5263 | 11 май 2026 | 12:55

Получава много ордени - от Царя Освободител, от Александър III, от българския княз Александър I, от цар Фердинанд, от цар Николай II. От 1884 г. е избран за пожизнен член на Санктпетербургското славянско благотворително общество

Автор Мирела Костадинова

Бъдещият митрополит Гервасий Сливенски е роден в Габрово през 1838 г. с името Генчо Георгиев. От малък остава сирак. Първи си отишъл от живота баща му, а когато навършил шест години починала майка му. Под грижите на по-големия си брат момчето учило в Габровското училище, което успяло да завърши. Трябвало да продължи с някакъв занаят или с науките. Едно обстоятелство го избавило от тази дилема.

Най-големият му брат Теофан бил монах в Света гора. Помолил хилендарския проигумен Йосиф, като мине през Габрово, да вземе брат му Генчо и да го заведе при някой учител. Йосиф изпълнява молбата на Теофан. Взема брат му и го води да се учи в Пиродоп. През 1853 г. е отведен от Йосиф в Света гора, в Хилендарския манастир. Там Генчо става манастирски послушник, изучава църковно-славянско учение, църковен ред и пеене в продължение на четири години.

През 1858 г. придобива монашески чин от управителя на светогорския манастир – стареца Нил. Мирското му име Генчо е заменено с Гервасий. Учи известно време в светогорското гръцко богословско училище. Гервасий е ръкоположен за дякон през 1859 г. Четири години по-късно е произведен в йеромонашески сан и му е отредено да служи в Хилендарския съборен храм. След три години е изпратен от монасите за духовник-изповедник в Станимака, днес Асеновград.

През 1867 г. Пловдивската училищна община го избира за игумен на Араповския манастир „Св. Неделя“, управляван от Гервасий в продължение на шест години. В манастира намират подслон много български революционери и апостоли на нашата свобода, сред тях Бенковски и Левски.

Докато е игумен Гервасий открива при манастира училище, в което учат около сто деца, много от тях по-късно стават свещеници и учители.
На 28 януари 1873 г. Гервасий е произведен в епископски сан в Пловдивската катедрална църква от търновския митрополит Иларион Макариополски, Пловдивския Панарет и Сливенския Серафим и е назначен за помощник на митрополит Панарет.

Когато по заповед на султан Азис е бил призован в Цариград през 1876 г. митрополит Панарет, за негов заместник е посочен Гервасий.

В годините 1876-1877, когато в Пловдивско настава бурно време, пълно с ужаси, Гервасий успява да изпълни човешкия си дълг, като се застъпил за обикновените хора, изложени на жестокости. Ден и нощ посещавал турските първенци, за да моли за милост и пощада за някой невинен българин или ходел при чуждестранни представители със същата цел.

На митрополит Гервасий се дължи заслугата, че със застъпничеството си пред американския представител Скайлър, придружен в обиколката си от П. Димитров, по-късно съветник във Външно министерство, съдейства да се предизвика европейска комисия, която да констатира ужасите от турските зверства. В този момент митрополит Гервасий отказва категорично да подпише хитро скроения от турското правителство махзар, чрез който населението да изкаже своето доволство от управлението на султана. Непосредствено след това митрополитът подписва протест, който изиграва роля в английския парламент.

Знае се, че зверствата в България са обсъдени в английския парламент, като опозиционната либерална партия настоява за пълно разследване. Консервативното правителство се съгласява да разследва сведенията за кланетата.

Константин Калчов и Иван Евст. Гешов написват на английски език изложение, протест на българите против турския режим. След като го снабдяват с подписите на почти всички общини от Пловдивско, поднасят го на митрополита Гервасий. Той като висш духовник, трябвало да постави подписа си, само тогава документът имал официален характер и можело да има сила пред външния свят.

Гервасий с достойнство казал: „Участта на народа е и моя участ“.

Прекръстил се, призовал Бога, взел перото и написал: „Левкийски Гервасий“, а после сложил и печат. Чрез Скайлер този документът е изпратен на Брайт, който оборва противниците на българската кауза и засилва още повече симпатиите на английското общество към участта на българите.

С риск за живота си митрополит Гервасий ходи из пловдивските затвори, за да посети невинно затворените и където е възможно да издейства освобождаването им. Много българи спасява от смърт. Чрез интриги на коварни гърци и по заповед от Цариград, митрополит Гервасий е бил взет от митрополията си една нощ и откаран в молдовската обител „Св. Петка“ при Станимака (Асеновград). С риск да увисне на бесилото Гервасий укрива търсещите спасение българи. Но и в манастирската обител не е оставен на спокойствие. По донесение на шпиони, че бил съучастник на комитите, че щял дори да избяга зад граница през Родопите, по заповед на Пловдивския мютесариф Хамид паша, Гервасий е подложен на преследвания, изпитания и обиски от известния със своята жестокост Кърас Тъмръшлъ Ахмед. На митрополит Гервасий се гледа като на човек с влияние, но и като на размирник и опасен за мира на султановата империя. Властта иска да го отстрани от манастира, да не е близо до Пловдив, където се разигравали кървави драми. Наистина в края на месец август, когато вече започва кървавия огън от турските пълчища в Старозагорско, тогава точно през една нощ митрополит Гервасий е отвлечен от манастира и отведен в Катунишката гора, от там изпратен в Цариград. Макар принуден, той напуска епархията си тъкмо в този момент, когато българите имат голяма нужда от неговата помощ.

В Цариград му е дадена длъжност, която не била лишена от нови главоболия. На него е възложена мисията да събира помощи за заточениците. В Цариград Гервасий остава до сключването на Санстефанския договор. След това се завръща в Пловдив през април 1878 г. Възлагат му да обикаля епархията си, която била в погром – опожарени села, разрушени църкви, починали хора.

През 1883 г. си отива от живота митрополит Панарет. Тогава на Гервасий възлагат да управлява Пловдивската епархия. Това трае до 1885 г., когато по заповед на Екзарха е изпратен да уреди и управлява отцепените, след Съединението на Северна и Южна България, от одринската епархия околии.

През 1890 г. с решение на Св. Синод митрополит Гервасий е изпратен за управител на Сливенската епархия и помощник на митрополит Серафим. От 1891 до 1893 г. управлява Старозагорската епархия. Когато през 1895 г. митрополит Серафим починал, митрополит Гервасий управлявал екзархията до началото на 1897 г., когато е избран за кириарх на Сливенска митрополия.

Получил е множество ордени: от Царя Освободител, от Александър III, от българския княз Александър I, от цар Фердинанд, от цар Николай II. От 1884 г. е избран за пожизнен член на Санктпетербургското славянско благотворително общество.

Когато започва да се строи сградата на духовната семинария в София, той дарява 10 000 лв. Отива си на 4 април 1919 г. в Сливен. Днес името му е напълно забравено.