14164 | 6 март 2015 | 13:12
Българите гледали на националния празник само като на свободно време. В това отново ни упрекнаха родни учени. Не сме откривали в него възможност да се сплотим като нация. Защо ли? Само един пример.
Спомнете си как от години насам навръх 3 март пространството между катедралния храм „Св. Ал. Невски“ и Паметника на Незнайния воин в София е средище не само на държавния ритуал, но и на партийни прояви. Една от партиите, която неистово претендира за монопол върху патриотизма ни, и тази година монополизира пространството пред храма. Сцената за политпропаганда, маскирана като концерт, затлачваше стълбището на катедралата и стърчеше като натрапчив фон на церемонията по издигането на трибагреника. То е все едно в Уестминстърското абатство да се провежда държавно честване, а пред него опозиционна партия да се стяга за митинг. Няма да се случи, макар Великобритания да е лидер в свободата на публичното изразяване. Там почитта към държавните символи и церемонии е част от националния манталитет.
Стълбите на най-големия православен храм у нас станаха любимо митингаджийско средище дни след 10 ноември 1989 г. Спонтанно пространството пред катедралата се превърна в естествения център на позитивната гражданска енергия след промените, казва проф. Калин Янакиев. Така беше. Но преди четвърт век. А и партиите ни отдавна не са извор на спонтанен граждански позитив. Въпреки това площадът пред „Св. Ал. Невски“ продължава да се оглася от партийни крякания, синдикални скандирания или всевъзможни кампанийни концерти. Независимо делник ли е, празник ли е.
С вярващите, които в такъв момент искат да се помолят в храма, отдавна никой не се съобразява - при подобни изяви той винаги е затворен. Че по същото време трябвало да има някакво богослужение - кой го е грижа? Черкви в центъра колкото щеш. Но поне за националните и официалните празници Столичната община, която има правомощията да разрешава публичните прояви в София, да въведе едно простичко, но категорично правило: пространството между „Св. Ал. Невски“ и Незнайния воин да бъде периметър, запазен единствено за изява на държавността и на Църквата. Няма как за това общинарите да бъдат обвинени в авторитаризъм или партийни пристрастия. Който в такъв ден иска да прави митинги, да върви в Северния парк (и такъв има в София) - хем ще оживи това забравено място, хем ще преброи предания си електорат. Щото едно е да събираш тълпи на жълтите павета, друго е да ги накараш да бият път до покрайнините на столицата...
Иначе докато държавните ни символи продължават да делят един мегдан с партийните лозунги, българинът трудно ще припознае националния си празник като ден на своето единение.
Мобилна верси
RSS
