Мила Керанова и Гео Милев

Великите любови

Лилиев запознал Гео Милев с голямата му любов

26873 | 19 ноем. 2015 | 10:05

Мила Керанова отхвърля всякакви ухажвания след смъртта на поета


Всички са чували за Гео Милев и поемата му „Септември”, за дъщеря му Леда и написаното от нея „Зайченцето бяло”, но малцина знаят за нежната и чувствена любов между поета и съпругата му Мила.

 

Тя продължава едва седем години и половина и двамата споделят не само емоции, а идеи и интереси в изкуството. Напук на несъгласието на семейството на Гео той да се ожени за актриса, избухналите чувства побеждават несгодите.


Въпреки непрестижната за времето си професия, Милица Димова Керанова, както е пълното име на любимата на Гео Милев, е от добро потекло. Тя е родена на 23 март 1891 г. в Брезник, но родът й е от старозагорското село Галван. Фамилията идва от свещеникът дядо Керан, радетел за съхраняването на българския род и език.

 

Бащата на Мила е адвокат, лечител и съдия, с тънко чувство за хумор и вроден артистизъм. Майка й Петя е завършила гимназия във Варна и държи децата й да получат добро образование. Затова заминава през 1909 г. със сина си и дъщеря си за София. Любопитното е, че и двамата стават актьори. Братът на Мила – Димитър е баща на актрисата от Младежкия театър Лора Керанова.

 

Бъдещата съпруга на Гео Милев учи в Софийския университет и участва в оперна трупа заедно с Елисавета Багряна.

През 1911 г. продължава образованието си в Соброната в Париж, където общува с поета Николай Лилиев, оперната певица Констанца Кирова и писателя Константин Константинов. Тъкмо познанството с Лилиев ще я свърже с Гео Милев.

 

В средата на декември 1917 г. Мила буквално се сблъсква с приятеля си от парижките дни на софийската улица „Леге”. Нежният лирик-символист е с приятеля си Гео, току що завърнал се след раняването си на фронта. Макар да е с разклатено здраве Милев е „вулканичен и пламенен“, както до края на дните си ще го описва жена му. Двамата млади интелектуалци имат едни и същи интереси, вълнуват се от театър, литература, политика, изобразително изкуство, музика.

 

В родната си Стара Загора Гео Милев е известен почти от бебе като „вундеркинда на книжаря Мильо Касабов“. Родоначалник на фамилията е Георги Касапина, който търгувал с кожи и животни от Мала Азия и по турско време никога не слагал фес.

 

Още на 2-3 годинки малкият Гео изумява всички с рисунките си. На пет вече чете свободно. Не престава да врънка родителите си да го пратят по-рано на училище. На 16 завършва гимназия, като там е научил френски и руски, а един гурбетчия му преподава частни уроци по английски.

 

Не престава да рисува, издава училищен вестник, организира театрални представления. На 17 Гео вече е студент в Софийския университет, но мечтае за образование в странство. За шест месеца научава немски и започва да следва литература в Лайпциг, където се увлича по модернизма. Но идва Първата световна война и го викат на фронта. Край Дойран Милев е тежко ранен, изгубва едното си око и част от черепа си. Но не и чувството си за хумор.

 

Той подписва любовните си писма до Мила с горчиво-шеговитото „Оченцето”. (По зла ирония на съдбата тъкмо изкуственото око, което му поставят в Германия, ще помогне за идентифицирането на трупа му в масов гроб 30 г. след неговата смърт и ще се превърне в експонат в Музея на революционното движение.)

 

Как започва жестокият романс на Керановае и Милев? Като на шега. Скоро след запознанството на ул. „Леге”, Гео и Лилиев отиват на гости у Мила. Инициатор за визитата е поетът, който се е влюбил до уши от пръв поглед. Актрисата също е впечатлена: "Веднага почувствах, че това е необикновен човек. Не позволяваше да се говори за неговото раняване, за неговото "геройство" още по-малко", признава тя.

 

До среднощ спорят за театър, модерна поезия, музика. „Гео Милев ми направи неотразимо впечатление, пише Керанова в спомените си. Почувствах, че случайността ме беше срещнала с човек, чиято същност е динамиката, огънят, революцията. Един месец след запознаването ни аз се свързах с Гео. Чувствах се като омагьосана от неговата изключително надарена натура, от неговото рядко възторжено сърце. Учудваше ме този мозък, включен в строшения череп, вибриращ непрестанно, за да обхване и разреши всички естетически проблеми.”

 

В началото на 1918 г. Мила и Гео заминават заедно за Берлин, където Милев продължава лечението си, и заживяват без брак, отдадени на любовта си. Те обявяват връзката си по елегантен, но категоричен начин. Писмо от 25 декември 1917 г. до Лилиев е подписано със "Сърдечно те целуваме: Гео, Мила".

 

От баща си – корав патриархален тип, Милев се опитва да крие любовта си, докато намери начин да му поднесе по-деликатно, че е свързал живота си с 4 години по-голяма жена с „несериозна професия”. Докато живеят заедно в Германия, Керанова превежда за издателството на Мильо Касабов "Последният Абенсераж" от Шатобриан, без той да знае, че е потенциалната му снаха.

 

Но дори иот Германия „добрите вести идват бързо”. След почти инквизиторски разговор с Лилиев близките на Гео успяват да изтръгнат истината.

 

Сестрата на поета, първата българка с висше образование за детска учителка – Пенка Касабова, разказва как по-малкият им брат Борис споделя в писмо до батко си родителските тревоги. Гео е бесен. Той е убеден, че майка му и баща му са го „подучили да пише такива нахални писма” и е непреклонен в желанието си да се ожени за Мила.

 

Притеснението на Мильо Касабов е не само за здравословното състояние на сина му, а и за препитанието на бъдещото семейство. Издаваните от Гео списания, преводи и стихотворения едва покриват разходите по отпечатването им. Как би могъл да издържа жена, че и деца?!

 

Поетът обаче е сигурен, че е намерил истинската си половинка - интелигентна и любяща, и настоява родителите да му изпратят „свидетелство за венчание” – задължителен документ за склюбване на брак по онова време. По този повод той държи доста хладен тон на майка си в писмо от 29 април 1919 г.: "Очаквам свидетелството, без което не може. Ако ти го донесеш, добре. Само че: да предупредя още веднъж: ако (може би) ще идваш с недобри намерения и други такива, по-добре хич недей идва. Ако ли не - т.е. ако дойдеш като майка на сватба - добре дошла! Толкоз казвам и разбирайте ме добре!”.

 

На 13 юни 1919 г. Гео и Мила стават семейство Милеви в Софийската епархия. Кумува им артистът от Народния театър Никола Икономов.

 

Въпреки финансовите притеснения влюбените живеят в пълна хармония, сякаш душите им свирят една и съща мелодия. Раждат им се две същери – Бистра и Леда. Последната пише в спомените си: „Майка ми изтъкваше, че съпругът й е бил винаги много внимателен към нея и към двете си деца. Работел е в крайно неблагоприятни условия - живеели сме в една-единствена, макар и голяма стая, разделена на две с параван. По-малката част била неговият „кабинет” - покрита със зелено сукно писмена маса и етажерки, отрупани с книги.

 

Там е редактирал двете си списания „Везни” и „Пламък”, там е писал острата си публицистика, там е създал поемите си „Ад” и „Септември”. А в това време ние, децата, сме играели зад паравана, под масата за хранене. Нямало е друго място за нас. Неговата лампа в тази квартира в центъра на София светела почти през цялата нощ”, продължава Леда Милева и допълва: „Понякога вечер в неговия „кабинет” се събирали приятели - Христо Ясенов, Николай Хрелков, Вела Ушева, Ламар.

 

Тези импровизирани срещи непреднамерено се превръщали в богати литературно-музикални програми. „Щом в центъра им стоеше Гео, не можеше да не се рецитират стихове, да не се говори за театър, да не се пеят песни на всички езици, които знаехме”, пише майка ми. А двете думи, които тя най-често употребяваше, когато говореше за баща ми, бяха: вулканичен и пламенен”.

 

В скромната си стаичка семейство Милеви посреща най-светлите умове на епохата. В издадения през 1965 г. сборник „Гео Милев в спомените на съвременниците си” са съхранени 71 свидетелства за онова време. Писателят Людмил Стоянов разказва, че „макар и минал на косъм от смъртта е с невредими душевни и умствени сили. Същата хубава усмивка, същият прекрасен мек поглед”.

 

Професор Асен Златаров си спомня: „Начетен, буен и вдъхновен, Гео дойде между нас и донесе тръпката на новото... Той почна да славослови имена, които бяха непознати за нашата духовна общественост. Дръзко, уверено и с поток от велеречия развяваше знамето на едно новаторство, което и увличаше, и смущаваше”.

 

Николай Лилиев добавя: „Броят на приятелите му растеше, защото Гео Милев не щадеше никого: стари, млади, професори, писатели, артисти. Негов прицел беше глупостта. И не се спираше пред нищо, за да я изобличи там, където я намираше”.

 

Идилията не трае дълго тъкмо заради таланта на Гео Милев да пише пламенно и увличащо. Словото му е факел за хората със социалистически идеи. Затова след разгрома на Септемврийското въстание списание „Пламък”, в което публикува поемата „Септември” е забранено, а самата книжка иззета. На 14 май 1925 г. писателят е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелативния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно.

 

Дълги месеци Мила издирва съпруга си, лутайки се между скръбта и надеждата. Баща му също е сломен, но прехвърля отчаянието си върху снаха си, обвинявайки я, че не търси мъжа си достатъчно ревностно. Чак след време той осъзнава, че половинката на сина му продължава да го чака и да му е вярна.

 

За това свидетелства документ, открит в архивите на къщата-музей на поета. Според него "Столичното полицейско комендантство удостоверява, че софийският жител Гео Милев е търсен от съдебните власти чрез полицейските органи, за когото е издадена и заповед за дирене под N 66 от 20 май т. г., обаче впоследствие се оказа, че се намира в неизвестност.
Настоящето се дава на Мила Гео Милева вследствие заявление и вх. N 823 от 6 того, за да й послужи гдето стане нужда."

 

Младата вдовица не престава да издирва мъжа си и да се надява на неговото завръщане, макар едва да оцелява с две малки момиченца на ръце. Приятелят на Гео Милев, Ламар си спомня: "Мила изпадна в униние и бедност". Въпреки това тя дава възможно най-доброто образование на децата си. По заръката на татко им те учат езици и четат качествена литература.

 

"Майка ми остава вдовица само след шест години семеен живот, но не позволяваше да й се подхвърля, че може да ни отгледа по-лесно, ако се омъжи повторно. Чувстваше като свой върховен дълг да бъде вярна към паметта на съпруга си и да съхрани литературното му наследство. Не с думи и назидания, а с личния си пример предаде това и на нас, двете си дъщери.", пише Леда Милева.

 

Мила Керанова умира през 1969 г. на 74 години, без да е поглеждала друг мъж след Гео Милев.

 

В Централното управление на архивите в София, (Фонд 457, о. 1, а.е. 15, 16, 37) са запазени няколко писма между Гео Милев и съпругата му Мила, които разкриват поета в необичайно романтична светлина.

Гео до Мила

 

„Колко далеч съм сега от тебе – наистина, моето мило момиче. Но все пак: бих желал да бъда цял стон, цял въздишка…Мен ми е толкова хубаво …И какво повече да кажа: освен това, което знаеш и без да ти го кажа: и тук, както и там, и ден, и нощ, и сред шума на множеството и в тишината на този полунощен час: че аз виждам твоя призрак, който танцува пред мене като пиян пламък, в някакъв протяжен ритъм, в своя обикновен загадъчен и гадающ каданс…”

 

„С всичката амбиция на словесен художник аз – все пак – трябва да призная, че словото – все пак – е нещо заключено в кръга на възможното. Любовта, обаче, е вън от този кръг: Тя е в кръговрата, в нескончаемия вертиж на невъзможното : онова, което се не обхваща в кръга, нито в линия, нито в краска, нито в слово. Тя е само едно вечно настояще, едно присъствие, дори и в дълбините на най-тъмния абсанс : настояще : съзвучен каданс на душите : присъствие : евритмия на пролетния въздух, вечно алегро на пролетната пробуда; сега, тук при мене, у мене : е пролет – и аз пия капризната омая на нейното алегро…”

 

„Моето миличко момиче, целувам те! Аз знам колко много и колко нетърпеливо ме чакаш в този час – и ето ида. Да те прегърна. Да погледна в печалните очи. И да видя в тях : що? дали : драконът на твойта стара скръб или: драконът на мойта безизходна страст, пурпурният дракон? Велик, стихиен. Но драконът на твойта стара скръб – пази се ти, не го буди, не го ласкай!”

 

„Детенце,
Защо не дойдеш при мен? Не разбираш ли, че аз не мога да дойда? Има военно запрещение никой да не излазя от болницата до второ разпореждане; тъй че утре няма да мога да изляза: затова ела ти, че съм като шантав днес цял ден…. (Когато дойдеш, тогава ще те целувам, по книга целувка не върви). Твойто Оченце.”

Мила до Гео

 

” Както всякога, моя любов, твърде ми е тъжно, че си отиде – тъй изведнъж останах пак сама, без тебе.

Спирам се пред огледалото и гледам очите и устните си – струва ми се, че в тях има безкрайно страдание, пък не само ми се струва, нали то е у мене, аз го зная…..
О, разбира се, голямата черна нощ на моята огромна, стара скръб, изчезна….аз живея в слънчева страна с тебе, щастие мое, но понякога, понякога…черните нишки на стария гнет отново пропълзяват по мене, тъй болезнено и страшно и тогава, тогава… мое любимо момче, аз мисля за neant*….виждам как се сърди моята любов, как се ужасява, че аз пак приказвам така…. но не бива… не бива.”

 

А миналата нощ аз наистина танцувах сама и се радвах на себе си. Как хубаво те желаех тогава, съкровище мое! Аз виждам очите ти спрени върху мене, с оня поглед, който ме подлудява и се опивах само от мисълта и спомена за него…..
Лека нощ, миличко! Целувам нежно очите, и устните, устните…с вечно неутолената моя страст. Твоето момиче”.
* Neant- небитие


От категорията

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея-1660888128.jpg

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по ...

19 авг. 2022 | 08:47

Юлий Павлов: Няма да се състави редовно правителство след 2 октомври, вървим към серия от избори

Юлий Павлов: Редовно правителство трудно ще има след 2 октомври, вървим към серия от избори-1660803152.png

В следващото НС ще влязат шест политически сили, „Български възход“ е под ...

18 авг. 2022 | 09:01

Мирела Костадинова: От „Любословие“ на Константин Фотинов тръгва идеята за образование на жените

Портрет на Фотинов от художника Ари Калчев, рисуван за гимназията в Самоков през 1939 г.-1660908455.png

Баба му основала женски метох в Самоков с други калугерки. Фотинов се научил да ...

19 авг. 2022 | 14:15

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“-1660907798.png

Най-старият надпис върху "камък на глада", открит на река Елба, ...

19 авг. 2022 | 14:14