62582 | 9 февр. 2026 | 11:04

В препускащото медийно всекидневие сравнително рядко се случва роман, превърнал се в голямо литературно събитие успешно да бъде пресъздаден и на телевизионния екран

Маргарита Пешева

В родното медийно пространство това е първият случай на тв сериал, чиято телевизионна реализация се предшества последователно от аудиосериал и роман, издаден на хартия. „Мамник”, създаден от млад автор като Васил Попов, излиза най-напред като аудиосериал, който преди пет години се превърна в истинска литературна сензация. Това логично предизвика неговото издаване на хартия от Storytel original, което значително разшири неговата (вече) стабилна слушателска аудитория.

„Мамник” е името на сравнително непозната птица убиец, която в романа и тв сериал е основната метафора на вечната битка между доброто и злото в човешкия живот. Романът е написан с богато въображение , познаване и отдаденост на българската история и фолклор, в жанровете фентъзи и хорър, с оригинален сюжет и неподражаем език и стил, които чрез словото разказват за интересни събития и герои от огромната вселена на човешките отношения и нрави.

Героите на романа се намират в групата на „унижените и оскърбените”, те говорят на трънски диалект, живеят в гр. Трън, техният живот и лична съдба се разполагат в социалната периферия, ето защо най-често остават практически невидими, без особен житейски смисъл.

В препускащото медийно всекидневие сравнително рядко се случва роман, превърнал се в голямо литературно събитие успешно да бъде пресъздаден и на телевизионния екран. Още повече че телевизионната му реализация идва след неговия двойнствен медиен живот - веднъж като аудиороман, и втори път – като класически роман, издаден на хартиен носител. Неговият „трети медиен живот” като тв сериал, задължително минава през изпълненото с рискове сравнение от страна на зрителя - в ролята му на слушател и читател на неговите предишни медийни версии. А всяко сравнение на напълно различни медийни версии на един и същ сюжет, по условие е проблематично и донякъде спекулативно.

БНТ/продуцентите
Като тв сериал ”Мамник” се разполага в 12 серии, които се продуцират от БНТ, Магърдич Халваджиян и Силвестър Йорданов от „Глобал филмс”, Девора Йовчева и Иво Апостолов от „Фалкънуинг Студио”. Неговото излъчване се разпространява в програмите на БНТ1 и „България Он Еър”. За БНТ това е втория тв сериал в жанра фентъзи- след големия успех на „Порталът”.

„Мамник”е отлично създаден телевизионен продукт. Данните на ГАРБ показват неизменно висока гледаемост, която се дължи и на добре композирания творчески екип. Режисурата е в ръцете на много известен филмов и телевизионен режисьор като Виктор Божинов, в чиято филмография влизат хитовите сериали „Стъклен дом”,”Под прикритие”,”Столичани вповече”, „Връзки”. Тв сериал „Вина” вече втори сезон се радва на голям зрителски успех. Предстои и нов сезон на тв сериал „Под прикритие”. Операторската работа се осъществява от Антон Бакарски. Неговата филмография включва 17 игрални,10 документални и 9 тв сериала. Между тях са „Връзки” „Четвърта власт”, „Под прикритие”,”Възвишение” и др.

В тв сериал участват някои известни и талантливи актьори като Владимир Пенев, Гринго–Богдан Григоров, Ели Скорчева, и съвсем млади актьори като Екатерина Лазаревска, Мариян Стефанов и др.

Телевизионната екранизация/ по мотиви от романа
„Мамник” е тв сериал, който е създаден по мотиви от едноименния роман. Което означава, че сериалът няма художествена претенция за много точно пресъздаване в цялост на неговия сюжет, събития и главни герои. Всъщност сценарният екип (Владислав Тинчев и Димитър Христов–Кевин) включва и автора Васил Попов, което е творческа гаранция, че тези 12 тв серии пресъздават на малкия екран основното съдържание и главните художествени послания на романа, те успешно го „превеждат” от езика на литературата–на универсалния телевизионен език. Този език, по условие, е обърнат към много широка и разнородна зрителска аудитория, която само отчасти съвпада с твърде подредената и прецизно селектирана читателска аудитория. Ако съдим по рейтинга и тв гледаемост на излъчените тв серии дотук, това наистина се случва.

Всъщност това е едва вторият тв сериал в жанра фентъзи в дългата половинвековна история на БНТ. Именно тя, като обществена телевизия, трябва да продуцира жанрове, които несъмнено обогатяват нейното игрално съдържание, създават естетически стандарти, образоват и разнообразяват тв зрители с интересни художествени проекти . Този сериал поставя на телевизионната маса много важни житейски проблеми – социалната изолация на членовете на дома за възрастни, техните трудности, които се споделят и от останалите членове на общността, крехките и чупливи човешки отношения, които променят главните герои, събуждат емпатия, карат ги да станат по-добри хора.

Обратната хронология
Романът „Мамник”времево обозначава конкретната епоха само в трета и четвърта част (наименовани „Плътеник” и „Варницата”), в които събитията се пресъздават в обратна хронология, разположена във времето от 1990 г. – „до” 1988 г. Или– в първите две бурни години на политическия преход у нас. Тези две части се кодифицират с мото от „Изгубеният рай” на Джон Милтън, обърнато към Създателя, който е сътворил нас, човеците от пръст, превел ни е от мрака към светлината, без да сме го молили за това. Второто мото е от книгата на пророк Йеремия, с неговото предвиждане за труповете на тоя народ, които ще станат храна на небесните птици и на земните зверове. Всички останали части на романа фиксират само месеца и часа на действието. Всъщност стриктното позициониране на този литературен хронотоп, създава визуално темпо и ритъм на разказа, но внася у героите и известно усещане за наближаваща опасност, която няма как да се избегне.

Кои са основните предимства на този интересен по съдържание тв сериал?

Основните предимства
Главното предимство е литературната първооснова на романа, който разказва на своите читатели една модерна приказка, в която има фантастични и хорър елементи, „затворени” едва в две години от първото десетилетие на политическия преход , наситен с надежди и емоции, омраза и противопоставяния, променящо се разбиране за близкото минало. Това е необичаен, дори бих казала, изключителен роман, чието действие се развива в малко селище на границата, с герои, които си говорят на трънски диалект, живи или възкръснали, чиято самота медийно се „прочита” главно „през” очите и сетивата на обитателите на старческия дом в отдалечените селища в Трънския край.

Написан с великолепен език, който пресъздава автентичния диалектен говор, романът изгражда визуални картини и човешки характери, които често попадат в различни гранични ситуации-разположени между фантазията (възкресението на Лазар) и ужаса (тежката и неравна битка на главните герои с убиващата птица мамник), която основните герои водят в хода на целия разказ. Това е фентъзи-разказ, пресъздаден с поетичните средства на литературата и телевизията. В известен смисъл, това е отглас от

Вълшебната приказка
Която неизменно съпътства нашия живот- от люлката до гроба. Най–добрият анализатор и познавач на вълшебната приказка Владимир Проп смята, че” в приказката нейните съставни елементи са еднакви за различните сюжети”.В приказните мотиви голяма роля играят представите за задгробния свят и пътешествията в отвъдното (1).

„Възкръсването” на Лазар и „възкресението” е основния приказен елемент в телевизионния сериал и в романа, който осигурява финалната победа на Лазар над убиващата птица мамник. Въздаването на справедливостта става възможно главно със средствата на фантазията и поетиката, които отличават всяка приказна мечта от суровата реалност.
Според Проп, приказният разказ винаги „е част от ритуала, от обреда, той е прикрепен към него…Разказът е нещо като словесен амулет, средство за магическо въздействие върху околния свят. Така че всеки от тези(приказни)разкази е езотеричен… Когато ги разказва, той (разказвачът) дава някаква част от живота си, и с това го приближава към края”(2).

Неслучайно финалът на романа ( и на тв сериал) е двусмислен, донякъде– двувалентен. Лазар, удържал победата над мамника, на финала споделя,че: „Ако наистина се окаже,че това е последния ми ден тук (в смисъл –в реалния свят ), не искам да се занимавам повече с тая история, призна плътеникът и премреженият му поглед се зарея над морето”.Писателят сам изгражда двойният финал (добър и лош) за възкръсналия Лазар, който знае, че в крайна сметка ще трябва да се върне в гроба…

Телевизионният рейтинг, уникалните зрители
Телевизионният сериал, макар и основан само на мотиви от романа запазва и дори разширява своите зрители. Макар че тв действие се развива сравнително бавно, зрителската аудитория се запазва относително много висока. По данни на пийпълметричната агенция ГАРБ първите три епизода на „Мамник” достигат до 1,182 уникални зрители, което е 19,3% от населението, което има тв приемник.

Телевизионната гледаемост, в следващите серии сигурно се запазва, и може би– разширява. В случая имаме кумулативно надграждане на читателите, които автоматично се превръщат в лоялни зрители на телевизионната адаптация на романа.

Телевизионният сериал остава верен на основните послания, които романът съдържа. Всички те разполагат зрителското въображение в царството на измислиците, художествено пресътворени с литературни думи и художествени образи. Това неизбежно съпътства цялата история на човешката цивилизация. Ювал Ноа Харари в последната си книга”Nexus”казва следното:”Мрежите,свързващи хората са скрепени от измислици, от разкази за интерсубективни реалности като богове, пари и нации. Когато става дума за обединяване на групи от хора, фикциите имат две предимства пред истината. Първо, фикцията може да е толкова елементарна, колкото поискаме, докато истината често е сложна, тъй като реалността, която тя представя, е сложно устроена…Второ истината често е неприятна и смущаваща и ако я направим по–поносима или ласкателна за нас тя вече няма да е истина”(3).

БЕЛЕЖКИ
1.В.Я.Проп „Исторически корени на вълшебната приказка”ИК „Прозорец”,с.341
2.пак там,с.345
3.Ювал Ноа Харари. „Nexus. Кратка история на информационните мрежи от ксаменната епоха да ерата на изкуствения интелект”.С,”Изток Запад”,2024,с.50