически планети, динозаври, готови да ви погълнат, миролюбиви слонове и страхотни пейзажи.
След като пътешествието приключи ще може да се заемете със същинската част на парка, в който са представени около 17 хил. тропически растения и около 300 екзотични животни. Ако сте голяма група, може да си наемете гид, но имайте предвид, че до повечето експонати има дървени слушалки, чрез които може да научите най-важното за изложеното растение или животно.
И още нещо важно – температурата в оранжерията действително е тропическа, а въздухът - влажен и тежък. Затова задължително използвайте сейфовете на входа и оставите зимните си дрехи. Така ще може спокойно да се насладите на разходката из тези екзотични за нас континенти, а след това и да отдъхнете в някое от многобройните кафета и ресторанти, заобиколени от зеленина и хора с озарени лица.
Мобилна версия
RSS канали
