10452 | 19 ян. 2015 | 13:13

Затварянето на улици е удобна практика за чиновническия рахатлък

София хубавее. Сбъдна се прогнозата на  арх. Христо Генчев, че  жена ще направи града  ни по-хубав. Нищо че  миловидната Йорданка Фандъ-кова не е родена в столицата. Че не е целунала тук първото  си момче (това вероятно е станало някъде в подножието на  Самоковските ридове).

Колкото и да не им се вярва  на черногледците, тя - и екип!  - движат града. Познават го.  Изграждат го. Най-новите об-лекчения са на Телевизионната  кула, семинарията, подходите  към „Младост“, естакадата на  Лъвов мост (тук пешеходните  пътеки пресичат кръговото, но  и това ще се реши, вярвам). Да  не говорим за метрото, опазва-нето на Борисовата градина  

битката за повече  зеленина

За повече център. Нищо че  пропадналите проекти отиват  в съда, отлагат решения - това  си е нов вид рекет, благородно  консумиране на благата на демокрацията.

Авторът заявява, че няма  бизнес или други интереси с  кметските служби. Бизнесът  ми е да се радвам на хубавото, а интересите, общо взето,  ми ги прибират редовно на  гишетата за данъци. Това въ-ведение трябва да ни смъкне  в малките столични програми.  Защото, загледани в големите,  кметските спецове и техните  отбори нямат време  или възможността да  се взрат в краката си,  в кривналите плочки, в  изпочупените бордюри,  в странната, да я на-речем, организация на  движението по улици и  булеварди.

От високото не се виждат  дупките, нито се чуват псувни-те. Пък и няма нито отдел, нито  направление „малки столични  програми“. Затова, колкото и  утопично да изглежда,  

предлагам да  създадем бригада  „Десет“

Бригада „Десет“ обещава да  осигурява на столичани по де-сет места за паркиране всеки  ден. Конструира се от брига-дир, юрист (на хонорар), кмет-ски специалист по движението  (готиният зам.-кмет по транс-порта Любомир Христов май е  готов да експериментира), два-ма общи работници с фрези и  кирки, малко камионче и един  професионален бияч. Това,  за да охранява благородната  мисия на бригадата от налитащите на кьотек крадци на тротоари.

Бригадата започва битка  срещу хилядите колчета, бучнати от онези уж столичани, които продължават да са селяни дълбоко в душата си. Битка срещу стотиците кашони,  кашпи, столове и други барикадни по същество предмети,  цъфнали пред магазини, будки,  лафки, открити пазари и открити  нахалства. Стотици люде продължават да мислят тротоара като лична собственост. Продължават да мислят, че са ненаказуеми. Тук каквито и усилия да влага инспекторатът, резултат видим няма. Няма и да има заради наивната нормативна уредба, игрите на продавачите, криещи реалните стопани на обектите, и още по-наивните глоби. Бригада „Десет“ започва да коси колците кротко и со благо. Не пише актове. Активно събаря, ония двамата с фрезите режат, юристът вече е заредил екипа с информация за собственост, съсобственост и т.н., а биячът дебне реакциите на тарикатите. А реакции ще има. Хейтърите са навсякъде - и в центъра, и в комплексите.

На помощ на мисионерите се притичват медиите. Ако се създаде търпимост, естествено ще се родят още бригади. За да няма хаос и самоуправство, те ще работят с кметско знание, ще съгласуват сутрин дневните си цели, ще се отчитат в центъра за „малки столични програми“. Инак по стар български обичай самоуправството и силно субективизираното отношение към колчетата може да доведат и до малки улични конфликти с ясен край. Затова е добре и другите членове на бригадата да тренират таекуондо.

Идва ред на странните знаци, нахвърляни из града без логика, без грижа, ей така, от незнание, от безотговорност. Или от чиновнически непукизъм.

София е жертва на старо мислене

организацията на движението е в ръцете на все още социалистически настроени експерти, които сънуват москвичи, запорожци и лади. Бригада „Десет“, която обича - и по-важно, познава! - града, ще събаря тези знаци, ще воюва срещу забраните. Столицата боледува от безсмислени ограничения.

Затварянето на улици е удобна практика за чиновническия рахатлък. Има знак – няма проблем. Няма и модерна схема, компютърни разработки, анализи на натоваренст. Не се знае защо се появяват тапите. Както мои приятели след новата организация в кв. „Лозенец“ не знаят как да се приберат по домовете си, без да нарушат поне два забранителни знака. Подобни много модерни и много дълго проучвани схеми се явиха в още поне десет квартала. Е, имаше обсъждане при кмета на „Лозенец“, но след дъжд качулка. Знаците вече стърчаха и крещяха. Аха, още на другия ден цъфнаха и хората на КАТ. Това, за да се установи дали столичният шофьор уважава закона.

Изброяването на нелепите ситуации със затапването на градски пространства ще иска половин вестникарска страница. От тъжното транспортно събитие на столицата ще измъкна само един пример. Кой затвори локалните платна на „Драган Цанков“ край метростанция „Жолио Кюри“? Първо падна локалното към руското посолство. Забранено за паркиране до ден днешен. През ранна пролет падна и другото – в посока автогара „Юг“. Един само знак уби четиресет паркоместа. Още след бучкането на знака налетяха паяците. За да не им е скучно, пристигаха по два-три едновременно.

Работещите в околните офиси бяха свикнали с удобната за паркиране дясна лента. Нещо повече - кметството на „Изгрев“ изгради т. нар. уши, прибра бордюрите, отвори пространство. И тъй години наред. Докато се яви чиновникът, който заби забранителния знак. Хрумката на анонимния гений продължи три

месеца. Време достатъчно паяците да отнесат над петстотин автомобила.

Този пример подсказва, че бригада „Десет“ ще има бая работа. Къде ли не из града. Къде ли не из задръстеното чиновническо мислене. Което затвори с два знака и автогара „Юг“, бедна и нещастна, с двайсетина курса на ден. Свободна площ, колкото искате. Готов паркинг. С два знака чиновникът уби трийсет паркоместа. Разговарях, проучвах, питах кой реши да отнеме тези паркоместа от столицата. Всуе. Нито един отговор не налетя. Налетяха паяците.

Кой е този чиновник, който задръства града със собствените си недоразумения?

Той е без име

Удобно скрит зад анонимността. Няма персонализация - няма отговорност. Няма уважение към обществената идея. Към по-удобната практика. Към проверените решения. Той е вездесъщ, тъкмо защото е анонимен.

Бригада „Десет“ освен всичко друго обещава дебат. Всяко затваряне на улица - повод за дискусия. Всеки забранителен знак - повод за подозрения. Защото, представете си, заможни люде плащат на същия този чиновник да им успокои улицата. Как? Със семки и бонбонки.

Бригада „Десет“ призовава и съдебната система, колкото и дупки да има в нея. Ако правораздавателният конструкт не подпомогне бригада „Десет“, значи десет пъти ще отложим малките столични програми.

Каквито и велики проекти да реализират крехката Фандъкова и амбициозният арх. Петър Диков (плюс екипи), те няма как да изметат дребосъците. Ако темата е дребосък, разбира се. Затова: да стимулираме този, който осигурява по десет места за паркиране и отваря по десет улици на ден. Бригада „Десет“ засега е само приказка. Кратък сюжет от една възможно-невъзможна реалност. Но пък в десетки модерни мегаполиси тъкмо местни образувания и храбри граждански чети си решиха проблемите без съучастието на големите.