12569 | 7 март 2015 | 10:05

Боряна снима, готви, плете и мечтае за шапка невидимка

"Ловец“ е дума, която няма женски род. Може би защото и до днес почти не се е променило схващането, че ловът е чисто мъжка работа. По същия начин се е възприемала и фотографията - занимание само за силния пол. Боряна Илиева обаче е от дамите, която

иска да разбута

тази представа и мечтае един ден да заеме своето место сред големите имена на жените фотографи. „В исторически план жените са по-малко. Фотографията е по-тежко занимание и не е прието една дама да се разхожда или да пътува с голямоформатна камера. С фотография са се занимавали Джулия Маргарет Камерън, Сали Ман, Ани Лейбовиц - не са толкова, колкото мъжете, но са напълно равнопоставени…“ Въпреки това все още, когато Боряна се появи със своя фотоапарат в селата около Перник или в Трънско, хората я гледат малко недоверчиво. Ако е в компанията на своите колеги Николай Трейман и Цочо Бояджиев, отношението се променя. Ето защо всеки път, когато те поемат на своите фотографски „сафарита“, и тя отива с тях. В Перник тримата имат любимо място. Нарекли са го „Зоната“. Това е запусната бивша фабрика с изоставени сгради и мрачни стени, върху които времето рисува с дъжд, сажди, мухъл и разрушение. В тях обаче Боряна открива свои си образи.

„Като малки всички сме гледали облаците и сме си фантазирали на какво приличат,
по същия начин в тези стени виждам странник, който ходи в пустош, ангел, човек, скръстил ръце в молитва. Заглавията, които бях измислила на снимките, не пасваха, а и така задължавах

хората да виждат
точно това

което и аз, и затова реших да напиша нещо като стихче към снимките, което може да те наведе на мисъл, близка до моята. Някои например вместо ангел виждат космонавт.“ Тази поредица Боряна е кръстила „Стените приказки разказват“. Смята че е завършена, защото, колкото и да се взира днес в стените, покрай които минава
всекидневно, нито една не провокира въображението й. Следващият й проект е „Инкогнито“.

„Всички са инкогнито - аз, моите персонажи, вие. Снимам напълно непознати за мен хора. Намирам ги навсякъде, важното е с нещо да ме впечатлят. Лятото снимах един човек, целият изрисуван в знаци, с дълга бяла коса, тъмни очила и войнишко
облекло. Докато работех, имахме интересен разговор, но той остава скрит и зрителят може само да гадае кой е той и къде се намира, защо е татуирал тези знаци върху себе си. Имам и няколко портрета на дядовци. Така са заснети, че който гивиди, да си каже: „Я, това е моят дядо.“ За всеки свой завършен проект Боряна си мечтае да може да го отпечата в албум, сама, без издателства, и да го направи на изложба. „Хората в днешно време не снимат портрети за спомен. Дядовците и бабите ни са го правили и са оставали в следващите 50 години да ги гледат внуци и правнуци. Затова и ние вкъщи всяка година си вадим по няколко снимки, които слагаме на стената. Така ни се получава малка домашна галерия.“

Другата голяма мечта на Боряна е един ден да може да печели от своята арт фотография. Докато това стане, тя търси себе си и в други занимания. Съвсем на шега открила, че може и да готви. „Имам кулинарен блог, в който качвам рецепти и снимки на нещата, които забърквам. Най-често това са десерти от шоколад. Наскоро с един приятел организирахме курс по съчетаване на храна и вино.

Курсистите бяха толкова ентусиазирани, че направиха нещата си сами, а аз бях като един шеф-готвач. Най-накрая комбинирахме шоколадов сладкиш със сира и те просто затанцуваха.“ За празника Боряна е решила да направи на майка си изненада с черен и бял шоколад, също както са и фотографиите - черно-бели „Виждам света така. Когато махнеш цветовете, изчистваш излишното, съсредоточаваш се в това, което искаш да предадеш. Една цветна снимка е много по-разсейваща.“ За разлика от много хора, които откриват цифровата фотография и
експериментират с нея, Боряна се интересува от по-старите методи на снимане.

„Не мога да се огранича да работя само цифрово, искам да упражня алтернативните процеси, но то е свързано с време.“ А на нея то все не й достига, защото прави ръчно изработени накити и плете в стил пачуърк бебешки одеялца, които продава, за да може в оставащото й време да снима. Затова и ако срещне някого, който би изпълнил три нейни желания, тя би му поискала да оправи бързо фотоапарата й, да отиде до Италия и да има шапка невидимка, за да може да улавя наистина миговете, които интересният живот й предлага.

Бързи рецепти на блогърката

Топла салата от спанак и броколи

Спанакът и броколите се задушават в широк съд с масло или на пара. След това се
заливат с дресинг, приготвен от зехтин, оцет балсамико, орехчета и синьо сирене.

Сандвич със спанак и козе сирене

Задушеният спанак се оцежда. Козето сирене се запича леко на тиган и се смесва със спанака. Прибавят се малко зехтин и черен пипер. Сместа се поставя между две
филийки пълнозърнест хляб. Готовият сандвич леко се запича на тиган или тостер.
Става много вкусен и се пие с пино ноар.