4336 | 19 авг. 2026 | 10:31

Федоров, който доскоро беше близък съюзник на президента Володимир Зеленски, обвини корупцията, че вреди на военните усилия, и заяви, че в страната има „системна криза на управлението“

Бившият украински министър на отбраната Михайло Федоров призова за провеждането на избори в Украйна, докато страната е във война. Във видеоклип, публикуван в YouTube, 35-годишният политик заяви: „Демокрацията не може да бъде държана като заложник от Русия“. Той подчерта, че Украйна се бори, защото иска да остане свободна европейска страна.

Федоров, който доскоро беше близък съюзник на президента Володимир Зеленски, обвини корупцията, че вреди на военните усилия, и заяви, че в страната има „системна криза на управлението“. По думите му старата система се ръководи от собствени правила, защитава се и се страхува от промени. Той каза още, че хората не могат безкрайно да живеят в държава, в която не разбират защо се вземат решения и защо някои реформи напредват, а други се блокират.

Бившият министър твърди, че Украйна може едновременно да води война и да произведе национални избори. Той определи като особено опасно усещането, че при назначенията се предпочита личната лоялност към системата пред професионализма, резултатите и способността за промяна. Федоров не посочи конкретни политически планове, а призова за „законен, сигурен и реалистичен механизъм“, чрез който страната да възстанови пълноценния демократичен процес при продължителна война.

В Украйна е в сила военно положение след руското нахлуване и то преустановява провеждането на избори. Петгодишният президентски мандат на Зеленски изтече през май 2024 г., но продължаващият конфликт не води до широко обществено желание за незабавни избори. Зеленски многократно е отхвърлял идеята за вот по време на войната, въпреки исканията на американския президент Доналд Тръмп, руския президент Владимир Путин и групи в украинското общество.

Въпреки че не назова Зеленски по име, Федоров намекна, че президентът оглавява държава, която функционира зле и не успява да се справи с корупцията. Обръщението му беше публикувано само няколко часа след като Зеленски номинира генерал-майор Евген Хмара, бивш ръководител на Службата за сигурност на Украйна, за министър на отбраната, а Андрий Сибига – за външен министър. Номинациите трябваше да бъдат гласувани от Върховната рада.

Федоров беше неочаквано освободен от поста в края на юли, около шест месеца след назначаването му. След отстраняването му доверието към него се е увеличило от 35 на 65 процента, над нивото на доверие към Зеленски. Проучване на „Рейтинг Груп“ показва, че 72 процента от анкетираните са били против уволнението му. Няколко военни служители и съветници в министерството са подали оставки в знак на протест.

Шестмесечният мандат на Федоров беше свързан с опити за модернизиране на украинските въоръжени сили чрез нови технологии и реформи в обществените поръчки, насочени към ограничаване на корупцията. След уволнението му в страната започнаха протести, които по-късно се насочиха и към тогавашния главнокомандващ генерал Олександър Сирски, с когото Федоров е бил в конфликт. На 21 юли Зеленски освободи 60-годишния генерал, ръководил армията от 2024 г., и назначи на негово място генерал-майор Михайло Драпати. Предложени са били и други правителствени постове на Федоров, включително вицепремиерски пост по военните иновации, но той е заявил, че би се върнал само като министър на отбраната.

Протестите в негова подкрепа продължиха и през август. Демонстрация в центъра на Киев в неделя събра хиляди привърженици. Ветеранът Дмитро Козятински, който ръководи протестите, заяви, че целта е да се напомни на президента, че трябва да поеме отговорност за последствията от спорните кадрови решения.

Генерал-майор Хмара потвърди, че ще напусне военната служба, за да стане министър на отбраната. Обществената медия „Суспилне“ обаче съобщи, че той може да не получи необходимата парламентарна подкрепа. Депутат от партията „Слуга на народа“ заяви, че за някои депутати гласуването ще бъде не толкова „за“ или „против“ Хмара, колкото вот срещу Федоров. Междувременно се появиха твърдения, че членове на екипа на Министерството на отбраната планират да напуснат, което би принудило Хмара да сформира нов екип.

Политическият анализатор Артем Бронжуков изрази съмнение дали избори са практически възможни, докато руските бомбардировки продължават. Той каза, че няма ясно разбиране как да бъде гарантирана безопасността на хората при пълномащабна война. Според него в обществото има дълбоко вкоренено мнение, че избори са необходими, но едва след края на горещата фаза на конфликта. Той определи Украйна като „воюваща демокрация“, което според него се доказва и от продължаващите протести.

Проучване от началото на август поставя Федоров на трето място в евентуален първи тур на президентски избори с 13,1 процента. Пред него са Зеленски с 22,3 процента и бившият главнокомандващ Валерий Залужни, настоящ посланик на Украйна във Великобритания, с 21,4 процента. Изследването на център СОЦИС заключава, че на втори тур Зеленски би загубил както от Федоров, така и от Залужни.

Евентуални избори ще трябва да отчетат, че милиони украинци са в изгнание или са били разселени, над един милион души служат в армията, много от тях на фронта, а около една пета от територията на страната е под руска окупация.