76543 | 16 март 2023 | 16:01
Маргарита Пешева
Без съмнение, категоричната оценка на Американската филмова академия за филма „Всичко навсякъде наведнъж” (получил цели 7 Оскара ), по същество показва истинския проблем, пред който тя се изправя. Като оставим настрана отрицателните реакции, тези награди се нуждаят от много по-сериозен прочит.
Какво се случи всъщност?
Филмовата академия промени обичайната си практика, и отбеляза с награди голямата промяна във визуалната култура в световен мащаб, свързана с наближаващия край на тази „филмов разказ”, който владееше културните нагласи на зрителя повече от век. Филмовата Академия всъщност се опитва да улови ритъма на новите технологии, свързан със социалните мрежи, в които довчера общият визуален разказ се разпада на мозайка от милиони „отделни разкази онлайн”, в които властва разноречието, разноговоренето, нарушаването на правилата, преодоляването на табутата.
За филма е важна не толкова разказаната история, колкото нейните визуални компютърни ефекти. Важни са не героите, сами по себе си, а сложната плетеница от дигитални компютърни симулации, в които те попадат и постоянно - „създават”. Това е новият филмов свят - след „Матрицата”, или може би - въпреки нея. Краят на филмовата култура - като изключителен продукт на творческия гений на човека - такъв, какъвто го познаваме. В този филм човекът не е главното действащо лице, а само необходим елемент от една глобална, нарастваща със скоростта на светлината, компютърна симулация. Впрочем заглавието на филма (донякъде почтено) носи основното послание-живеем във времето на „всичко навсякъде и наведнъж”.
Защо „Всичко”?
Това е понятие, което означава най-малкото: материално изобилие/ универсални идеи/ светкавична публична комуникация/Аз-медия/глобална публичност/засилващо се отсъствие на вътрешен живот. „Всичко” по същество отрича историята, която е ограничение на един сюжет, няколко основни герои, краен брой на техните постъпки и действия. Всеки разказ внася граница и точно определен смисъл в историята, героите създават ситуации, и предлагат точно определени послания. Цялата традиционна визуално-медийна култура, създадена с помощта на киното и телевизията, е основана на разказа, на основните герои и техните истории. Американската филмова академия се отнасяше уважително, и с разбиране към действително големите постижения на филмите, които стъпват върху разказа, които уважават човешката природа светът да се преоткрива всеки път чрез интересен сюжет/интересни герои/интересни ситуации/ оригинални послания. Всичко това рухна с последната награда на филма „Всичко навсякъде наведнъж”.
Защо „Навсякъде”?
„Навсякъде” е понятие, което директно препраща зрителя към многобройните социални мрежи, глобална свързаност, факт чекинг, постистина и дигитални измислици. Важен е не героят сам по себе си, нито разказаната история, в която той участва, а главно мозайката от различни дигитални ситуации, в които той е принуден да съществува- потопен в хаоса от мултивселени, които му позволяват да преживее стотици животи и лични превъплъщения.
Днешната визуална култура съдбоносно и много ясно отрича традиционното кино ( и телевизия)- най-вече в полза на огромния „дигитален резервоар” от „ мрежови изблици”, компютърна анимация, компютърни симулации, които, за жалост, показват краят на една велика епоха в развитието на визуалната култура. Краят на традиционното кино, което познаваме, харесваме, и все още искаме да гледаме. Краят на традиционната телевизия, в която разказът/разказаните истории минават през нейните различни жанрове- от репортажите в новините, през телевизионните филми и сериали- до риалити форматите. Но традиционната телевизия съвсем скоро ще остане в историята- нейните програми, след няколко години ще се излъчват вече онлайн, а Би Би Си ще е първата световна телевизионна мрежа, която ще влезе в директна конкуренция с всички социални мрежи, блогове, сайтове и лични страници в онлайн пространството. Тази конкуренция наистина ще е свирепа, и поне на пръв поглед- почти непосилна.
Защо „Наведнъж”?
„Наведнъж” е понятие, което , де факто, отхвърля линейната последователност на разказа, разполагането на сюжета във времето, различните действия на героите, които неизменно имат своя „хронотоп”, своето времепространство- по метафората на Михаил Бахтин. В дигиталните мултивселени хората и нещата съществуват единно/наведнъж/те светкавично се появяват и изчезват. При тях каузалността има съвсем други измерения.
Следователно „всичко навсякъде наведнъж” е новата „матрица на социалните мрежи, блоговете, личните страници” , които изпълват Интернет, като внасят в този дигитален свят един задължителен хаос от съвсем нови правила, които категорично отхвърлят всичко съществуващо „преди” Мрежата- интернет знаменитостите( писатели, художници, инфлуенсъри) като правило отричат традиционната култура-онлайн писателите най-често не разрешават техните романи да се публикуват на хартия, и да се разпространяват в книжарниците, редица онлайн художници смятат, че Мрежата е най-добрата „галерия” в света, инфлуенсърите са знаменитости единствено в Мрежата, която им създава нова, коренно различна „дигитална личност”.
Матрицата на Изкуствения интелект
Светът, който довчера познавахме- чрез традиционното кино и телевизия, неудържимо се разпада. „Всичко, навсякъде, наведнъж” е матрицата на изкуствения интелект, който чрез модели като Chat GPT или пък органоиден интелект, бързо „овладява” някои традиционни творчески територии, предназначени за човешкия творчески гений. Ако органоидният интелект днес работи чрез човешки стволови клетки, вероятно утре, той ще се превърне в „киборг”, който успешно ще се състезава с донякъде несъвършената човешка гениалност.
Въпрос на време е, моделът на ИИ да овладее ”седмото изкуство”, като започне да бълва „дигитални филми” създадени по определена матрица, и поне засега- лишени от човешка душа.
На пръв поглед, „безумната постъпка” на Американската филмова академия не изглежда чак толкова безумна. Всъщност Академията се опитва да бъде”в крак” с новите мрежови формати, и огромните дигитални предизвикателства на бъдещето. Едно все още неясно бъдеще, в което във филмовото състезание за престижната награда „Оскар” ще участват заедно творчески личности, и- роботи. Остава да се надяваме, че Американската филмова академия ще учреди отделна награда”Оскар” за филм, който е създаден от изкуствен интелект, избран от десетки/стотици филми , създадени от алгоритми, които имат различни възможности. Звучи донякъде абсурдно, но е съвсем близко бъдеще. В този „технологичен Оскар” гениалното несъвършенство на разказаната история от човека всеобщо ще бъде заместено от несъвършената „гениалност” на робота, за който всеки разказ е просто синтез на определена база данни, с които той разполага. Така голямото „филмово състезание” ще бъде сведено до „състезание” на отделни роботи, и техните различни програми.
Прогнозите и примерите
Едно много старо изследване, във връзка с фантастичните прогнози в романите на Жулн Верн, от средата на 20 век, показва, че около 40% от тези прогнози наистина са се сбъднали. Но въпросът е : ”Кои 40% от днешните прогнози в научната фантастика на практика ще се сбъднат? И дали в някоя следваща година , членове на Американската филмова академия няма да бъдат само и единствено алгоритми? Известно е, че редица фирми и корпорации вече назначават алгоритми в своите бордове на управление. По условие се предполага, че на тях няма да е присъщ вечния човешки субективизъм.
Ювал Ноа Харари привежда многобройни примери за огромните предимства и опасности в съвременното развитие на изкуствения интелект - за човешкия свят, за изкуството, за медиите и журналистиката. Ето два от тях.
Първи пример. Хората много дълго сочат играта на шах като най-доброто доказателство за превъзходството на човека над изкуствения интелект. До 10 февруари 1997г. когато изкуственият интелект "Дийп Блу" на Ай Би Ем победи световния шампион по шахмат Гари Каспаров, и фактически опроверга тази претенция за човешко съвършенство. Днес изкуственият интелект предпочита машинното самообучение. Например компютърната програма "АлфаГо" на Гугъл сама се научава да играе древната китайска настолна игра Го, която е значително по-сложна от шахмата. През март 2016г. в Сеул е организирана среща между "АлфаГо" и световният шампион по Го, южнокорееца Ли Седол. "АлфаГо" побеждава Ли с 4:1, като използва необичайни ходове и оригинални стратегии, които смайват експертите.
Втори пример. Дейвид Коуп, професор по музикознание в Калифорнийския университет в Санта Крус разработва компютърна програма EMI( Експерименти по музикален интелект ) , която може да композира хорали в стила на Йохан Себастиан Бах. Създаването на такъв специализиран изкуствен интелект отнема 7 години, но EMI още от своето "раждане" успява да композира 5 000 хорала в стила на Бах само за един ден. След което създава музика в стила на Бетховен, Шопен, Рахманинов, Стравински. ЕMI "издава и своя първи албум, озаглавен "Класическа музика, композирана от компютър", и когато хората слушат нейните композиции, без да знаят, че това е музика, създадена чрез компютър, често я хвалят, че тя "има богата душевност" и "емоционално въздействие". Истината е, че Homo Deus в музиката не само е изключително бърз и точен, но той има и своя „творческа душа”.
Музиката, създавана от Homo Deus е всъщност неразпознаваема от музиката, създавана в продължение на векове от Homo Sapiens. В последните две години се наблюдава истински бум в развитието на изкуствения интелект- вече има анимационни филми, книги, художествени произведения, които се създават от изкуствен интелект.
Тогава, каква е гаранцията, че ИИ няма „да победи и овладее” филмът като визуален разказ и игра, а след него- и телевизията като традиционна домашна комуникация? Изкуственият интелект вече две десетилетия създава музика, рисува картини, пише научни изследвания. Той успешно имитира и повтаря редица творчески дейности на човека като висше творение на природата.
И дали сме прави в нашето самоуспокоение, че роботът не може да победи човека именно на територията на филмовия разказ, която все още е територия на човешкия творчески гений? Но ето виждаме - човекът като истински „венец на мирозданието” сам решава да предложи една „филмова история и разказ”, подходяща повече за изкуствен, и по-малко- за естествен интелект. Американската филмова академия, с тази необичайна награда, всъщност се опитва „да отложи” във времето този преход от естествен към изкуствен интелект в киното, в някакъв смисъл , да го забави, като даде всички големи награди „Оскар” на един филм, чиято творческа територия вече е напуснала старите предели на Холивуд, защото те са твърде тесни за нея.
Всъщност Американската филмова академия за пръв път връчи седем награди „Оскар” главно за дигитални „човешки имитации” на неограничената власт и възможности на изкуствения интелект. Това несъмнено е съобразяване с новите компютърни технологии , и „ духа на времето”, но и страшно поражение на творческия гений на човека и света на човешкото.
Мобилна верси
RSS
