35438 | 2 февр. 2015 | 14:40

Той тепърва ще доказва дали е биткаджия с хъс и кураж

Доскоро го познаваха най-вече колегите му юристи. Но от няколко дни лицето на Лозан Панов не слиза от екрана. Интересът към него е обясним - той е новият председател на Върховния касационен съд (ВКС), където имат последната дума за наказателни, граждански и търговски дела. Там слагат точката на спорове за милиони и преначертават човешки съдби. Над тях по думите на покойния главен прокурор Иван Татарчев е само Господ.

Председателят на ВКС е наричан съдия №1 не само заради това. Той е лицето на съдиите в България, задава тона на отношенията с властите, на независимостта, но и на отговорността. Той е сред ключовите фигури във времена на реформи.
„Това момче стигна небето!“, възкликна пред „Преса“ омбудсманът Константин Пенчев. И оптимистично обеща: „Хващам се на бас, че Лозан Панов ще изненада всички. Най-вече онези, които го избраха.“

Без емоции.
Но не съвсем

43-годишният Лозан Йорданов Панов е 21-вият поред председател на ВКС в неговата 134-годишна история. В ново време е най-младият съдия №1, поел щафетата след Иван Григоров, покойния Румен Янков и Лазар Груев. И е вторият след Румен Янков съдия от кариерата на отговорния пост.

Роден е на 28 март 1971 г. в София, зодия Овен. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Започва кариерата си като юрисконсулт, от 1999 г. е съдия.

Галантен, възпитан, учтив. При среща с дами неизменно целува ръка. „Предупреждавала съм го, че в някои европейски държави това кавалерство може да мине и за сексуална дискриминация на работното място“, шегува се негова колежка, върховна съдийка.

Лозан Панов е любезен, но дистанциран събеседник. В интервютата си успяваше да говори достъпно, без да прибягва към засукана до неразбираемост съдийска фразеология. Но и сдържано, без емоции.

Изненадващо в битката за отговорния пост го видяхме и емоционален, и драматичен. Първият залп в тази посока бе даден през декември м.г., дни след номинацията му за поста, когато Лозан Панов бе блъснат на пешеходна пътека и се озова в болница. Последва драмата с оттеглянето и връщането му в състезанието за съдия №1. А покрай тях, след визита в „Пирогов“, двама от номиниралите го членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) Милка Итова и Димитър Узунов съобщиха, че Панов е разтърсен, стреснат и уплашен. Не стана ясно от какво, но се правеха намеци включително за „отстрел“ на кандидата. Впоследствие той даде своя отговор. Съобщавайки мотивите си да остане в надпреварата, призна пред ВСС - минава през тежък период, преди инцидента със зебрата е загубил човека, който го е отгледал. Натрупването на събитията го е извадило от релси.

Така се пооткрехна завесата над личния му живот. На 4 г. Лозан Панов е останал сирак без баща, но вторият съпруг на майка му го е приел като свой.

И още малко „лични“ щрихи. Новият съдия №1 е разведен, има вече голяма дъщеря, възпитаничка на столичната немска гимназия. Както и приятелка - млада хубава адвокатка по сведения на очевидци. Председателят на ВКС е активен спортист, твърди Милка Итова от ВСС.

Очевидно е и амбициозен - ако не беше, нямаше да гони най-високото стъпало, до небето.

От Данчо Гиздата до мобилните камери на МВР

Запомни се фразата на Панов от изслушването му преди избора: „В кариерата си винаги съм използвал стълби, не асансьор.“

Така е - и той като конкурентката му Павлина Панова последователно е напредвал в йерархията. Започва в Софийския районен съд (СРС), където гледа наказателни дела. Следват Софийският градски съд и смяна на посоката. През 2007 г. при създаването на административните съдилища у нас Лозан Панов оглавява най-големия сред тях - този в София. Така от въпросите за престъпленията и наказанията се прехвърля на жалби срещу актовете на властта (от кмет и общинари та до премиер). От 2012 г. е във Върховния административен съд.

Панов не е приковавал общественото внимание с емблематични процеси, в които всеки жест на магистрата е на показ, а решенията се четат под лупа. И „Преса“ се зарови в аналите.

От младежките години на съдията в СРС изплува дело срещу героя от мутренските времена Йордан Гиздов-Данчо Гиздата. Бивш бодигард на Иво Карамански, участник в шумното меле в дискотека „Ескейп“ между хората на Антон Милтенов-Клюна и на Красимир Маринов-Маргина, Гиздов отдавна изчезна от България. Но през 2002 г. наред с други висящи дела той става клиент на правосъдието по обвинение за отвличане и изнасилване. Съди го Лозан Панов.

Случката е от юни 2002 г., когато Гиздата, Валентин Николов и Цвятко Ненов завличат в колата си младо момиче и се гаврят с него. Макар и не веднага, героите са задържани. Иззети са веществени доказателства. Но едно от най-важните сред тях изчезва. Няма го парченце от гащите на жертвата, което трябвало да се изследва за ДНК следи.

На 9 юни 2003 г. Лозан Панов оправдава Гиздов и Николов по обвинението за изнасилване. Дава им по 3 г. и 8 месеца затвор за отвличане. Третият - Цвятко Ненов, получава 3 г. условно като помагач в отвличането. Както вече стана ясно, Гиздов така и не влиза в затвора.

Най-известното дело на Лозан Панов е по-скорошно и е от битието му във ВАС. През 2014 г. по негов доклад Върховният административен съд разтълкува, че електронни фишове за глоби не може да се издават по снимки от мобилни камери в автомобилите на КАТ. Защото не гарантират сигурност на данните, които може да се манипулират. В това решение Панов посочи и че камерите трябва да са ясно обозначени и видими на пътя, защото основната им цел не е да пълнят хазната с глоби, а да стряскат джигитите на пътя и да предотвратяват тежки произшествия. Сега Законът за движение по пътищата се променя.

Обеща война срещу статуквото и „гнилите ябълки“

В синхрон с времето Лозан Панов даде заявки за революция в системата и се обяви „за“ съдебната реформа. Той говори за разбиване на статуквото, утвърждаване на върховенството на закона, обръщане на правосъдието към хората. За „туморите“, които трябва да се изрежат, и „гнилите ябълки“, които нямат място в съда. Обеща да е обединител, отстояващ независимостта, да не участва в договорки и да не играе по свирката на силните на деня. С други думи да е биткаджия с хъс и кураж.

Силна заявка. Но думите не струват нищо, ако се разминат с делата. Като всички „нови“ новият съдия №1 има право на кредит на доверие. Че той ще заеме поста, надали някой се съмнява. ВСС го избра с нужното мнозинство от 17 гласа „за“, макар и чрез бодящия очите електронен вот, който инатливо отказва да замени с бюлетини. И то въпреки многобройните настоявания на свои членове, откритите намеци на Брюксел и призивите на самия кандидат. Но нито един кадрови избор, включително на главния прокурор Сотир Цацаров, не е паднал заради това. Премиерът Бойко Борисов оцени победата като честна, от президента Росен Плевнелиев няма знак, че ще откаже да подпише указ за назначаването на Лозан Панов.

Но изпитанията пред новия председател на ВКС тепърва предстоят. Той ще се доказва пред съдиите, които подкрепиха конкурента му Павлина Панова, и пред обществото, което чака правосъдие.

За да е успешен, Лозан Панов трябва да разсее най-вече съмненията, че е удобният за статуквото избраник. Онова, което си затваря очите за „гнилите ябълки“ в редиците си, отказва да носи отговорност за делата си и прехвърля другиму вините за всички провали.

Бившият председател на ВАС Константин Пенчев, дал старт на кариерата му в административния съд, уверява: „Лозан Панов е специален човек - много деликатен, но в същото време твърд и решителен. Не ме е разочаровал нито за миг.“

Доскорошният съдия №1 Лазар Груев в интервю пред „Преса“ отправи послание към наследника си: „Да знае, че седем години мандат минават като миг. И че трябва да може да защити всяка своя ежедневна постъпка, гледайки хората в очите.“