263391 | 1 апр. 2016 | 11:39

Над 5000 аплодираха възторжено и се преклониха пред голямата изпълнителка, която два часа и половина се раздаваше без почивка и изпя своята „Присъда” – „Последната ми дума ще е песен”!

„Тъкмо загряхме и трябва да свършваме”, пошегува се Лили Иванова в края на изключителния си концерт в Зала 1 на НДК, екотът от който дълго ще заглъхва в душите и сърцата на повече от 5000 късметлии, усетили неукротимата й енергия.

Лили е взрив. Емоция. Омайващо присъствие. Божествен глас. И удивителна енергия. Всичко това видяха за пореден път нейните верни почитатели, изпълнили до краен предел залата. Три поколения българи пяха и се вълнуваха с нейните музакални изповеди, превърнали се в хитове.

Малко са изпълнителите по света, на които залата ръкопляска преди още да са се появили на сцената. Една от тях е неповторимата Лили Иванова. А когато излезе с крехката си фигура върху главозамайващо високи токчета и рокля, разкриваща струговани крака, на които би завидяла всяка абитуриентка, овациите са неукротими.

Усетила струящите от целия салон обич и добронамереност, певицата сякаш се почувства у дома – тя пийваше вода, близваше мед направо от бурканчето и се шегуваше с музикантите, техническия персонал и публиката. Но това беше само приятна подправка към стихията, която завладя сцената, щом Лили запя. Такъв мощен, овладян, вълнуващ и емоционален глас няма никой друг български певец. Удивителното е, че с времето този глас става сякаш космически, необятен по своите звукови измерения и необхватен по въздействието, което оказва върху слущателите.

При Лили песента никога не е просто музика. Неслучайно винаги е работила с най-големите поети на България. И сега, когато представи пет чисто нови песни, написани от млади творци, текстовете, отново те карат да се замислиш с всяка отделна фраза от изпетите песни:

Ценното е видимо не със очите единствено

Боли ме от това, което обичам.

Ако спра да обичам, ще спре да ме има.

Моето време на вечно момиче.

Днес едва разбрах, ти, сърце, си чупливо.

Въпреки цялата мъдрост и философия, Лили Иванова бе изключително непосредствена в реакциите си между песните – тя подхвърляше делнични реплики като „Никога не съм пила толкова вода на сцената. Казах всичко това, за да се успокоя” или шегата към човека, сменил батериите на микрофона й по време на концерта: „Ама две нови ли сложи, защото си малко свидлив”.

Когато изпя песента, дала заглавието на последния й албум – „Поетът”, разгорещената певица свали сакото си и с небрежен жест го захвърли на пода, понесена от градацията в изпълненията си. Точно тогава прозвуча речитатива с гласа на Христо Мутафчиев и залата полудя.

На първия ред Алиса Софиянска и двете й дъщери Елена и Ива пееха заедно с нея и се оказа, че знаят дори най-новите й песни до последния стих.

Изпълнителката с гордост и радост представи музикантите си: Оги Енев - три в едно – пиано, тромпет, саксофон, Орлин Цветанов – цигулка, Веселин Веселинов-Еко – бас, Росен Ватев – барабани и Ангел Дюлгеров – цигулка, китари, композитор и в последните три години аранжор на всичките й песни.

За първи път с Лили Иванова на сцената имаше и бек-вокалистки – момичетата от „ЛаТиДа”, които примата много похвали за изящното им, но дискретно изпълнение.

Това бе повод тя да признае „Когато бях млада се учех от по-старите. Сега продължавам да се уча, но от младите”.

Прочутият перфекционизъм на певицата си пролича не само в изпипаните до последен детайл сценография и осветление, но и в желанието й да повтори новата песен на Ангел Дюлгеров, защото бе пропуснала един куплет – „Винаги печелите нещо. Сега ще ви я изпея още веднъж, понеже я съкратих”, призна си с нотка на кокетство примата.

Песента на Александър Кипров по текст на Михаил Белчев (присъстващ в залата с жена си Кристина) „Присъда”, даде своеобразен отговор на онези, които се питаха откъде извира неукротимата енергия в тази крехка жена със завладяващ глас. Лайтмотивът в нея е „За нищо няма да се оправдая. Последната ми дума ще е песен”.

Не по-малко изповедна е и новата песен „Този миг” по текст на Стефан Вълдобрев и музика на Веселин Веселинов-Еко. (Пълният й текст може да прочетете в края на материала).

Залата се взрви на "Щурче", а Лили не спираше да се раздава.

Малко преди задължителните бисове примата благодари на хората и фирмите, без които концертът й не би могъл да се реализира, но любовта й към цветята преля в радостно споменаване на 700-те живи бели и розови лалета на сцената, както и на кошниците и букетите от Йорданка Фандъкова, Вежди Рашидов и Десислава Танева, кмета на родния й град Кубрат и руския посланик Юрий Исаков. Както и от безброй нейни почитатели, предпочели анонимно да ги оставят пред сцената. 

В края на концерта, който зрителите в залата не искаха да свършва, Лили Иванова ги запита какво искат да им изпълни на бис. Отвсякъде долитаха заглавия на песни „Реквием”, „Боянският майстор”... Най-гръмогласни се оказаха почитателите на „Любовта е живот” по стихове на Дамян Дамянов.

Ръкоплясканията дълго не секваха, заедно в виковете „Още!” Още!”, дори когато и музикантите напуснаха сцената.

Всеки от присъствалите отнесе със себе си късче от душата на Лили Иванова, както по Великден взимаме светлина от Божествения огън.


ТОЗИ МИГ
музика Веселин Веселинов-Еко
текст Стефан Вълдобрев
аранжимент Ангел Дюлгеров

Щом се превърне пак денят
в нощен силует... в нощен силует.
Щом светлините заблестят
ставам светлина, огнено-лъчиста.

Щом се спусне невидимо часът
на кръговрат от звуци безчет,
тишината дочувам,
докосваща нежно нощта.

Щом светлините заблестят
ставам светлина,
с този миг единствен се сливам.
Само тук - във кръга,
изчезва света.
Няма болка и няма тъга.

Думи, родени от страст.
Всяка отвътре гори.
Само на сцената съм ненаранима.
Много неща не научих,
но главното знам -
щом си готов,
намери си душата, късай, раздай...
Този миг се нарича любов.

Знам, че душата ми преди
някой посети...някой посети.
Помня безплътните крила...
Помня лекота...
После се събудих.

Там, във ъгъла седнах и мълчах.
И суетата щом се стопи
вече знаех, че мога да полетя
и да сънувам.

Помня безплътните крила.
Помня лекота -
миг, във който времето спира.
И протягам ръце, без маска стоя.
А сърцето - без грим и лъжа.