3811 | 11 юни 2024 | 10:35
Украйна не е искала разрешение с предоставеното от страната ни въоръжение да нанася удари по цели в Русия, заявиха за БНР от Министерството на отбраната, като уточниха, че с предоставените средства това е невъзможно.
Парламентарната асамблея на НАТО, която се проведе в София преди седмици, излезе с призив страните-членки да разрешат на Украйна да използва западна помощ за удари по военни цели в Русия.
Месец преди призива на Столтенберг, в края на април, МО обяви, че е изпълнило едно от решенията, одобрени и от предишни парламенти, за военна помощ. Което, според документите от МС и парлaмента включва предоставяне на Украйна на "неизправни, с отпаднала необходимост или наднормативни преносими зенитно-ракетни комплекси и зенитни ракети".
В отговора си от министерството посочват, че още тогава българската страна не е поставяла "конкретни специфични условия, забраняващи използването от въоръжените сили на Украйна" на предоставената от нас помощ по цели в Русия.
Уточнено е било обаче, че помощта трябва да се използва при спазване на установените норми на международното хуманитарно право и Устава на ООН.
От отговора на министерството става ясно, че предоставените от България не са "западни модерни системи с голям обсег, които да могат да поразяват в дълбочина военни цели на руска територия".
"Тактико-техническите характеристики на предоставените от България стари, съветски системи въоръжение и техника, практически не позволяват поразяване на военни цели на руска територия от отбранителните позиции, които заемат украинските въоръжени сили", уточняват от министерството. И посочват, че Украйна има пълното право да използва и предоставеното ѝ от други държави оръжие, но само срещу легитимни руски военни цели.
До момента Украйна не е искала нова военна помощ по сключеното през 2022 година споразумение с България. Но от Министерството посочват, че една от темите на срещана на върха на НАТО през юли в САЩ ще обсъжда поемането на дългосрочни ангажименти за подпомагане на Украйна.
Мобилна верси
RSS
