6979 | 5 авг. 2026 | 16:14

Стимулът е заплата, сравнима с тази на местните: около 1100 евро за чистачи на улици в Санкт Петербург, плюс безплатно настаняване и храна, или 1500 евро в държавната железница

Матиас Брюгман, TAZ

След руската инвазия в Украйна 1,4 милиона руски войници са били убити или толкова тежко ранени, че не са в състояние да служат в армията – повечето от тях и да заемат предишните си работни места. Между Калининград и Камчатка недостигът на работна ръка нараства: според Московското висше училище по икономика (ВШИ) на страната са необходими 2,6 милиона работници, като 500 000 от тях са само в столицата.

Русия се нуждае от мигранти: „Чуждестранните работници позволяват на руските компании да компенсират недостига на работна ръка в строителния, логистичния, жилищно-комуналния, обслужващия и индустриалния сектор“, казва Юлия Кузнецова, експерт в консултантската фирма „Лаборатория на идеите“ в Санкт Петербург.
Но докато огромната страна се нуждае от мигрантите, в същото време тя ги стряска: „Всеки мигрант трябва да си купи мобилен телефон при регистрация. Електронният му профил се съхранява на този телефон. Така ние ще знаем местонахождението на всеки влязъл в страната“, обяви заместник-министърът на вътрешните работи Игор Зубов в средата на юли. „Мигрант няма да може да се мести от едно място на друго, без да бъде проверен.“ 

Приложението „Амина“ предава на руската полиция данни за местоположението на всеки потребител. Според официалната статистика в Русия в момента има 5,7 милиона чуждестранни работници, с 10% по-малко отколкото преди година. Това е така, защото по-малко хора идват в Русия, особено от Централна Азия и Кавказ – въпреки че хората от държавите от бившия СССР не се нуждаят от визи.

Нарастващ тормоз 

Тормозът обаче се е увеличил, особено след нападението срещу Изложбено-концертния център „Крокус“ в Москва през март 2024 г. При атаката, при която загинаха 151 души, четирима таджики бяха осъдени след изтезания в предварителния арест. Оттогава безвизовият престой е намален наполовина до 90 дни. 

Децата имат право да посещават училище само след като преминат строги тестове по руски език; през 2025 г. 87% не са успели да издържат приемния изпит. Тези, на които визите не бъдат подновени навреме, рискуват да се окажат със замразени сметки и да загубят домовете си. Броят на издадените разрешителни за работа на хора от бившите съветски републики е намалял с 21% до 1,1 милиона през първата половина на годината. В резултат на това Кремъл сега се фокусира върху целенасочено набиране на персонал в Азия и Африка. 

През първата половина на годината са издадени почти 150 000 работни визи: над 70 000 в Китай, почти 34 000 в Индия и около 10 000 във Виетнам. Стимулът е заплата, сравнима с тази на местните: около 1100 евро за чистачи на улици в Санкт Петербург, плюс безплатно настаняване и храна, или 1500 евро в държавната железница, и от 600 до 800 евро в строителството. Съвсем наскоро президентът Владимир Путин разреши практически неограниченото наемане на чуждестранни работници. Това беше критикувано от депутата Дмитрий Асеев от волжкия град Самара: „Нашите хора биват съкращавани, а ние довеждаме някои от Индия“, коментира той наемането на 35 индийци от железопътната компания. Индийски дипломат в Москва обаче го нарече печеливша и за двете страни ситуация: „Русия иска да внася работници, Индия иска да изнася безработицата си“.

Езиковата бариера като основен проблем 

Игор Липсиз, руски професор по икономика, избягал в Литва заради войната, вижда езиковата бариера като основен проблем: „В страната се докарват хора, с които комуникацията е невъзможна. Това означава, че те могат да бъдат наети само за най-простите задачи, като транспорт, почистване и снегопочистване.“ Но фокусът трябва да бъде върху привличането на квалифицирани работници – те са най-важните за страната. Русия се е насочила предимно към Индия и Китай, „за да намали броя на мюсюлманските имигранти“, казва икономистът Андрей Яковлев. 

С това се занимава държавната агенция „Интруд“ в Москва. Дългосрочни споразумения за набиране на работна сила бяха подписани през 2025 г. Според Юлия Косарева от WMT Consult, компаниите трябва да регистрират нуждите си една година по-рано, да плащат за полети, да организират настаняване и преводачи – а при нарушения на имиграционното законодателство са изправени и  пред големи глоби. Ако набирането на персонал се провали, компанията, която го е поискала, въпреки това трябва да плати. 

Както се случи в града за производство на оръжие Алабуга: От 500-те работници, наети от Уганда, само 60 са пристигнали наистина. Въпреки това, 37% от руските компании вече наемат чуждестранни работници, а 43% обмислят да го направят – в сравнение с едва 5% преди 2022 г. 

Прояви на насилие

Руската организация за правата на човека „Сова“ регистрира 276 случая на ксенофобско насилие миналата година. Полицията редовно извършва акции в джамии и бие мигранти в бани (руски бани) и общежития. Наскоро имаше и сексуални посегателства в оръжейни фабрики и пълна изолация на мигранти в Алабуга. 

Към това се добавят и неплатеният извънреден труд, работата с токсични химикали във фабрики и ежедневният расизъм. Убийства на имигранти също се случват многократно в Русия. Министърът на икономиката Максим Решетников вече призовава за различен подход: Русия трябва повече да насърчава пенсионерите си да се върнат на работа. Те са 40 милиона.