- Г-н Кючуков, ударите на Израел и Съединените щати срещу Иран не останаха без отговор и Близкият изток пламна. Да започнем с позицията на Европа спрямо разрастващия се конфликт. Каква е Вашата оценка на реакциите на европейските държави и на Брюксел?
- Само три европейски държави – Норвегия, Испания и Швейцария - изразиха тревога от атаките на САЩ и Израел срещу Иран, като Норвегия ги осъди остро, декларирайки, че те нямат нищо общо с международното право.
Половината от Европа гузно мълчи, а останалите, начело с Фон дер Лайен и тройката - Стармър, Мерц и Макрон, осъждат иранската агресия и настояват за задействане на механизма за взаимна помощ на ЕС. Като Стармър и Мерц подчертаха, че САЩ, а не Великобритания и Германия трябва да осигурят правните аргументи за ударите срещу Иран! А самите понятия за ценности, право и демокрация изчезнаха от европейския политически речник. Това е голям европейски срам!
- Българското МВнР призова Техеран да се въздържа и да не разширява военната ескалация. В същото време на летище „Васил Левски“ има американски самолети. Адекватно ли е поведението на българския политически елит?
- Българската позиция едва ли изненада някого. Политическите декларации са меко казано безлични, а официалните обяснения за присъствието на американски самолети цистерни на гражданското летище в София са обидни за интелигентността на българските граждани и на тях едва ли вярват и самите официални власти в страната.
- Как, според Вас, ще се развива конфликтът?
- Към момента могат да се направят два основни извода. Първо, няма видим разпад на режима в Иран, той е отслабен, но системата не е разрушена – нито в частта си на религиозното ръководство, нито в силовите структури, основно Корпуса на гвардейците за защита на революцията. Очаквайки ударите, Иран очевидно успя да ешелонира и децентрализира политическото и военно ръководство на страната, което му позволява засега да предотврати управленски хаос.
Второ, Иран няма ресурсите да защити територията си, но запазва възможност да нанася щети върху американските бази в региона. От ключово значение за развитието на по-нататъшните събития ще бъде времевата динамика на конфликта: колко дълго Иран ще съхрани възможностите, а и желанието си да отвръща на ударите и докога и в какви мащаби САЩ, а и регионът и светът като цяло ще са готови да търпят последиците от войната – включително и икономическите, свързани с цените на нефта.
- Какви са целите, които преследват Вашингтон и Тел Авив?
- Има видимо разминаване в целите на Израел и САЩ. За Израел (единствената ядрена страна в Близкия изток) очевидно сега е моментът да се унищожи изцяло иранския капацитет не само за производство на ядрено оръжие, но и програмата за балистични ракети, както и да се отрежат корените за съществуване на т.нар. ирански проксита в района – „Хизбулла”, „Хамас”, хутите в Йемен.
За Тръмп постепенно тезата за смяна на режима еволюира до промяна в режима – по подобие на Венецуела. Тоест, установяването на удобно и послушно правителство – от представители на същия режим. Което много трудно се вмества в понятието „демокрация”. Това, което очевидно е нежелано за САЩ, е в Иран да настъпи политически хаос. Защото всички досегашни опити за силови смени на режими в региона – Ирак, Либия, Сирия, а и Афганистан – не водят нито до повече демокрация, нито до стабилност и сигурност. Нещо повече: Афганистан роди „Ал Кайда”, а Ирак – „Ислямска държава”.
- А могат ли да бъдат продължени преговорите между Иран и САЩ?
- Няма основания да се очаква, че Иран би бил готов да седне отново на масата за преговори – освен ако не бъде принуден от хода на военните действия. Но тогава няма да става дума за преговори, а де факто за подписване на капитулация. След като стана публично известно, че преговорите са били използвани от САЩ като камуфлаж и печелене на време, за да се осигури подходящият момент за ликвидиране на Хаменей и други военни и религиозни лидери на Иран, самата идея за преговори беше дискредитирана.
75232 | 4 март 2026 | 09:23
Мобилна верси
RSS
