Потокът мигранти към Европа е тема номер едно. На официалните трибуни в Европейския съюз и в националните парламенти, както и в медиите, кръчмите и кафенетата. Сблъскват се главно две позиции. И двете заредени с много чувства. Едната изразява човешка солидарност с многото хора, пострадали и нуждаещи се от помощ. Другата - човешка тревога, че едно множество от чужденци неминуемо би повлияло на реда и образа на живота ни.
И едната и другата позиция имат своите основания и са защитими от човешка гледна точка. Проблемът е, че нито поотделно, нито в хипотетичен компромис помежду им, те могат да предложат някаква основа за реалистична и ефикасна политика спрямо явлението „миграционни вълни“. Явление, което е възможно да обхване десетилетия, и да се изрази в придвижване от едно място на друго на десетки и стотици милиони хора. Засега тази невъзможност да бъде формулирана ефикасна политика се проявява главно в Европейския съюз. Но сигурно ще бъде показана и в ООН, и на всяка друга амбициозна международна трибуна.
Дали една възможност за по-рационален подход към проблема не предлага опита от последния половин век и нещо в отношението към ядреното оръжие? Преди 70 години, в началото на август 1945, САЩ хвърлиха първата атомна бомба над Хирошима. Няколко дни по-късно - над Нагазаки. С това ядреното оръжие влезе в историята на човечеството. САЩ смятаха, че с атомната бомба получават средството, което ще им позволи „за вечни времена“ да диктуват волята си на света. В рамките на по-малко от две десетилетия, се видя, че ядреното оръжие със самото си съществуване се превърна в опора за стратегическо равновесие, което позволи противоречивото, но в цялост все пак успешно, развитие на човечеството през втората половина на миналия и
началото на сегашния век.
От предвестник на Апокалипсиса, Хирошима се превърна в мощна преграда на всяка авантюра, която би водила към него. Миграционната вълна, която с появата си разтърсва Европейския съюз днес, не е ли само една от поредицата „хирошими”, които е възможно в хода на следващите десетилетия да подменят реда, с който сме свикнали? Въпросът е дали действието им ще бъде като на атомни бомби, или ще се изяви като нещо подобно на стратегическото ядрено равновесие?
За да стигнат до положителен, т.е. отговарящ на общочовешките интереси, отговор на този въпрос, политиците, а и ние, съвременниците, с тях, трябва да положим големи усилия. Като опитаме да разберем, че светът, а значи и човечеството, не са същите като преди век, та дори и преди 30-40 години.
И следователно, трябва да бъдат загърбени и изоставени много от наследените конфликти, предразсъдъци и „стари сметки за уреждане”.
И преди всичко да се проумее, че не може днешните проблеми да бъдат поставяни и още по-малко да се опитва да бъдат решавани така, както това е правено в далечното и не толкова далечно минало.
Никак не е лесно това да се направи. В досегашната човешка история са се редували поколения, докато някоя цивилизационна мярка бъде разбрана и възприета и стане, както се казва, общо достояние, или признат, поне от едно мнозинство, критерий за поведение и оценка. Темпото на развитие, което взе светът с глобализацията и новите технологии, ни поставя пред необходимостта за само 15-20 години да осъзнаваме процеси, протичали и разбирани в миналото за цели векове.
Ето, пред тази отговорност и пред това усилие, ни изправя миграционната вълна. Дано успеем да отговорим достойно.