За нея всичко е казано. Получила е най-високите оценки, изживяла е вдъхновяващите си любови и трагични раздели, къпала се е в обич и омраза, изпитала е преклонение и предателство. Надмогнала е всичко. С някаква магическа жизненост, която не подлежи на обяснение. И с една-единствена преданост - към публиката, която никога не й изневери.
Сцената е нейният олтар. Там Лили свещенодейства в един зареден със свръхемоция ритуал - разтваря душата си, за да изтръгне от сърцето си онази огромна любов, с която Бог я дарява, и да я раздаде на почитателите си. И това го прави неуморно вече 52 години - от 1963-та, когато за първи път се качва на сцена - в Букурещ за запис в Румънската телевизия, и създава фурор. До днес, когато отново ще зареди с магията си публиката, и то точно на рождения си ден. Близо 500 меломани ще й се наслаждават утре вечер в София лайв клуб, за които тя отново е приготвила суперизненада. Почивка за нея няма.
Ако за някои изпълнители концерт в зала 1 на НДК е проблем, то за Лили не само парижката „Олимпия“ или софийската „Армеец“ не са препятствие, но и национално турне се оказа, че не е изпитание. Само за 2014 г. миньончето (с нейните 156 см ръст и 44 кг тегло) измина 5000 км в България, качи се на сцената в 15 града с общо 20 000 продадени билета! Кой го прави днес? През ноември м.г. излезе албумът й „Поетът“ в тираж 5000 копия. И се разграби. Месец по-късно бе издаден в допълнителен тираж от 10 000 броя. Това превърна „Поетът“ в абсолютен прецедент на музикалния пазар.
И точно когато мнозина си казаха: „Е, Лили вече ще миряса“, тя хвърли нова ръкавица - ново национално турне през 2015-а! Освен в Лондон кракът й ще стъпи в Русе, Габрово, Ямбол, Свиленград... и още, и още. Защо го прави? Защо не си стои кротко на върха, окъпана в слава? Отговорът й е прост: „Колелото на живота се върти напред, то не върви назад!“ А Лили живее живота с пълна пара. Със зашеметяваща енергия. Минава през времето, без времето да я докова, с един-единствен стремеж - завладяване на публиката.
„Какво те зарежда в този свят на злоба и завист“, питах наскоро Лили след поредния й бляскав концерт. „Вярвам само в доброто, не обръщам внимание на света около мен, не позволявам на лошото да ме докосва. Имам си икона, на която се моля сутрин и вечер. И гледам само напред!“ Лесно е като философия. Но колцина могат да я следват. Само изключителната концентрация на мисленето, убийствената самодисциплина в ежедневието и самоконтролът върху поведението могат да превърнат тази философия в мярка за живот. При нея всичко е подредено до съвършенство - от подбора на песните до подбора на приятелите, от подбора на облеклото до подбора на домашния интериор. И компромиси няма. Нито с лъжата, нито с професионализма.
В живота е тиха и прибрана. Там свещенодейства с книгите - от „Мечо Пух“ и „Пипи Дългото чорапче“ през „Пинокио“ и „Тошко Африкански“ до „Черната тетрадка“ на Бешков и „Хрониките“ на Стефан Цанев. Изненадахте се, нали? Лили чете много - не само поезия, чете автобиографични книги, исторически романи, чете сериозна публицистика. Овладяла е самоконтрола - над емоцията, над всяка дума, над всеки жест, над всеки звук дори. Научила е как да накара себе си и публиката да влязат в обща пулсация.
И има само едно определение за щастието - една препълнена зала. Магия е, нали?
Александър ЙОСИФОВ:
Тя е кралица на българската музика
- Проф. Йосифов, вие сте от композиторите, написали едни от най-хубавите песни за Лили Иванова през 70-те и 80-те години на миналия век: „Алея на влюбените“, „Реквием“, „Боянският майстор“, „Звезда“, „Коя бе ти“, „Към теб“. Какво е днес Лили - феномен, явление, неподражаем талант?
- Лили Иванова е кралицата на българската музика. Свикнали сме да казваме - на българската естрада, но Лили е наравно с най-големите имена на българското музикално изкуство. Защо? Отговорът е прост - нейните концерти са букет от букети цветя. Всяка песен представлява човешка съдба, която тя пресъздава по най-професионален, по най-сърдечен, по най-въздействащ върху публиката начин. Лили предизвиква сълзи или умиление, спомен или усмивка, тя изважда онова добро човешко чувство, което е останало поне малко у хората. Това е голямата заслуга на Лили Иванова. Тя е станала вече част от името на България.
- Каква е тайната на нейното творческо дълголетие?
- Тайната за Лили Иванова е много ясна. Първо, талант от Бога. Него не можеш да го анализираш. Второ, тя е дисциплинирана артистка, спазвайки режим, който предполага много труд, много всеотдайност, много искреност, много лишения и суперпрофесионализъм. Защото може да чувстваш, може да обичаш, може да демонстрираш, но ако нямаш професионализма да облечеш това чувство и да го поднесеш на публиката, не може да говорим за дълголетие.
- Откъде извира тази нейна издръжливост, дори физическа? Даже и гласът й не се променя с възрастта.
- У Лили Иванова съществува феномен, който не мога да посоча в нито един друг изпълнител - това е нейният стремеж, нейната всеотдайна насоченост към определена цел, към най-доброто, най-високото в изкуството. И едновременно с това тя носи едно вечно недоволство, че то не е достигнато. Ето това е безсмъртието! Често артистите си казват: „Аз направих тази вечер такъв концерт!“... И се успокояват. А тя е вечно неспокойна: „Е, това не можа да стане както трябва!“ Казвал съм й: „Чуваш ли се какво говориш? Ела да се видиш отстрани!“
Затова е безсмъртна. Просто нейният стремеж към усъвършенстване няма покой. Безсмъртна ще бъде и за друго нещо. Лили не обръща внимание на нищо, което около нея съпътства кариерата й - било добро или лошо. Тя върви по своя начертан път, намерила е точната пропорция на таланта си във взаимодействие с всеотдаен труд и убийствена дисциплина. И резултатите са ясни. Лили се нарежда сред 50-60 имена на най-големите в сферата на музикалното изкуство. Няма да сгреша, ако я сложа редом до Вайсенберг, Недялка Симеонова, Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска.
Ангел Дюлгеров – аранжьор, китари и цигулка:
С нея не може да минеш между капките
Лили работя от концерта й в зала „Арена Армеец“. Тогава тя имаше нужда от китарист, сработихме се и се довери на мен да започна да обновявам някои от нейните стари песни. Решихме да вземем хитове, които не са забравени, и да им дадем нов живот. Така се роди албумът „Поетът“.
Аз съм на 32 години и виждам колко усърдие полага тя във всеки нов продукт. С нея нямаме поколенчески сблъсък. Лесно се работи в екип, ако и ти си професионалист като нея. Ако се опиташ да минеш между капките, няма да се работи лесно. Затова тя може би е единственият артист, който поддържа такъв сериозен екип толкова време вече. Лили винаги иска повече - беквокали да вземем, и щрайхове, идеите непрекъснато идват от нея не за да се опростяват нещата, а да се развиват и да обогатят продукта. В работата си тя е безкомпромисна, в отношенията си с хората - лъчезарна. Това не е маска. Лили е много усмихнат и отворен човек. С нея лесно се комуникира.
Много се грижи за музикантите си. Често се шегува, че получава понякога абсурдни предложения да отиде на концерт с един или с двама музиканти. За нея това е недопустимо! Това е почеркът на истинското изкуство.
Тодор ФИЛКОВ – аранжьор, композитор:
Не се съобразява с времето
рябва много внимателно да говорим за Лили Иванова, защото тя е едно национално богатство. Съзнавам, че е опасно да се каже това за нея, защото тя е още жива, а ние сме малка държава, която не цени приживе нито героите си, нито творците си, нито изкуството и културата си. Нас ни свързват 40 години съвместна творческа дейност. Моят връх като композитор е свързан с нея. Няма друго име, към което всеки музикален творец у нас да не се е стремил съзнателно, подсъзнателно, искрено или неискрено. Тя е звезда номер едно в България! Но тя никога не казва и не признава, че е звезда.
Днес Лили е същата, каквато беше и преди 40 години. За съжаление тялото е преходно, обаче енергията е вечна. Лили носи енергия, която ще просъществува и след нея. Защото и преди 40 години на нейните концерти ходеха деца и възрастни, и сега пак ходят деца и възрастни. И тук се крие нейната тайна - Лили не желае да се съобразява с времето. Тя сверява своя часовник със съвременните музикални тенденции и ги въплъщава в нови песни. И още нещо - Лили носи хармония във всичко. Това е хармония от толкова висша класа, в която прозира характерът на човека, който живее, вярва и твори в искрени и точни нива на ценностите.
Вечната модна икона
Лили Иванова не е просто певчески гений. Тя е културен, естетически, емоционален и чисто човешки феномен. Напълно заслужено е титулувана с най-високата журналистическа награда за елегантност у нас - „БГ модна икона“.
Първата дама на българската поп музика залага на комбинацията черно и бяло, кожата, денима, сатена, коприната и дантелата. Един от най-големите комплименти, който може да се направи за облеклото й, е, че то не търпи сравнение с други чуждестранни или родни поп изпълнители. И това е така, защото самата Лили е естетически идеолог и концептор на външния си вид, на облеклото, допълненията, аксесоарите, прическата и грима - на цялостния стайлинг. Фигурата й, силуетът й са като на изящна и грациозна статуетка...
Преди близо 20 години пак размишлявах за стила на Лили. Коментарът ми тогава е валиден и днес: „Тя носи добре дозирана еротичност и нюансиран сексапил, постигани както с умелото използване на коприната, тюла и шифона, на прозрачните и полупрозрачните материи, така и с оптическата интуиция, безпогрешно преценяваща дължината на тоалетите, гледката на бедрата и гърдите, както и степента на мистика в облеклото на едно перфектно поддържано и чудесно изглеждащо тяло.“