Приетите наскоро правила за разпределение на държавното финансиране между висшите училища ще доведат до огромни дисбаланси и фалити на повече от половината български университети. Това е мнението на образователния експерт д-р Антония Янева.
Преди седмица Министерския съвет по предложение на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков прие дългоочакваните правила, които следваше да приведат в изпълнение Закона за фиксиране на трудовите възнаграждения на академичните преподаватели спрямо минималната работна заплата в страната. Той бе иницииран от депутата от ГЕРБ и бивш образователен министър Красимир Вълчев.
„Формулите в постановленията са написани така, че поставят в системен финансов недостиг 18 от 32 държавни висши училища, т.е. повече от половината.“ – коментира д-р Антония Янева
„Като математик и статистик, съвместно с колегите финансисти, направихме сериозен анализ на входните компоненти на сложната формула, която предлага МОН, и от нея не личи да почива на някаква принципна основа. Има елементи, които имат силно дискриминационен характер, а данните, които са включени като основа за постигане на крайния резултат, могат да бъдат определени като специално подбрани, за да доведат до него.“ – допълни тя.
Според експерта държавата няма законов механизъм да реши създадения от самата нея проблем.
До ръководствата на засегнатите от реформата висши училища са изпратени предложения за подписване на т.нар. „споразумения за допълващо финансиране“, но те не почиват на никакво юридическо основание и са изключително проблемни с оглед конституционния принцип на автономия на университетите.
„Теоретически не става ясно на какво основание държавата създава правила, които структурират дефицит и впоследствие дава „решение“, чрез подписване на споразумение, каквото не е предвидено в закона.
Това много прилича на извиване на ръце с цел съкращения на академичен персонал.
Ако целта е масови уволнения на преподаватели, закриване на катедри и факултети, по тези въпроси трябва да се търси и мнението на синдикатите, които сигурно ще реагират.
Със сигурност обаче това са чисто академични въпроси, по които държавата още през 1991 година е приела, че компетентност имат самите самоуправляващи се общности.“ – смята д-р Янева.