26912 | 16 февр. 2015 | 13:19
Личността на Джон Маккейн е твърде противоречива и медиите непрекъснато подчертават неговата непоследователност. Той е ветеран от Виетнам, подкрепя гей браковете, осъжда тероризма, а в същото време отива в Сирия, за да се снима с бунтовниците, противници на режима в Дамаск. Напоследък е особено актуален, защото е сред факторите, които държат Конгресът да достави на Киев оръжия за 3 млрд. долара.
Улавян е и в лъжа. По време на предизборната кампания в Луизиана през 2008 г. заявява, че е лобирал в Сената за създаването на комисия за разследване на причините за огромните разрушения вследствие урагана Катрина от 2005 г. Журналисти се разравят и откриват в стенограмите, че сенаторът два пъти е гласувал против учредяването на такава комисия.
Закърмен във военна база
Житейският път на тази колоритна личност започва от американската военна база на Панамския канал на 29 август 1936 г., където служи баща му - също Джон Маккейн. Кариерата в армията е дълбоко залегнала в семейната история и бъдещият сенатор записва Военноморската академия в Анаполис. И там, както и в гимназията, Маккейн е сред двойкаджиите, които едва успяват да завършат.
Често е наказван за мръсна униформа, нелъснати обувки, лоша дисциплина. Кадетът завършва в последната по успех петица през 1958 г. и става военноморски пилот. През 1965 г. Джон Маккейн се жени за манекенката Керъл Шеп, развела се с един от неговите съвипускници, и осиновява двете й деца. На следващата година му се ражда дъщеря Сидни.
През ноември 1965 г. го сполетява първият инцидент. Преди кацане изгасва двигателят на изтребителя му, той катапултира, а самолетът се разбива. В края на 1966 г. става пилот на щурмовик А-4 „Скайхок“ на самолетоносача „Форестол“, който следващата година е пратен край бреговете на Виетнам. На 29 юли 1967 г. Маккейн едва не загива - вече е в своя „Скайхок“ и се готви за излитане, когато от един Ф-4 става случаен запуск на ракета „Зуни“. Възниква пожар, взривяват се боеприпаси, загиват 134 души, а Маккейн се отървава с шрапнел в гърдите.
Руснак сваля неговия изтребител
Преломният момент в живота му идва, когато е пратен да се бие във Виетнам като част от екипажа на самолетоносача „Орискани“. На 26 октомври 1967 г. бъдещият сенатор в група от общо 20 самолета излита, за да бомбардира електроцентрала в Ханой. Щурмовакът му А-4Е „Скайхок“ е свален от зенитна ракета ЗРК С-75, изстреляна от съветския офицер Юрий Трушечкин, „съветник“ в армията на Севера. Руснакът разказва как видял пилота на ударения самолет да катапултира, а когато виетнамският преводач донесъл документите, на тях пишело Джон Сидни Маккейн.
Според биографи на сенатора оттогава датира ненавистта му към Русия.
Плененият Маккейн, чиито ръце и крака са счупени при падането, е жестоко бит от виетнамците, чупят му и рамото. След няколко дни в главния затвор на Ханой той разбира, че ще умре, ако не получи лекарска помощ. Но такава се дава срещу информация. И до днес остава тайна дали и какво точно е казал Маккейн на виетнамците, но според ветерани дадените сведения им помагат да свалят няколко американски самолета.
На следващата година бащата Маккейн става главнокомандващ силите на САЩ във Виетнам. Вече разбрали кого държат в плен, властите в Ханой предлагат да го разменят с техни бойци. Маккейн-старши отказва.
През август 1968 г. бъдещият политик е връзван и бит на всеки два часа, разболява се от дизентерия. И до днес не може да вдига ръцете си над главата заради изтезанията. Косата му побелява, вероятно настъпват и отклонения в психиката.
На свобода
През октомври 1969 г. е преместен в лагера за военнопленници „Хоало“, известен с прозвището „Ханой Хилтън“. Освободен е след 1967 дни в плен на 15 март 1973 г., когато се подписва Парижкият мирен договор между САЩ и Демократична република Виетнам.
Маккейн чистосърдечно признава, че заради преживяното и до днес „не може да понася хората с дръпнати очи“.
Когато се връща у дома, бившият военнопленник заварва съпругата си у дома обезобразена вследствие катастрофа. А заради преживяванията си във Виетнам Маккейн вече е известен. Той се подлага на тежък курс физиотерапия, за да сгъва колената си. В края на 1974 г. издържа физически изпит и летателната му правоспособност е възстановена.
Междувременно ветеранът започва извънбрачни връзки, защото така и не може да свикне с променения вид на жена си. На 2 април 1980 г. се развежда, а месец по-късно се жени за Синди Лу Хенсли. От втория си брак Маккейн има двама синове, които също се посвещават на военна кариера, и дъщеря.
Маккейн се оттегля от ВМС през 1981 г. с чин капитан, мести се в Аризона и влиза в политиката. През 1982 г. е избран за член на Камарата на представителите от Републиканската партия. Изкарва два мандата и през 1986 г. влиза в Сената. Два пъти безуспешно атакува Белия дом.
Първият е през 2000 г., когато на финалната права губи във вътрешнопартийните избори от Джордж Буш-младши. Щабът на противника пуска в действие мръсни номера - ветеранът е обвинен, че е предал другарите си във Виетнам, че е умствено лабилен. Намеква се, че момиченцето от Бангладеш, което е осиновил, всъщност е негово извънбрачно дете.
Но е лоялен към партията - въпреки загубата поддържа позицията на Буш, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение и представлява реална заплаха за САЩ.
Нова атака на Белия дом
Обявява повторната си кандидатура за президент на 25 април 2007 г., a на 4 март 2008 г. печели номинацията на републиканците. Тандемът Джон Маккейн - Сара Пейлин обаче е победен на изборите на 4 ноември 2008 г. от демократите Барак Обама - Джо Байдън със 173 срещу 365 гласа в Избирателната колегия. Като причина за загубата се сочи и наложеният на Маккейн избор на вицепрезидент. Преди да посочи известната с гафовете си губернаторка на Аляска Пейлин за кандидат за свой заместник, Маккейн я е виждал само веднъж.
Ако беше спечелил изборите през 2008 г., щеше да е най-възрастният американски президент при заемане на поста - на 72 години, изпреварвайки Роналд Рейгън (който е на 69 години, когато влиза в Белия дом), както и първият, роден извън петдесетте американски щата (базата в Панама се смята за американска територия).
Отхвърля упреците, че е твърде стар, твърди, че е в отлично здраве, макар три пъти да се подлага на лечение от рак на кожата. Една от операциите дори оставя видим белег на лявата половина от лицето му.
Не се предава. В интервю отпреди няколко месеца заяви, че обмисля отново да участва в президентската надпревара за изборите през 2016 г. Вече си бил „научил урока“.
Ръси наляво и надясно цветисти реплики
Маккейн е известен с цветистия си език и често напосоки хвърлени в публичното пространство реплики. В началото на декември сенаторът от Аризона нарече премиера на Унгария Виктор Орбан „неофашистки диктатор“, който иска да „скочи в леглото на Владимир Путин“.
В своя микроблог през 2008 г. Маккейн започва рубрика, посветена на руския президент и озаглавена „Писма до Влад“. В едно от тях казва: „Скъпи, Влад, арабската пролет е все по-близо до теб.“ Когато Путин печели президентските избори през 2012 г., Маккейн пише: „Скъпи Влад, ти спечели, руският народ също скърби.“
Путин отговаря на тези закачки само веднъж, когато още е премиер, по време на годишната си пресконференция, като казва: „Както знаете, г-н Маккейн е бил във Виетнам, лежал е в затвора. На всеки човек може да му се случи да говори несвързано.“
Маккейн беше сред първите американски политици, на които Кремъл забрани да пътуват до Русия в отговор на санкциите, наложени заради Крим. Сенаторът репликира: „Жалко, тъкмо мислех да прекарам пролетната си ваканция в Сибир.“
Сред запомнящите се реплики на ветерана политик е, че „Вашингтон е Холивуд на грозните хора, а Холивуд е Вашингтон за тъпаците“.
Резкия език Маккейн използва и към близките си. Публицистът Клиф Шектър разказва случка, на която лично е присъствал. На някакво мероприятие съпругата на Маккейн го погалила по главата и казала: „Започваш да оплешивяваш, скъпи.“ А той й отговорил: „За разлика от теб не си боядисвам гривата като проститутка.“
Лично врътна кранчето на „Южен поток“
За последно Джон Маккейн кацна в България на 8 юни 2014 г. заедно с още двама свои колеги - Рон Джонсън и Крис Мърфи, в рамките на совалка в Източна Европа. Темите на разговорите с президента Росен Плевнелиев и тогавашния премиер
Пламен Орешарски според американското посолство са били събитията в Украйна и нестихващото напрежение между НАТО и Русия заради присъединяването на Крим.
Веднага след отпътуването на сенаторите обаче премиерът Орешарски съобщи, че замразява строежа на „Южен поток“. Моментът, в който новината бе обявена - не след среща с висши европейски политици, а след разговор в София с американските сенатори, остави впечатлението, че решението е било взето под натиск.
Това бе второто посещение на Маккейн в България. При първото 13 години по-рано президентът (1997-2002) Петър Стоянов връчи на Маккейн орден „Стара планина“ I степен „за извънредно големите му заслуги за укрепване и развитие на българо-американските отношения и за последователната му подкрепа за присъединяването на България към НАТО“.
По това време - през 2001 г., България иска да влезе в алианса и търси подкрепа за кандидатурата си по всички фронтове.
Мобилна верси
RSS
