4770 | 18 март 2023 | 19:53

В крайна сметка Ирак имаше ядрена програма през 70-те години на миналия век и през 80-те години на миналия век използва химически оръжия както срещу Иран, така и срещу собственото си кюрдско население, посочва изданието

На 20 март ще се навършат 20 години от войната между САЩ и Ирак. По този повод на страниците на френския всекидневник Le Figaro специалистът по международни отношения и преподавател в университета Sciences Po в Париж Гийом Лаган анализира приликите и разликите между иракския конфликт и войната в Украйна.

Държава-членка на Съвета за сигурност, която атакува суверенна страна с 40 милиона души население, за да свали нейното правителство, безсилна ООН, разделена международна общност: нахлуването на Съединените щати в Ирак, което започна на 20 март 2003 г., има много прилики с конфликта в Украйна.

За някои анализатори случаят е ясен: нарушаването на международното право от страна на Вашингтон проправи пътя или дори позволи това, което сега се извършва от Русия.

Двете войни обаче имат три забележителни разлики.

Първата разлика е свързана със законността на войната. Разбира се, Съединените щати не получиха разрешение от Съвета за сигурност да започнат конфликта в Ирак. Но, за разлика от Русия, те активно го търсеха. Те също така изтъкнаха многобройните резолюции (общо 17), които от войната през 1980 г. и нахлуването в Кувейт през 1990 г. до 2002 г. са санкционирали Ирак и са поставили страната в забранителния списък на нациите в ситуация, далеч от тази на Украйна.

Последната резолюция 1441, от 8 ноември 2002 г., изисква Ирак да хвърли светлина върху своите програми за оръжия за масово унищожение и заплашва страната, ако не го стори, със "сериозни последствия", които не стигат до "война". Съединените щати обаче смятат, че изразът "с всички необходими средства", присъстващ в резолюция 678 (приета през 1990 г.), остава в сила и разрешава използването на сила, в случай на отрицателен доклад от инспекторите по разоръжаването. Не успявайки да получи резолюция в добра и надлежна форма, Вашингтон, подобно на Русия днес, се отказа от правото си на самоотбрана, гарантирано от член 51 от Хартата на ООН. Но тъй като не бяха атакувани от Ирак, американците в крайна сметка се позоваха на по-неясна концепция, непризната от международното право, тази на превантивната война, изтъквайки, че е необходимо да се попречи на Багдад да се сдобие с оръжия, които режимът на Саддам Хюсеин можеше да даде на терористични групировки и да ги насочи срещу САЩ.

Знаем, че тези оръжия се оказаха несъществуващи, след като конфликтът приключи. Но в контекста на времето вероятността те да съществуват е доста широко разпространено вярване, включително сред държавите, които се противопоставят на войната (в известната си реч от 14 февруари 2003 г. Доминик дьо Вилпен призовава за "разоръжаване чрез мир") . В крайна сметка Ирак имаше ядрена програма през 70-те години на миналия век и през 80-те години на миналия век използва химически оръжия както срещу Иран, така и срещу собственото си кюрдско население.

Втората разлика между войната в Ирак и войната в Украйна е, че разделението на международната общност беше по-слабо изразено през 2003 г., отколкото през 2022 г. Без подкрепата на ООН Съединените щати създадоха "коалиция на желаещите" от около петдесет държави, три от които (Австралия, Полша, Обединеното кралство) осигуриха войски за нахлуването и 37 за окупацията на страната, включително Украйна. За разлика от това може да се отбележи, че Русия е единствената, която действа на украинска територия. На 23 февруари, по време на последното гласуване в Общото събрание на ООН, осъждащо "специалната военна операция", тя беше подкрепена от шест държави (Беларус, Северна Корея, Еритрея, Мали, Никарагуа, Сирия), 32 се въздържаха и 141 осъдиха руската намеса.

Разбира се, много държави се противопоставиха на войната в Ирак. Близо 54 държави официално протестираха срещу американската кампания, сред които настоящите поддръжници на Русия (Китай, Индия), но също и повечето арабски страни и важни европейски страни като Франция и Германия, знак за голямо разделение на западния лагер. Но нито една резолюция на Общото събрание на ООН не осъди Съединените щати по това време. Що се отнася до Съвета за сигурност, малко повече от година след края на военните операции, с резолюция 1546 от 8 юни 2004 г., той възвърна своето единство, като призна новите власти и организира американското присъствие в Ирак, което днес вече е далечна перспектива по отношение на руската окупация на част от Украйна.

Последната разлика, която трябва да се отбележи, е, че балансът на войната в Ирак не е изцяло отрицателен, от гледна точка на Вашингтон. Вярно е, че войната в Ирак не направи възможно демократизирането на Големия Близък изток. Неговите недоброжелатели правилно отбелязват, че войната струва живота на 4000 американци и на още повече иракчани (поне 100 000, а може би пет пъти повече). Ирак се превърна в крехка държава, разделена между често съперничещи помежду си шиитски и сунитски общности, кюрди, желаещи да се отделят, и източни християни, изкушени от изгнание. Войната подхрани сунитския радикализъм с експанзията на Ислямска държава, принуждавайки Съединените щати, които напуснаха през 2011 г., да се ангажират с нова интервенция през 2014 г. Освен това улесни създаването на шиитска арка и даде широко влияние на Иран във вътрешните работи на Ирак.

Но Съединените щати получиха някои предимства. Ирак, реинтегриран в международната общност и след като стана член на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО), прекрати всички програми за разпространение на химически или ядрени оръжия. Без Саддам Хюсеин начело, страната се отказа от политиката на величие, която я караше да копнее за Кувейт. Икономиката на Ирак претърпя известна експанзия (през 2022 г. иракското производство, второ в ОПЕК, е най-голямото от 1972 г. насам). И накрая, колкото и корумпиран, насилнически и несъвършен да е, Ирак възприе демократичен режим, белязан от редовни изборни цикли, рядкост в региона, и динамиката на по-либерална шиитска школа от тази в Иран. Може да се отбележи също, че Багдад, който се въздържа на 2 март 2022 г. по време на първото гласуване в Общото събрание на ООН, мина на другия лагер на 23 февруари 2023 г. и осъди Русия.

Източник "Факти"

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!