35734 | 26 юни 2015 | 16:57
ъпросът още след първия епизод на най-коментирания български сериал е: „Кое е това момиче?“ Очаквано „Връзки“ затвърди имиджа на категоричните български любимци Анета Сотирова, Лилия Маравиля и Михаил Билалов (дори сценарият е писан специално за тях), но няма как незабелязана да остане Лия, голямата дъщеря от екранното семейство. Младата актриса Лорина Камбурова е една от приятните изненади на сезона и неизбежно дръпна вниманието към себе си. Толкова е красива, че сигурно повтаря схемата от съвременните турски сериали модел да бъде актриса, но не - Лорина бързо отрича. Тя е дипломиран актьор, а фотосесии прави само за да се упражнява пред обектива и в името на актьорстването да тренира смяна на дрехи, грим и прически. „Връзки“ е неин дебют за българска телевизия, като три години преди него младата Камбурова прави
първи стъпки
в големия бизнес
за турския сериал „Ездачи“. „Там бях нежна девойка, влюбена в приятеля си от детинство, но принудена да се омъжи за сина на главния вожд - разказва за „Преса“ актрисата и с опитна ръка поставя фиби на главата си, за да задържи палавия бретон. - Името на героинята ми бе Караджа, в превод кошута. Беше фентъзи история със страхотен декор и красиви костюми. Щеше да е първият различен сериал в Турция, не толкова семеен и битов, а по-скоро като приказка, но поради липса на достатъчно финансиране проектът спря.“ Без малко историята да се повтори и с първия български, изцяло продуциран по частен път сериал. Продуцентската къща „Емо вижън“ започва „Връзки“ преди година за ТВ7, а го завършва за Би Ти Ви. Сюжетът не само надмина по рейтинг излъчвания в най-гледаното време „С Русия в сърцето“, но е едно от най-теглените заглавия в торент тракерите. Самата Лорина се радва по детски неподправено на този успех, потвърдил взетото от нея професионално решение да бъде актриса. „Три пъти се
отказвах от идеята
за НАТФИЗ
Защото, когато си пред завършване на училище, започваш да се чудиш с какво ще се занимаваш, как ще протече животът ти… Моята баба, която много обичам, ме съветваше да си помисля добре, преди да ставам актриса. Аз първо исках да кандидатствам журналистика, после право, но накрая, за да Ӝ угодя, влязох във Варненския икономически университет. От Варна съм и щеше да ми е на пет минути от къщи, но реших да пробвам и в НАТФИЗ.“ Приемат я в класа на проф. Здравко Митков и буквално за няколко дена Лорина стяга куфарите и от морската столица се премества (само) в столицата, за да открие, че тук няма… море. „ Водата е много силен магнит за всеки, роден до нея. В София имах жестоки депресии и не си представях, че може да се живее далеч от брега. Това, което всички софиянци и хората, живеещи без море, нямат, е място, от което да видят нещо по-голямо от тях и егото им. Когато гледаш водата, няма лимит и разбираш, че твоите проблеми са незначителни, че действително са капка в морето.“
На 440 км далеч от дома Лорина отново получава подкрепата от семейството. Живее заедно с братовчедка си Елица, която е реалната сестра на брат й от сериала. „Елица е цигуларка и е най-добрата ми приятелка - разказва актрисата с увереността, че женската дружба е рядък, но мощен двигател. Алек (Богдан от „Връзки“) и Цветан са й братя, част от династията Алексиеви, синове на актьора Стоян Алексиев. - Чрез тях чувствам семейството ми близо и е хубаво, защото не съм самотна далеч от морето.“ Но винаги се връща във Варна на 15 август. С тази дата екранната Лия има мистична връзка. Нейната майка (починала, когато Лорина е била малка) й подарява медальон с образа на Дева Мария, който никога не сваля. „Винаги, когато отправям молитва, е към Майка Богородица - споделя актрисата. - По-късно разбрах, че най-големият й празник се чества на 15 август. Аз съм кръстена точно на тази дата, тогава е и празникът на Варна и освен всичко друго на същата дата беше първият снимачен ден на турския сериал. Много специален ден за мен е. Считам го за повече от рожден ден.“
Баща й я сънува, преди да се роди
Един от най-близките хора в живота на младата актриса е нейният баща. Той решава да я кръстят Лорина, защото сънува името преди раждането й през есента на 1991 г. „По-късно четох за индиговите деца, които се свързват с хората, с които ще имат силна връзка - разказва актрисата. - Може би и при нас е станало така.“
Таткото е бивш моряк, а нейният дядо е бил директор на пристанище Варна. Лорина с гордост разказва за семейството си, твърдо убедена, че там са единствените хора, които никога няма да я предадат: „Дядо е ръководел пристанището в едни славни години и хората още го помнят и уважават. Иначе по линия на майка сме от Македония. От Битоля акостираме във Варна и сме били най-прочутите сладкари, с най-добрата сладкарница в центъра на града. Може би затова сладкото винаги присъства в ежедневието ми - в храната, дрехите и парфюмите. Всичко ми е шоколад и боровинки.“
Мобилна верси
RSS
