28907 | 18 ян. 2023 | 20:06

Не виждам конструктивен принос на президента към разрешване на кризата. Напротив – към задълбочаването й, подчертава анализаторът

След изборите може да има голяма коалиция, заявява в интервю за Епицентър.бг политологът Любомир Стефанов.

Според него третият мандат едва ли ще бъде успешен и се върви към предсрочни парламентарни избори в следващите два месеца.

Президентът Румен Радев е част от проблема с политически „задънената улица“, в която се намираме, но като че ли отказва да бъде част от решението, казва анализаторът. Не виждам конструктивен принос на президента към разрешване на кризата. Напротив – към задълбочаването й, подчертава той.

Партия ГЕРБ не е излязла от изолацията, но вече не е в санитарна карантина, категоричен е политологът.

- Държавата ни е в задънена улица – задават се пети парламентарни избори за три години. Кой е виновен и какво трябва да се направи, за да се излезе от тази криза, г-н Стефанов?
- Да, превърнахме изборите в нещо като национален спорт. Кой е виновен? Всички заподозрени, присъстващи в парламента в последните няколко формата, тъй като очевидно не успяват да произведат политическо съдържание, а всичко е на ниво лични нападки и обвинения. Политиката е персонализирана, а не национално ориентирана. А защо се случва – дали по инерция, дали по рефлекс, дали поради невъзможност да се произведе съдържание и да се уплътни някакъв разказ, който да бъде извън тесните партийни ядра, т.е. да увеличи избирателната активност и да даде нова енергия в новата политическа система, ми е трудно да отговоря на този етап. Ще ми се да натрупаме повече емпирични данни от социология и по-дълбинни изследвания.

- Защо личните нападки доминират? В началото на 90-те години, когато конфронтацията беше много по-остра, имаше го желанието всеки да си каже натрупаното едва ли не десетилетия, но тонът бе много по-възпитан и много по-политически, отколкото сега.
- Абсолютно! Това е следствие на много неща, като започнем от домашното възпитание, нивото на общуване в обществото, самото състояние на обществото – то беше доста по-интегрирано, доста по-хомогенно. В един момент тази индивидуализация много бързо ни тласна във всички посоки и забравихме или тотално пренебрегнахме нещата, които ни държат заедно – като българи, като семейства, като общности. Оттам – нататък и речникът ни много огрубя, много се опрости. И съвсем нормално със смяната на поколенията в политиката се появяват хора, които са продукт на новите обществени порядки – и ето го резултатът. Общуването ни се е превърнало по-скоро в обмяна на ругатни. И съдържанието, доколкото го има, остава скрито зад тези нападки.

- Тази форма – нападките – не пречи ли на съдържанието? Заради обидите не може да се произведе продукт – някакво съгласие.
- Така излиза, за съжаление. Продуктът изостава на заден план. На преден план излиза желанието на политиците да се харесат – и то на дневна база, на своите последователи. Те са вече като фен маса, като агитка, като някакво племе, което е изолирано в бокса и чака поредната порция сензации, скандали, новини, които да захранят неговия дневен глад за сензации и скандали. А това пречи, тъй като от една страна задължава, а от друга – изгражда вкус и политиците в един момент се превръщат в заложници на фен базата си. А тесните електорати, които аз наричам фен база, племена, стават все по-взискателни и изискващи все повече сензации – всеки ден, всеки час. И се получава един много порочен кръг. В един момент на някого наистина трябва да му дойде куража да се нагърби с риска да сложи край на тази порочна практика. Няма да стане отведнъж, защото не сме стигнали до настоящото положение отведнъж, но все отнякъде трябва да се почне.

- Президентът ли е виновен, че разбива партийно-политическата система или тя просто вече не отговаря на действителността?
- Много лесно щеше да бъде да кажем, че президентът е виновен за всичко. Поради обществената си функция да бъде символен държавен глава е много лесно да му стоварим всичко на гърба и да кажем – ей го, този човек, който сега се казва Румен Радев, а преди – всички останали президенти на държавата, са виновни за еди какво си. Той е част от проблема, но може да бъде и част от решението. Изглежда обаче, че понастоящем г-н Радев не успява да се включи като част от решението, а задълбочава проблемите. На политическата система й няма нищо. Политическата система в България в момента е представителна либерална демокрация – тя работи с партии, работи с избори. Това че партиите не са на висотата на заявките, които си поставят като партийни документи, платформи или предизборни заявки си е проблем както на личностите вътре, така и на изискванията на обществото. Президентът като един редови българин – живеещ в тази среда, продукт на тази среда, повлияван от нея и влияещ й, се държи абсолютно нормално спрямо нивото на средата. Така, че не мисля, че трябва да виктимизираме някой, но това че може би от него очакваме да даде пример, т.е. да напълни това символно съдържание с нещо по-различно от допринасянето за съсипията – ми се ще като пожелание да си отправя. Но, за съжаление с четвъртия мандат към БСП, с критиката, с която се изказва и с начина, по който се изказва, съм песимист. Не виждам конструктивен принос на президента към разрешване на кризата. Напротив – към задълбочаването й.

- Електоратите на всички партии са недоволни, че лидерите им не си говорят, а те не смеят да се срещнат, за да не загубят избиратели. Как се излиза от такъв порочен кръг?
- Много просто – като погледнат избирателната активност и видят на каква част от българските граждани тези лидери говорят. Да си лидер – това изисква кураж, смелост и визионерство. Трябва да можеш да надскочиш тяснопартийния си интерес, конюнктурната ситуация и наистина да повеждаш, за да те следват хората, да ги вдъхновяваш. Когато се превърнеш сам в заложник на тяснопартийния си електорат и интерес и няма как да излезеш от този порочен кръг, трябват наистина титанични усилия. А българските лидери очевидно не се държат като такива. Защото – вижте избирателната активност, тя спада прогресивно, което означава, че по-голямата част от нашите сънародници – около 60%, не припознават тези политически лидери за лидери, нито политическото като такова, поднесено от настоящата кохорта политически представители.

- Защо нито евроатлантическата коалиция ГЕРБ - „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“ - ДПС не можа да направи правителство, нито тази от системните партии ГЕРБ - БСП - ДПС?
- Защото няма политически кураж, нито лидерство. Има мимикрия и имитация. Говори се за драми, говори се кризи, за това как се изискват решителни действия, но когато дойдем до политическото произвеждане на тази реалност, освен нейното обговаряне, стигаме до кота нула – нищо и нищо, и нищо. И ето пак, за пети път отиваме на избори, а най-вероятно и за шести, чухме вече заявките. Което означава, че тези етикети, които слагаме на тези условни формирования - „системни“, „антисистемни“, „евроатлантически“ или по-източно ориентирани са много условни. „Хартиената коалиция“ сглоби немислими партньори, изборът на председател на Народното събрание съдружи ГЕРБ и БСП, а пък преди дни Бойко Борисов обясняваше как конгресът на неговата партия изрично бил му забранил – никакво сътрудничество с БСП. Да, де, но виждаме, че това не е така и то вече за пореден път. Така че нещо трябва да се промени и е хубаво партиите да погледнат от себе си как да го променят. И да чакат поредният месия да се промени, вече не на бял кон или бял мерцедес, а на нещо друго бяло – да се надяваме да не е противовъздушна ракета.

- Възможен ли е нов политически проект, нов месия?
- Разбира се, че е възможен. Нова партия – не, нов проект – да. Тъй като технологичното време за регистрация на политически субекти е късичко, оценявайки шансовете за реализация на третия мандат – очевидно се върви към избори в близките два месеца. Но пък се ползват регистрациите на съществуващи партии, така че е възможно. Дали е реалистично? Според мен, не. Средата в момента е блокирана в един конфликт, който трябва да бъде канализиран, разрешен, обаче конструктивно и комплексно, а не на парче. Виждам сигнали, че нещо се открехва, дано не е пламък на свещ, а устойчив прожектор. Говоря за това, че т. нар. партии на промяната, които се опитват да демонтират статуквото или най-малкото да начертаят някакъв нов курс за България, допуснаха полека – лека да сменят рефрена анти-ГЕРБ със съдържателен такъв. Тъй като дойдоха най-сетне на този вододел, на който да им стане ясно, че, ако продължават с анти-ГЕРБ реториката, това няма да им донесе нито глас повече, напротив – ще ги изчерпа, изтощи и нещо друго – на местните избори ще им се наложи да правят всякакви коалиции.

- ГЕРБ излезе ли от изолацията?
- Партия ГЕРБ не е излязла от изолацията, но вече не е в санитарна карантина. Интересното е, че на техен гръб ДПС се опитва да мине още една крачка по-напред и да стане по-приемлив партньор и от ГЕРБ. Което за мен не е изненадващо, тъй като ДПС има опит в оцеляването в изключително критични и драматични обстоятелства в българската партийна система. Просто се възползват от опита и ноухауто, което имат. ГЕРБ също трябва и ще се променят, ако искат да ги има в този формат и бъдат представители на солидна и сериозна група, като количество и качество, български граждани. Ако ли не – ще отворят място за следващата партия.

- Как си представяте тази промяна в ГЕРБ?
- Като човек, който е външен за партията, ми е трудно да кажа как си представям нещата отвътре. Факт е, че там трябва да протече генерационен процес, който да освежи не само идеите, но и лицата. Дали, с кой, как и защо – това е вътрешнопартиен диалог, който в ГЕРБ трябва да си го провеждат. Надявам се, че са го започнали, надявам се, че ще включат и младежката организация, надявам се, че ще запазят посоката от гръмкото си име – Граждани за европейско развитие на България. Може би имат нужда да се завърнат на това ниво и да напълнят със съдържание завършването на логическата, политическата интеграция на България в ЕС с двата големи стълба, които останаха – влизането еврозоната и приемането в Шенген. Което означава, че това генерационно променяне, в никакъв случай подмяна, в ГЕРБ трябва да е започнало вече. Има такива сигнали. Те имат един отчетлив проблем и той е позиционирането на бившия премиер и настоящ лидер на партията Борисов. Той като какъв се явява в партията, защото станахме свидетели на няколко много конфузни ситуации, в които парламентарната група, в която има двама зам.-председатели на партията, произвежда някакви политики и буквално часове по-късно следва включване на живо във Фейсбук, където Борисов размахва пръст, критикува ги, казва им буквално – „Какви сте ги надробили, я, веднага вземайте мерки!“ Без да става много ясно той в качеството на какъв се явява – не е депутат, не е министър-председател, председател на партията е, но не е в парламента. Къде е източникът на легитимност в тази партия? Това убягва, превръща се в нещо странно за съществуването на политическа партия и размива политическата отговорност.

- Ще станат ли по-сговорчиви партиите, след като минат местните избори? Имам предвид това, че при местните избори няма предсрочни избори и те затвърждават присъствието на дадена партия на картата на държавата.
- Надявам се да станат по-сговорчиви преди това, тъй като реалността – вътрешно и външнополитическа, изисква функциониращ парламент и неговата проекция – изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет. Ограничаването и връщането на президента, където му е мястото – в почетна представителна фигура. Нямаме лукса време, не можем да чакаме местните избори. Политическото време в Европа и България тече с абсолютно различна динамика след ковид пандемията, която ни беше позатворила и живеехме в едно вакуумно безвремие. Това сега ни излиза през носа. Войната в Украйна, инвазията на Русия, активизирането на хибридната война – в чиито център е и България, изисква, вменява на нашите политически мъже и жени да бъдат проактивни, а не реактивни и да доставят политически продукт, който се нарича сигурна, стабилна, просперираща държава на средноевропейско ниво. А това може да стане и преди местните избори. Защото без силна централна власт, без сигурност от центъра, периферията може да произведе доста странни конфигурации.

- Възможна ли е да се състави голяма коалиция от първите две или три партии след новите парламентарни избори?
- Да, смятам, че е възможно. Смятам, че нещата вървят към осъзнаване на отговорност. Не да се харесват - нещо, което ние, анализаторите им повтаряме няколко години подред – че избирателите изпращат политически представители в парламента, не, за да се харесват, а за да свършат работа. Тази работа, очевидно, вече е осъзната като императивна и сведена до няколко точки – по-малко от десет. Смятам, че това прояснение ще помогне да бъдат преодолени някакви неща и най-вече – надявам се това да го констатираме още в настоящата предизборна кампания. А именно – начинът, по който партиите ще говорят на електората си и на останалите негласуващи български граждани. Ако се излезе и се направи опит за разширяване на активността, на публиката, на аудиторията на политическото говорене по същество, това ще бъде симптоматично, че ни очаква правителство и възвръщане към политическа нормалност.

- Геополитически, по оста САЩ – Русия, ли е истинският разлом в българската политика?
- Според мен не е само това, това е един от многото разломи. Проблематично е, че ние не припознаваме европейския полюс, а сме едни от създателите на първите европейски култури. Ако поставим България на мястото й – на Балканите и в Югоизточна Европа, знаете какво можем и какво не можем. Дали сме някъде там в ребуса между САЩ и Русия – да, там сме. Но дали това трябва да ни помага да се самоопределяме – категорично не. Според мен е погрешно да се мисли в тази дихотомия между Русия и Съединените щати. По-правилно е да бъдем прагматици и реалисти и да живеем тук и сега – ние сме част от Европейския съюз. Никой не очаква от нас да реформираме Съюза, но има някои нишови политики, в които имаме ноухау и можем да допринесем. А че няма да наредим ние отношенията между Русия и Щатите, мисля, че вече на всички ни е ясно.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!