13717 | 25 ноем. 2015 | 15:14
Мариус Донкин ще играе за 150-и път моноспектакъла “Господин Ибрахим и цветята на Корана” от Ерик-Еманюел Шмит на 1 декември в Народния театър на сцената на четвъртия етаж.
Историята, която актьорът разказва с плам и вещина е благородна и щедра на човещина и обич. Тя проследява страданието и просветлението на малкото еврейско момче Мойсей, наречено Момо, за пътуването към познанието, което завършва с постигането на любовта към самия себе си - единствената любов, позволяваща да се помириш с другите.
Представлението-приказка е истинска противоотрова за насилието около нас.
Мариус Донкин, който също е изкушен от перото, пише за спектакъла:
Дълго търсих текст, който да ми отговори на въпроса защо живеем лошо в този свят и да мога чрез него да го кажа на хората. Минах през всички притчи в Библията, като синтезирани послания.
После през много пиеси на известни драматурзи, които не успяха да задоволят изискванията и представата ми за такъв текст. След десет години блъскане, Господ ме дари с произведението на един от любимите ми съвременни автори – ,,Господин Ибрахим и цветята на Корана” от Ерик-Еманюел Шмит.
Мисля, че именно синтезираните, прекарани през искрената емоция и основани на истинска човешка история послания в пиесата, са причините това представление вече толкова години да пълни театралната зала и мои приятели и близка да остават без билети.
За голямо мое съжаление днес темите в този текст стават все по-актуални. Като че ли човечеството не помъдрява през годините.
А ето и любимите ми реплики в спектакъла, които струва ми се синтезират мъдростта на живота:
Онова, което е живо, накарай го да умре: това е тялото ти.
Онова, което е мъртво, съживи го: това е сърцето ти
Онова, което присъства, скрий го: това е светът тук долу, на земята
Онова, което отсъства, накарай го да дойде: това е светът на бъдещия живот.
Онова, което съществува, унищожи го: това е страстта.
Онова, което не съществува, създай го: това е намерението.
Мобилна верси
RSS
