8724 | 1 юни 2026 | 17:55

Проф. Стоян Денчев постави акцент върху европейската образователна и научна среда и динамичните културни взаимодействия, включително ролята на България в международни академични и институционални партньорства

Двадесетият международен пътуващ семинар „Съвременни измерения на европейското образователно и научно пространство. Културни общувания между България и Суверенния Малтийски орден“ на Университета по библиотекознание и информационни технологии се превърна във великолепно научно пътешествие в Италия.

Форумът събра в сърцето на Ботуша учени, преподаватели, докторанти, изследователи и млади таланти, обединени от стремежа към нови хоризонти в европейското образователно и научно пространство, за да празнуваме знанието, културата и духовното общуване заедно.

Няколко дни във Вечния град Рим, в който историята диша през всеки камък, а културата пулсира като жива енергия, обсъждаме научни идеи с академично вълнение, усмивки и настроение. 

Програмата е изпълнена с интелектуален заряд, културни открития и вдъхновение. Още в първия следобед след кацането на делегацията, водена от ректора проф. Ирена Петева и председателя на Съвета на настоятелите на УниБИТ проф. Стоян Денчев, оживените римски улици, древните площади и великолепните архитектурни ансамбли се превърнаха в естествена сцена за първите срещи с богатото културно наследство на Италия.

Особено тържествен и запомнящ се беше вторият ден от семинара. В историческата атмосфера на Суверенния Малтийски орден – на пъпа на Вечния град на площад Пиаца Дел Грило №1 – точно над Римския форум, се състоя официалното откриване на ХХ Юбилеен международен пътуващ семинар „Съвременни измерения на европейското образователно и научно пространство. Културни общувания между България и Суверенния Малтийски орден“. Сред величествени зали с повече от 700-годишна история, носещи духа на вековна европейска традиция, прозвучаха пленарните доклади, посветени на съвременните предизвикателства пред науката, образованието и международното академично сътрудничество. Проф. Стоян Денчев постави акцент върху европейската образователна и научна среда и динамичните културни взаимодействия, включително ролята на България в международни академични и институционални партньорства. Подчертано беше значението на обмена на знания и културни модели в контекста на глобализиращото се образование.

Специални думи към участниците във форума направиха Нейно Превъзходителство Урсула Хофтер Дзуколи и Негово Превъзходителство  Костадин Коджабашев - извънреден и пълномощен посланик на Р България в Светия престол и Суверенния Малтийски орден. Официален гост на тържествената церемония беше и посланикът на България в Италия Негово Превъзходителство Иван Кондов. 

Първата тематична секция, посветена на библиотекознание, комуникации и лидерство, очерта ключови тенденции в съвременното образование и управление на знанието. Дискутирани бяха нови образователни подходи, ориентирани към практически умения, ролята на ценностните кризи в обществото, както и променящата се природа на лидерството. Специално внимание привлече и темата за изкуствения интелект като инструмент за по-прозрачна обществена комуникация.

Втората секция насочи вниманието към културно-историческото наследство и паметта като основа на идентичността. Докладите разгледаха българските общности и историческата им памет, опазването на архивното наследство, въпросите за автентичността на културните ценности, както и връзката между наследство, образование и туризъм. Подчертана беше и ролята на съвременните научни методи за изследване и съхранение на културни артефакти.

Третата секция постави във фокус технологичните иновации и информационните науки. Бяха обсъдени теми като доверието към изкуствения интелект, неговото екологично въздействие, приложението му в киберсигурността, както и развитието на криптовалутите и системите за обработка на информация. Представени бяха и технически модели, свързани с радари, дронове и дигитални архиви, което очерта ясна картина на ускоряващата се технологична интеграция.

Заключителната, четвърта секция беше посветена на сигурността – както на национално, така и на европейско и глобално ниво. Обсъдени бяха новите форми на хибридни и когнитивни войни, киберзаплахите, защитата на лични данни и борбата с корупционни практики. Изследователите акцентираха върху ролята на научните иновации като ключов фактор за повишаване на устойчивостта на обществата.

В своята цялост конференцията очертава ясно интердисциплинарен профил, в който се преплитат образование, култура, технологии и сигурност. Общият извод от представените доклади е, че бъдещето на знанието все по-силно зависи от взаимодействието между човешкия фактор, технологичния напредък и културната памет.

Научният форум се превърна в пространство на идеи, иновации и интелектуален обмен, в което опитът на утвърдени учени срещна ентусиазма на младите изследователи.

Коктейлът след официалната церемония премина в атмосфера на изисканост, академично достойнство и приятелски разговори. Под римското небе се преплитаха различни езици, научни концепции и културни впечатления – едно истинско европейско общуване, което надхвърля границите на държавите и поколенията.

За да усетим духа на Рим и вековната му връзка с България се грижеше г-жа Венета Ненкова – основател на българското училище „Асен и Илия Пейкови“ към културна асоциация „Паралел 43“ в Рим.

След динамиката на римските дни семинарът продължи към живописния Сан Феличе Чирчео – приказно кътче между морето и планината, където природата и историята съжителстват в удивителна хармония. Място с усещане за спокойствие и вдъхновение. Морският бриз, лазурните вълни и романтичните крайбрежни гледки придадоха на научната програма особена артистичност и емоционална дълбочина.

Специална дискусия бе посветена на една от най-актуалните теми на съвременността – изкуствения интелект. Обучителният семинар „Възможности за повишаване на прозрачността за и чрез използването на Изкуствен интелект (AI)“ предизвика изключителен интерес сред участниците. В рамките на дискусиите бяха разгледани новите измерения на дигиталната трансформация, етичните аспекти на AI технологиите и възможностите за тяхното приложение в науката, образованието и обществените комуникации. В залата се усещаше енергията на новото време – време, в което знанието и технологиите се преплитат в динамичен и променящ се свят.

Кулминация в културната част на семинара беше посещението на Неапол и Помпей. Целодневната научно-културна проява „Антично-културно наследство, комуникация и дигитални интерпретации: Неапол и Помпей“ се превърна в незабравимо пътуване през времето. Участниците се докоснаха до величието на античната цивилизация, до трагичната красота на Помпей и до необикновената енергия на Неапол – град, в който историята и модерността се срещат на всяка крачка. Руините на древния град разказваха безмълвни истории за живота преди хилядолетия, а научните дискусии върху дигиталното опазване на културното наследство придобиха особено силно емоционално значение именно сред тези безценни исторически паметници.

Последните дни на семинара преминаха под знака на интензивни научни заседания, дискусии и обмен на идеи. Представени бяха разнообразни изследвания, иновативни проекти и съвременни научни подходи, които очертаха новите посоки в развитието на европейското образование и наука. 

Особено вдъхновяващо беше участието на младите учени и представителите на Младежката научна академия към УниБИТ, които впечатлиха аудиторията със своята амбиция, креативност и модерно мислене.

Тържественото закриване на семинара на 1 юни се превърна в емоционален финал на едно изключително академично пътешествие. Връчването на сертификати и награди беше съпроводено с бурни аплодисменти, искрени усмивки и чувство за споделена мисия. В тези мигове ясно се усещаше, че УниБИТ за пореден 20-ти път превърна научния форум в истинска духовна общност, изградена върху уважение, приятелство и стремеж към знание.

Под пиниите, където въздухът ухаеше на смола и нагорещена земя, се събра групата след представяне на докладите по секции. Сянката на високите дървета се движеше бавно по прашната пътека, сякаш и тя слушаше разговора. От античността до изкуствения интелект дискутирахме за начина, по който гледаме на науката като цяло.

Вятърът премина през клоните на пиниите и за миг разговорът замлъкна. Чуваше се само далечното жужене на насекоми и сухото шумолене на иглички под краката.

"Всички сме са част от една и съща история, каза проф. Денчев. Ние просто спорим за познанието". И думите се задържаха във въздуха като прах във слънчев лъч. Под пиниите дискусията продължи, но вече по-тихо - като търсене...

ХХ международен пътуващ семинар на Университет по библиотекознание и информационни технологии остави ярка следа в сърцата на всички участници и гости. Това беше семинар на идеи и вдъхновение, на културни мостове и научни открития, на срещи между поколения, традиции и бъдеще. Под небето на Италия, което изпращаше топло слънце и невероятно вдъхновение,  науката придоби човешко лице, а академичното общуване се превърна в истинско изкуство.

Източник  БТА