Кариерата и животът на Лили Иванова са сред най-коментираните теми в публичното пространство.

През 1963 година Лили Иванова, още неизвестна в родината си, става първият български изпълнител с професионална дългосвиреща плоча – „Recital Lili Ivanova“, съдържаща 8 песни, продуцирана и издадена в Румъния. Поканата и инициативата за това идват от звукозаписната компания „Elektrecord“ в резултат на истинския фурор, който прави Лили Иванова в музикално-вариететния театър „Константин Танасе“ в Букурещ и привлича вниманието на румънската държавна телевизия.

През 1964 година идва признанието и от българската публика - по време на концерт в зала Универсиада, където Лили Иванова е поканена за подгряващ изпълнител на рок група “Северните тигри” и Джейн Сверт. Публиката дълго вика на бис името на Лили и създава прецедент, превръщайки изявата й в по-голям акцент от основните изпълнители.

Първата й българска песен, която изпълнява на концерти в периода, в който все още никой не познава Лили Иванова, е „Витоша”, по музика и текст на Михаил Манолов.

Но истински популярна в България я прави песента „Събота вечер“, записана през 1965 г. по музика на Йосиф Цанков и текст на Димитър Василев.

Първият й самостоятелен албум, издаден в България от „Балкантон“ е “Пее Лили Иванова” през 1967 г. В него са включени 12 песни, сред които „Уличката малка“, „Венера“, „Море на младостта“ и др.

Третият й албум е издаден в Москва, СССР (“Поет Лили Иванова”, „Мелодия“, 1968 г.). Кариерата й в Русия е впечатляваща през годините, както и медийният интерес към личността й. През 2013 г. записва нови български песни на руски език, по текст на изключителния поет Иля Резник и участва в неговия тържествен юбилеен концерт в Кремълския дворец в Москва на 31 март 2013 г.

През 1969 г. година „Балкантон“ издава албума “Камино”, а едноименната песен от него става емблематична за цялата кариера на Лили Иванова. През 2005 г. песента в нейно изпълнение е класирана на 40 място в престижната класация на вечните световни хитове на „Сони Ериксон”.

От 1966 г. започва нейният успех, който в следващите десетилетия е феноменален и е белязан както от получаването на престижни награди, така и с раждането на едни от най-хубавите български песни, наричани днес “златни”.

Наградите й в областта на музиката са над 20 като първата от тях получава отново извън България – в Братислава през 1966 година – първа награда “Златният ключ” за песента “Адажио” по музика на Ангел Заберски, текст на Йордан Милев, аранжимент – Иван Пеев.

Следват още Първа награда от фестивала във Варшава (1967 г), Награда за най-добър изпълнител на фестивала в Барселона (1968 г.), Първа награда и специалната награда „Орфей“ на IX Световен фестивал на младежта и студентите, София (1968 г.), “Златна плоча” за най-много продадени плочи (над 1 000 000 бр.) в собствената си държава, връчена от Морис Шевалие на „MIDEM“ в Кан, Франция (1969 г.), “Златна плоча” - Първа награда от “Olimpiada de Musica Pop” в Атина (1970 г.), Трета награда на фестивала в Рио де Жанейро, Бразилия (1970 г.), Трета награда с песента “Панаири” в Токио (1973 г.), Първа награда във Виня дел Мар, Чили (1973 г.), „Гран при“ – Първа награда в Париж, Франция (1973 г.), Голямата награда „Златният Орфей“ (1974 г.).

През 1996 г. Лили Иванова е удостоена с голямата награда “Златен Орфей” за цялостен принос.

Броят на концертите на Лили Иванова в България и зад граница е над 10 000.

До момента има издадени 38 самостоятелни албума, над 45 малки плочи със сингли, над 15 компилации и различна продукция, издадена в Румъния, Турция, Испания, Германия и СССР.

През 1997 г. „Международната асоциация на жените“ я номинира за една от най-прочутите жени на XX век. Година по-късно е удостоена с Орден I-ва степен “Св. Николай Чудотворец” от Фонд за международни награди на името на академик Касян в Украйна. Орденът се връчва за допринасяне на доброто по земята и негови носители са имена като Майка Тереза, Елена Образцова и др.

През 1999 г. президентът Петър Стоянов връчва на Лили Иванова най-високото държавно отличие в България – орден „Стара планина”, I-ва степен за извънредно големи заслуги към българската култура в областта на популярната музика.

През 2006 г. Руското посолство в България й присъжда Орден „Екатерина Велика“. Престижното отличие на Руската федерация се връчва само на жени. Първият му носител е Маргарет Тачър.

През 2009 г. Лили Иванова получава от Министерството на отбраната почетно офицерско звание – полковник от медицинските служби на българската армия, заедно с хладно оръжие – офицерски кортик.

Лили Иванова е първият и единствен български изпълнител със самостоятелен концерт и собствен репертоар в историческата зала “Олимпия” в Париж, Франция, проведен на 9-ти януари 2009 г. Концертът е организиран от г-н Стефан Зашев.

Лили Иванова е първият български изпълнител със самостоятелен концерт в „Арена Армеец“. На 22-ри ноември 2012 година концертът й в най-голямата зала в България – “Арена Армеец” e напълно разпродаден и става прецедент по многобройна публика от над 15 000 души. Поради огромния интерес, секторът зад гърба на сцената също е отворен за публика. До този момент това не е повторено за никой друг изпълнител. Събитието става повод за създаването на нова категория в  Годишните музикални награди на БГ Радио и взима наградата за “Концерт на годината”.

През 2015 г. албумът „Поетът“ (2014 г.) получава 4 пъти платинен статус за стандартите на българския пазар от Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП). Тиражът му от 15000 бр. физически копия е прецедент в историята на българската поп музика в последните повече от 10 г. За първи път от десетилетия български изпълнител издава продукцията си и на винил. Албумът „Поетът“ е издаден на плоча, произведена в чужбина, чиито тираж се изчерпва мигновено.

През 2015 г. Лили Иванова изнася 3 концерта в чужбина – Лондон, Великобритания (16.05.2015 г.), Торонто, Канада (30.10.2015 г.) и Монреал, Канада (31.10.2015 г.).

През 2018 г. за първи път в музикалната история на България български изпълнител изнася 3 последователни концерта в Зала 1 на НДК (25, 26 и 27 октомври 2018). Залите са напълно разпродадени десетки дни преди датите.

През 2019 г. Лили Иванова изравнява собствения си рекорд от предходната година и отново изнася 3 последователни концерта в Зала 1 на НДК (8, 9 и 10 декември 2019 г.). Концертите отново са напълно разпродадени седмици преди датите.

Същата година Лили Иванова издава албума „Севдана“ на двоен диск с 32 песни и плоча. Албумът носи името на песента „Севдана“, чиято музика е пиесата за цигулка и пиано от Георги Златев – Черкин, написана през 1944 г. По идея на Лили Иванова Живко Петров я обработва и адаптира. Текст - Стефан Вълдобрев, цигулка в записа - Васко Василев.

През 2019 година Съюзът на артистите в България удостоява Лили Иванова с награда - първият по рода си „Икар“ за изключителни заслуги към музиката и културата.

През септември същата година Лили Иванова получава и голямата награда на Столична община – статуетка на Св. София за ярки постижения в културата.

И още, и още...

Защото Лили Иванова продължава да топли сърцата на публиката, да я изненадва с всеки нов сезон, надминавайки всичко правено досега, надскачайки дори самата себе си. 

Защото Лили няма спирачки.

А публиката няма насита вече няколко десетилетия.

Доказателството за огромния й талант е фактът, че зрителите от няколко поколения жадуват срещите с нея, с най-българската певица, с "огънят, който не може да бъде потушен".

Честит рожден ден, Лили!

От екипа на Епицентър. бг

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!