5348 | 7 апр. 2026 | 21:54

"Стагфлацията е състояние на икономиката, при което имаш едновременно нисък икономически растеж и относително висока инфлация. И всичко, което може да се прави, ще се прави през бюджета. Но бюджетът ще започне да губи приходи заради тази икономическа

Ако енергийната криза от Персийския залив продължи да се задълбочава, българската икономика е застрашена от стагфлация.

Това заяви членът на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов, цитиран от БНР. Неговият коментар идва на фона на безпрецедентен глобален шок в доставките на петрол и газ, предизвикан от ескалиращия военен конфликт в Близкия изток, който блокира ключови търговски маршрути през Ормузкия проток.

Според финансиста държавата е изправена пред изключително сложна ситуация, в която икономическият растеж се забавя, а инфлацията остава висока. В подобна среда възможностите за реакция през държавната хазна са силно ограничени.

"Стагфлацията е състояние на икономиката, при което имаш едновременно нисък икономически растеж и относително висока инфлация. И всичко, което може да се прави, ще се прави през бюджета. Но бюджетът ще започне да губи приходи заради тази икономическа криза, т.е. той няма откъде да вземе, за да финансира", посочи Дацов.

Той подчерта, че единственият оставащ инструмент за правителството ще бъде поемането на нов дълг. Проблемът е, че почти всички останали държави в Европа и по света се намират в сходно положение и ще търсят свеж ресурс от международните пазари. Това неминуемо ще оскъпи заемите.

Дацов е категоричен, че краткосрочните мерки за стимулиране на потреблението са грешен подход. "Не може да помпаш допълнително потреблението, защото задълбочаваш кризата. Мерките, които се предлагат за подкрепа на потреблението, действат в обратната посока. Нужни са структурни мерки, а не мерки за запушване на ситуацията, защото те само изразходват ресурс", допълни бившият заместник-министър.

Анализът на експерта стъпва върху реалната картина от международните пазари. От началото на военните действия в Иран през февруари 2026 година, глобалната енергийна сигурност е подложена на изключителен натиск. Блокирането на Ормузкия проток спря движението на близо 20 процента от световния петрол и огромни количества втечнен природен газ, принуждавайки някои от най-големите доставчици да обявят форсмажор по договорите си.

Любомир Дацов коментира, че при бързо приключване на военните действия – в рамките на десетина дни – последствията за България ще останат минимални. Ако обаче конфликтът се проточи, резервите бързо ще се изчерпят.

"Може би в момента България е в добра ситуация заради запасите, които има, а и поради собствената рафинерия. Но всичко това ще се промени, ако кризата продължи, защото в момента криза и цени, свързани с рисковата ситуация и намалените доставки от Залива, може да се превърне в нещо като световен недостиг на енергия поради невъзможност за възстановяване на изчерпаните запаси и осигуряване на потреблението", предупреди членът на Фискалния съвет.

Като пример за мащаба на сътресенията, финансистът даде Обединените арабски емирства, където горивата са поскъпнали с 40 процента само за две седмици. Засега у нас увеличението на цените по бензиностанциите е по-умерено в сравнение с останалите европейски държави, но този буфер е временен и зависи изцяло от развръзката на геополитическата криза в Близкия изток.

Рекордният бюджетен дефицит и поскъпването на горивата поставят българската икономика под сериозен натиск, предупреди пред "Евронюз" изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов.

Той обясни, че дефицитът за март в размер на 1,5 млрд. евро означава, че разходите значително изпреварват приходите – нетипична ситуация за началото на годината. „Обикновено в началото на годината бюджетът е балансиран, а сега виждаме обратното“, посочи Иванов.

По думите му основните причини са увеличените разходи за заплати, пенсии и социални плащания, както и активното разплащане по проекти, което допълнително натоварва бюджета. Той предупреди, че ако тази тенденция се запази, страната може да завърши годината с дефицит до 8–9% от БВП.

На този фон мерките срещу високите цени трябва да бъдат внимателно преценени, подчерта икономистът. „Те трябва да бъдат таргетирани и навременни – не след като бизнесите фалират или хората вече са затруднени“, каза Иванов.

Според него масови мерки като намаляване на ДДС или тавани на надценките не са ефективни и могат да влошат фискалната позиция, без да доведат до реално понижение на цените. Вместо това той препоръча помощта да бъде насочена към най-уязвимите домакинства и ключови сектори, които влияят върху крайните цени.

Иванов предупреди още, че при задълбочаване на кризата има риск от забавяне на икономическата активност и дори съкращения, въпреки че към момента пазарът на труда остава стабилен.