29725 | 16 юни 2021 | 13:37

Служебното правителство, а и което и да е друго правителство, не може да излезе от тази ситуация в отсъствието на работещ парламент – защото рамковата позиция от 2019 г. блокира всякакви възможности за договаряне

Любомир Кючуков*

България проигра цялото си предимство на страна членка на ЕС. Ние сме изолирани както в Съюза, така и в НАТО, така и на Балканите. И едва ли е проблем на „кривия“ свят, че не разбира българската позиция.
В резултат България е подложена на политически натиск от всички страни: от САЩ – по геополитически причини, за да не се създава напрежение в Западните Балкани, което да отваря допълнителни пространства за влияние за Русия и Китай; от ЕС – защото така се компрометира цялостната политика на разширяване; от Западните Балкани – защото спираме интеграционния процес на целия регион; дори от Албания – защото отлагаме началото на преговорите им за членство. Парадоксът е, че на наш фон дори Гърция успя да се превърне в приятел на РС Македония, а Франция, която по принцип е против разширяване на ЕС сега, твърди, че подкрепя РСМ.

В Скопие вече могат да започнат строителството на паметника на победилия македонизъм. Защото след като в продължение на близо век македонците бяха убеждавани, че нямат нищо общо с България, ние за година постигнахме нещо повече – те да не искат да имат нищо общо с нас. Пренебрегвайки антибългарската кампания у съседите, разгърнала се в резултат на нашето решение, ние изпаднахме в не особено уютната ситуация да се правим, че не ни интересува какво мислят те за нас, но категорично да възразяваме да пишат и да говорят това, което мислят. В резюме: това, че те не са прави не означава, че ние не действаме глупаво, против собствените си интереси.

България успешно се вкара в капан. Противно на общоприетото мнение, ние сме тези, които най-много губим от блокажа – и в международен план, и като двустранни отношения, а и у нас – защото проблемът се превърна в писта за съревнование по патриотарство и борба за политически дивиденти.

Служебното правителство, а и което и да е друго правителство, не може да излезе от тази ситуация в отсъствието на работещ парламент – защото рамковата позиция от 2019 г. блокира всякакви възможности за договаряне.

Това, което то може да направи, е първо, да се опита да се договори със СРМ за прекратяване говора на омразата като предпоставка за диалог.

Второ, да намери подходящ български партньор, със съответния статут, на премиера Бучковски, за да започнат не преговори, а предварителни разговори за рамката и формата на бъдещите двустранни преговори. А е очевидно, че няма друг път за решение освен междуправителствените преговори.

И трето, да започне да разговаря с ЕС на разбираем за него език, и да използва наличните и общоприети европейски механизма, а не да си измисля нови. Става дума да се акцентира върху защитата на правата на българските граждани и тези с българско гражданство в РСМ (теза, която президентът Радев вече пое), т.е. да мислим за Македония не като за територия, а като за хора, както и да се използват възможностите на Споразумението за стабилизация и асоцииране на ЕС със СРМ за осигуряване необходимия ни европейски мониторинг с участието и на България върху добросъседските отношения (критерий, равностоен на Копенхагенските при кандидатстване).

Иначе казано – България активно да търси решение за да избегне натиска, а и риска, от налагане на такова.

*Авторът е директор на Института по икономика и международни отношения, бивш зам.-министър на външните работи