7497 | 10 юли 2026 | 16:02

Тази седмица Мъск подаде заявления и до Федералната комисия по комуникациите за следващия етап от плана си: изпращане на „съзвездие“ от 100 000 сателита в космоса

Илон Мъск има за цел ракети да излетят от Земята преди края на 2026 г., изпращайки първите материали до Луната и Марс, за да започне изграждането на колонии. 

Първият трилионер в света планира след това да изпрати роботи, които да подготвят инфраструктурата, необходима за оцеляването на хората, пише Vesti.bg, позовавайки се на The New York Post.

Наскоро Мъск заяви, че е пренасочил фокуса на SpaceX, тъй като изграждането на „лунен град“ е по-близо и „много по-бързо за завършване“, като графикът предвижда той да бъде създаден през следващите 10 години. Той обаче е оптимист, че в рамките на седем години може да започне да изпраща материали и до Червената планета.

Тази седмица Мъск подаде заявления и до Федералната комисия по комуникациите за следващия етап от плана си: изпращане на „съзвездие“ от 100 000 сателита в космоса. От SpaceX заявиха, че това ще подобри комуникациите между Земята и космоса и ще осигури изчислителната мощ, необходима за милиарди устройства, задвижвани от изкуствен интелект – у дома и на Луната.

„Ако разполагате с наистина способен изкуствен интелект, ще го вградите ли във всеки робот? Не, ще имате централизирана изчислителна мощност – затова са тези сателити“, заяви пред The Post Джим Кантрел, член на екипа, основал SpaceX.

„Роботите изграждат селището, преди хората да се появят. И освен ако Мъск не направи нещо глупаво или някой не го убие, той ще доживее да види всичко това“, добави той.

Планът отбеляза напредък в четвъртък, когато SpaceX изстреля 29 сателита Starlink в ниска околоземна орбита с помощта на своята ракета за многократна употреба Falcon 9, която досега е извършила 36 обратни полета.

Въпреки това, за да изстреля тежката техника, необходима за изграждането на селища отвъд Земята, Мъск също така заяви в X, че планира да конструира много по-голяма транспортна ракета дори от своя модел Starship.

Неговата последна прогноза е, че първите самоподдържащи се градове ще заработят на Червената планета между 2045 и 2055 г. Ето как се очаква да се развие планът – и предизвикателствата, пред които все още е изправен.

Космически транспорт

Извеждането на милиони тонове товари извън земната атмосфера и в космоса няма да бъде лесно. Starship – напълно заменяемата, свръхтежка ракета на SpaceX – демонстрира, че може да излита, да се завръща и да извършва разделяне на степените, но все още не е демонстрирала успешно презареждане с гориво в орбита.

„Достъпните транспортни възможности за двупосочно пътуване са едно от първите големи предизвикателства“, казва Лес Джонсън, бивш главен технологичен директор в Центъра за космически полети „Джордж Маршал“ на НАСА в Хънтсвил, Алабама.

След като тези критерии бъдат изпълнени, превозното средство все още трябва да докаже, че е достатъчно надеждно, за да осъществи вида тежки товарни превози, необходими за колонизацията. Без да се притеснява, Мъск заяви, че иска да прави изстрелвания на всеки няколко дни.

Колонизиране на Луната

Крайната цел на Мъск е да колонизира Марс, но Луната ще бъде неговият изпитателен полигон. От една страна, тя е много по-лесна за достигане, тъй като пътуването отнема около три дни, вместо прогнозираните шест месеца до следващата най-близка до нас планета.

„Ако нещо се обърка, хората могат бързо да се приберат у дома и можете бързо да получите резервни части“, казва Джонсън. „Преминавате през всички тези процеси на обучение на Луната, за да не се притеснявате, когато стигнете до Марс“, допълва Джонсън, който е и автор на научна фантастика.

Тези процеси са мащабни. След транспортирането на товара следва неговото разопаковане, генерирането на енергия – лесно чрез соларни панели, но само докато сте на частта от Луната, обърната към слънцето – осигуряването на вода и кислород и изграждането на местообитания.

„Много от нещата, които ще направят на Луната, се пренасят директно на Марс. Не всичко, но голяма част“, казва Джонсън.

Изстрелване на роботите

По-голямата част от горепосоченото ще бъде изпълнено от роботите Optimus на Tesla, защото хората се поддържат живи много по-трудно, а роботите нямат семейства.

„Хората ядат, дефекират, консумират и издишат вода – ние сме сложни. Роботите се нуждаят само от слънчева светлина за електричество и от време на време смазване на ставите им“, казва Кантрел, настоящ главен изпълнителен директор на Phantom Space Corporation.

Мъск е прекарал години в разработване на изкуствен интелект чрез xAI и хуманоидна мощ за своите роботи Optimus, а Кантрел казва, че тези усилия ще се обединят по начин, какъвто не сме виждали досега в стратегията за колонизация.

Създаване на обитаемо пространство

Хората се нуждаят от енергия, вода, кислород, гориво и местообитание – за да изброим само най-важното. Учените ще трябва да решат какво да вземем със себе си и какво ще правим, докато сме там.

Джонсън заяви, че енергията е сравнително лесна: „Можете да изстреляте ядрен реактор, така че всичко, което хората трябва да направят, е да настроят слънчевите му панели, когато стигнат там“, но водата е малко по-сложна. „На Марс има малко, но тя вероятно е под земята и е замръзнала, така че ще трябва да дупчите за нея с роботи“, казва той.

Други роботи биха могли да работят по производството на ракетно гориво, използвайки марсианската атмосфера, в случай че хората трябва да се върнат на Земята. Трети роботи ще се съсредоточат върху рециклирането на кислород чрез електролиза – система, която функционира и е ефективна на Международната космическа станция от изстрелването ѝ през 1998 г.

След като всичко това бъде постигнато, как ще изглежда животът за първите човешки заселници?

„Мисля, че ще бъде едновременно вълнуващо, скучно и ужасяващо. Вълнуващо, защото живееш на Марс, скучно, защото си затворен в местообитанието си през цялото време, и ужасяващо, защото от другата страна на сградата ти с алуминиева обшивка е мигновената смърт“, казва Джонсън.