На Братската могила в Борисовата градина вчера, 9 септември, както всяка година имаше тържество по случай онзи 9 септември през 1944 г.
Но вчерашното беше различно.
Първо, защото се навършваха 80 години от паметния ден, който поколения леви хора наричат социалистическа революция, не защото така са свикнали през годините и десетилетия наред такова е било пропагандното клише, а защото искрено вярват, че на този ден те, техните родители и близки са получили социален шанс, който е променил изцяло съдбите им.
Второ, защото се задават избори, на които обединената левица иска да покаже възродена мощ.
Но вчера не я показа. Показа бездушие, безразличие и незачитане.
На Братската могила се събраха стотина души, голямата част от тях доста възрастни. Лидерите на 20-те леви партии ги нямаше, някои се предпочетоха да се отчетат с венци. Бяха дошли единствено Румен Петков, председател на АБВ и Александър Паунов, председател на Комунистическата партия. От БСП беше председателят на Младежкото обединение Габриел Вълков.
Правилно е младите да излизат напред. Но сегашният лидер на БСП Атанас Зафиров можеше да дойде и като Петков и Паунов да бъде с хората, отстъпвайки трибуната на младите. Борислав Гуцанов оглави честването във Варна, където по традиция се провело и тържествено заседание на Областния съвет.
Новината, че ВКС е заличил Корнелия Нинова като председател на БСП дойде, докато течеше честването. Какъв по-добър момент Зафиров да я сподели с редовите социалисти! Но този шанс бе пропилян. Казват, че Корнелия Нинова се явила с една група и положили цветя два часа по-рано. Интересно защо пропусна шанса да се окъпе в любовта на редовите социалисти, нали твърдеше, че те подкрепят нея?!
Нямаше го и ръководството на столичната организация. Дядото на Иван Таков едва ли ще се зарадва на небето. Явно никой от столичната организация не си е направил труда да организира празника. Да се обади на беловласите активисти, които дори и да имат фейсбук и да следят новините по мобилните си телефони, са свикнали за такива събития да им се обадят по домашния телефон. И те на свой ред да се обадят на другарите от квартала. Но тази безпогрешно работил през годините механизъм очевидно не е бил задействан.
Обединената левица пропусна шанса да покаже обединена мощ. Тази годишнина можеше да се използва, за да се направи едно различно честване, като се използват възможностите на съвременните технологии. Да се покаже на практика приемственост и обновление.
Тържеството щеше да бъде отразено от медиите, които и вчера бяха на Братската могила и симпатизантите на лявото в цялата страна щяха да видят и усетят това възраждане. Сега от кадрите и клипчетата в социалните мрежи ще видят един тъжен и унил празник, претупан от тези, които до 27 октомври ще се кълнат от телевизионните екрани, че денем и нощем мислят за тях.
Това, което лидерите на левицата показаха вчера, бе претупване на една паметна дата. Ако смятат да претупат и кампанията, като нищо ще получат не ръст на гласовете, а спад. Хората, които вчера бяха на Братската могила не са длъжни „да им гласуват“. Техните гласове не са в кърпа вързани на обединената левица. Вчера лидерите на лявото дадоха аргумент на възрастните изморени социалисти да не се напрягат на 27 октомври, да си останат в къщи.