5342 | 12 дек. 2025 | 10:54

Дори фигури като Александър Солженицин подкрепят претенциите на Путин. Мнозина руснаци възприемат Киевска Рус като „люлката на руската цивилизация“

"За човек, изгубил стотици хиляди войници и придвижил фронтовите линии едва с километри в една война, която продължава по-дълго от участието на САЩ във Втората световна война, Владимир Путин изглежда необичайно самодоволен тези дни".

Това коментира в свой анализ Майкъл Хърш, колумнист на „Форин Полиси“, цитиран от БТВ. Ето какво още казва той:

"Сред западните стратези отдавна се е наложила тезата, че независимо какво предприеме оттук нататък, руският лидер вече е обречен да излезе губещ от украинската авантюра. За близо четири години кървави боеве той овладя само около 20% от украинската територия и напълно се провали в стремежа да отрече на украинците правото им на държавност. Междувременно НАТО се разшири, укрепи отбранителния си потенциал и добави Финландия и Швеция към мощната си северна линия.

В поглед от друга перспектива обаче Путин има основания за самочувствие: той успява в по-широката си цел — да раздели и отслаби онова, което условно се нарича „Западът“, страните, формиращи НАТО. Именно това, според мнозина експерти по Русия, е основната му цел още от самото начало.

Нищо не го доказва по-ясно от хаоса през последните седмици, когато преговорите, организирани от президента на САЩ Доналд Тръмп, се разпаднаха в какофония от взаимни обвинения от двете страни на Атлантика. Американци и европейци предложиха напълно несъвместими мирни планове и започнаха яростно да се обвиняват, че подкопават процеса.

Разломът между двата бряга на Атлантика се разшири още повече, след като Тръмп определи Западна Европа за „слаба“ и „разлагаща се“ в интервю, настоявайки отново, че Украйна ще трябва да отстъпи Донбас на нападателя — Путин. Тези думи отразяваха и новата Стратегия за национална сигурност, според която Европа рискува да загуби своята „западна идентичност“, а приоритет на САЩ вече е „възстановяване на стратегическата стабилност с Русия“.

За Путин това идва като коледен подарък — огромен. „Още от началото той смяташе, че НАТО няма да се задържи обединен“, казва Брус Джентлесън от Университета Дюк, бивш съветник в Държавния департамент. „Администрацията на Байдън и ключови европейски лидери заслужават похвала за това, че удържаха съюза и допуснаха разширяването на НАТО със Швеция и Финландия. Тръмп, в ролята си на улеснител, дава на Путин още по-голям шанс да раздели Запада.“
През почти четирите години на война — фактически над десет, ако се брои и анексията на Крим през 2014 г. и скритата окупация на части от Донбас — в Русия съществува далеч по-широк консенсус в подкрепа на войната, отколкото на Запад срещу нея.

След победата на Тръмп разногласията не само между САЩ и Европа, но и вътре в американската администрация и Републиканската партия се изостриха. В Русия подобна поляризация не се наблюдава: анкети стабилно показват 70–80% подкрепа за войната, макар и с различия по конкретните цели, обяснява Мария Снеговая от Центъра за стратегически и международни изследвания. По думите ѝ политиците във Вашингтон и Европа се заблуждават, че руската публика се изморява от войната.

„Четири години след началото ѝ не виждаме масови антивоенни протести, дори сред руската диаспора“, казва тя. Според нея мнозинството руснаци може да не вярват на пропагандните обяснения като „денацификация“, но и младите, и възрастните остават „необичайно обединени“ в обвиненията си към Запада, че е провокирал Путин.

Путин е автократ, който смазва несъгласието, но тези сондажи не бива да се отхвърлят с лека ръка. „Кремъл прави изключително много проучвания, за да следи настроенията“, казва Томас Греъм от Съвета по външни отношения. „Те наистина се тревожат какво може да се случи, ако хората останат недоволни.“

Какво стои в основата на тази подкрепа? Според Питър Елцов от Националния отбранителен университет за мнозина руснаци загубата на Украйна би била сравнима с това САЩ да загубят част от собствения си Югозапад. Нагледно доказателство е, че дори фигури като Александър Солженицин подкрепят претенциите на Путин. Мнозина руснаци възприемат Киевска Рус като „люлката на руската цивилизация“.
Загубите на Русия не оказват очакваното влияние върху общественото мнение, тъй като Кремъл разчита основно на доброволци и наемници, често с криминално минало. Санкциите също не дават желания ефект: Китай и Индия все още купуват значителни количества руски петрол, макар и през обходни схеми.

„Икономиката се влошава, но рецесията не е равнозначна на криза“, заяви Снеговая. За да подчертае международното си влияние, Путин посети Индия дни след разговорите с американските пратеници и договори нови сделки.

В крайна сметка: на Запад почти никой вече не мисли в синхрон, докато в Русия повечето хора изглеждат обединени. Зимата също работи в полза на Москва. Всичко това разкрива по-дълбока криза: за десетте месеца от инаугурацията на Тръмп се оказа, че не само няма обща позиция за Украйна — може би вече няма и много общ „Запад“.
Разделението стига до ценности. Тръмп, вицепрезидентът Джей Ди Ванс и други представители на MAGA движението гледат на Европа като прекалено либерална и „размекната“. Ванс, считан за наследник на Тръмп, често сравнява брюкселските лидери със „съветски комисари“.

Путин отдавна работи за разбиването на Запада. Тръмп, вероятно без да го осъзнава, превръща това усилие в далеч по-постижима задача.
Според източници от Пентагона американските военни вече премахват Русия като потенциален противник в някои учения — нещо немислимо доскоро.

Новата Стратегия за национална сигурност дори предупреждава, че Европа рискува „цивилизационно заличаване“ заради миграционните си политики — намек, който мнозина тълкуват като идеологическо подкрепяне на европейската крайна десница, включително партии, симпатизиращи на Кремъл. В документа се поставя под въпрос дали днешните европейски държави изобщо ще останат жизнеспособни съюзници след 20 години.

Така Вашингтон става непрозрачен и непредвидим партньор. След резки завои в позициите — от твърда подкрепа за Украйна, до искане за незабавни териториални отстъпки — днешната ситуация изглежда безизходна.

Европа започва да действа по-уверено сама: обсъжда се механизъм за използване на замразени руски активи, Германия премахна бюджетния таван за военни разходи и се готви да изгради най-мощната армия в Западна Европа.

За Берлин това е „предателство“, казват представители, цитирани от Европейския съвет за външни отношения. Кремъл, очаквано, приветства новия курс на Тръмп. Почти половината европейци вече смятат американския президент за „враг на Европа“. Историята на разделенията на Запада не е нова, но никога досега разломът между САЩ и Европа не е бил толкова дълбок насред активна война, подхранвана от Русия.
Сегашната комбинация от фактори води до извод, от който Западът доскоро се ужасяваше:

Владимир Путин може вече да е постигнал победата си."