29464 | 18 окт. 2016 | 15:16
Доц. д-р Владислав Миланов е главен асистент в Катедрата по български език на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава езикова култура, българска фонетика, морфология и синтаксис, история на българския книжовен език. Съосновател е на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч. През 2012 г. от печат излезе първата му книга "Езикови портрети на български политици”, а две години по-късно беше отпечатана и втора част.
Оценката на езиковеда за речта в кандидат-президентската кампания, нецензурните думи на политиците и фамилиарната лексика
- Доц. Миланов, как оценявате на кандидат-президентската кампания?
- През последните години станахме свидетели на безкрайно безинтересни в езиково отношение кампании. Но и на кампании, показващи незрялостта на българското политическо общество. Не можем чрез словото да разпознаем истинските кандидати в надпреварата. Не можем изобщо чрез словото на политиците да разпознаем хората. Те използват много умело клиширани думи и изрази, с които винаги нещата звучат добре подредени, но които никога не стават така, както са изречени. Тоест, има огромно разминаваме между думи и действителност.
Наблюдавали сме няколко кампании, които показват, че когато кандидатите не се обиждат, отиват в другата крайност – говорят общи приказки, говорят безсъдържателно, не поставят акцент върху важните неща, които вълнуват човека.
- Каква лексика използват претендентите за „Дондуков 2”?
- Кандидат-президентите умело използват думи като визия, приоритети, думи, чрез които могат да оформят изречение, но то съдържателно не казва почти нищо. Да не говорим за демагогията, за театрализираната агресия, да не говорим за това, че кандидатите в стремежа си да достигнат до мястото, за което се борят, са готови да изрекат толкова много неща, които след това много бързо забравят.
Кампаниите са на крайностите. Не сме видели още онази интелигентна кампания, може би защото в идеята на политическото в България думата интелигентност все по-рядко се вписва. Но не сме видели онази истински богата кампания, в която да има размяна на силна реторика, на аргументация, на идеи и по-важното - след това тези идеи да станат реалност.
- Tази тенденция само нашенска ли е? Как стоят нещата по света?
- И в световен мащаб се вижда тази криза, но у нас тя е особено ясна и особено белязана с един национален привкус, в който има огорчение от кандидатите. Не можем по думите да изберем кандидат. Всичко като че ли е изначално заложено, предопределено.
Сякаш, като го слушаме, не можем да разберем – това са едни думи, едни изречения, които не достигат до българския гражданин. Те си стоят като част от политическия жаргон, така че говорене за самото говорене. Но не говорене на човек, който може да изведе нацията ни напред и да бъде лице на тази нация.
Пример е и настоящият президент – една монотонна реч, реч, в която няма присъствие, една реч, която по-скоро приспива, отколкото да въздейства.
- Как ще коментирате езиковата агресия от страна на Радан Кънев? Нецензурните думи по отношение на премиера, изречени вчера, шокираха всички.
- Нецензурните думи на Радан Кънев говорят за безпомощност. Това е същото като някой да застане и да се опита да обижда, за да привлича внимание. Вниманието не се привлича по този начин.
Може би, за да привлече внимание. Може би, за да постави една крайност, акцент върху нещо, като че ли не му достигат думи, за да изрази мисълта си и достига до тези варианти, в които се търси впечатлението, обаче на друго равнище. А то не би трябвало да е равнището на българските политици.
- Какво означава честата употреба на нецензурни думи?
- Честата употреба на нецензурни думи означава езикова безпомощност. За съжаление, цялото ни общество напоследък е обхваната от една такава агресия.
Наблюдаваме я и в академичните среди, може би когато хората усещат безсилие или когато искат да покажат с най-ниски изразни средства най-силни емоции, достигат до това равнище, което обаче в официална реч в официална ситуация принизява и показва, че ни управляват хора с мислене, което не подобава и което не би трябвало институционално ангажираните хора да употребяват.
- Какви хора си служат с подобна лексика?
- Употребяват я хора, които влизат в ниските регистри и там търсят силата. А езикът е толкова богат, че може да им даде достатъчно материал и изразни средства, с които да оборят противника си.
Сякаш лесно предадохме високата езикова култура, предадохме високата образност и метафоричност, високият стандарт в езика и слязохме ниско, където някои хора се чувстват по-комфортно и по-добре.
- Тоест ниската реч не е характерна само за политическата сцена?
- За съжаление, подобна реч срещаме всеки ден и в публичното пространство – учени, журналисти често стигат до този регистър и смятат, че това е много силно или белег на някаква различност. Обаче хората забелязват това, те слушат, наблюдават, някои го приемат като начин да се изявиш, да бъдеш различен, но това си остава белег на ниското езиково пространство, белег на циничното мислене, белег на невъзможността с думи да убедиш противника, да се изкажеш.
Най-лошото е, че като нация, като хора, като личности, ние се убиваме с думи всеки ден. Големият проблем е, че зад тази агресия на думите стоят много по-тежки процеси, които водят до съответните тежки последствия. Вижте какво става в българските училища – физическите появи на агресия тръгват от езиковата такава.
Вижте какво става в парламента. Многократно сме казвали, че вече можем да направим речник на обидните думи от речта на политиците. Толкова много обидни думи и то в толкова различни употреби отдавна не са били регистрирани в пространството. А това е въпрос и на малоценност, на принизяване, на небрежност, стремеж да блеснеш по различен начин, което обаче не е адекватно спрямо ролята, която заемаш, и държавата, която представляваш. Не може да се говори така и да се мисли, че това е белег за нещо високо. Белег е на лична култура, на езикова небрежност.
- Как бихте характеризирали речта на премиера на откриването на кампанията?
- Речта на Бойко Борисов обикновено е на границата между фамилиарното и битово-разговорното. Може би от позицията си на премиер се чувства толкова освободен и в изказа си вече, и толкова свързан с небрежната разговорност. За него е по-важно да каже това, което трябва да бъде казано, а формата някак си остава надалече. Трудно е да се коментира, защото ми се струва, че в света ръководителите, президентите, премиерите държат много на високата езикова култура, на убедителното езиково представяне, на високата реч, онази реч, която може да ти създаде светове, да те убеди, че това е човекът, който ръководи държавата.
- У нас сякаш всичко е по-разговорно.
- При Борисов от години се наблюдава тази тенденция на разговорност. Знаете, че при него и сравненията имат такъв разговорен характер и метафорите имат такъв характер. Някои колеги казват, че това е стратегията да бъдеш близо до народа, но има ситуации, в които като премиер трябва да разполагаш с друг тип набор от изразни средства, с друга убедителност и аргументация. Иначе, като си сред народа – нека е така, ако хората харесват този тип говорене, ние не можем да го санкционираме. Но тази фамилиарност, усещането, че всички са ни приятели и с всички можеш да говориш така – не е редно. Институционалността все пак изисква един по-представителен и официален език. Не тежък език с клишета, а разчупен език, раздвижен, богат и метафоричен език.
- А речта на ген. Радев като едно ново лице на политическата сцена? Той неколкократно заяви, че „ще ни приземи”.
- Нормално е да има такава лексика, когато човек все пак е обвързан с една област, в която толкова години е работил. Сега ще е интересно да видим в самата кампания по какъв начин ще аргументира идеите си. Защото едно е „да ни приземява”, друго е обаче да разгърне толкова тежки проблеми, с които все пак президентът ще трябва да бъде наясно един ден. И той като кандидат-президент трябва да ни покаже чрез словото си, че може с лекота да влиза в тези регистри, може да ги разбере, обясни, да ги разговори. Но не само това – да може след това да ги реализира.
- Какво е словото на патриотите?
- Речта на патриотите много често е емоционално обагрена, каквато е и изобщо идеята им в политиката. Много често стига до крайности, понякога и до крайности и в обидата, и в определенията.
Не случайно примерите за обидна лексика сме забелязали от такива политически формации, които са приели една идея като национално спасение, като мисия. За съжаление, техният език не може да бъде по-различен и не може да не бъде обвързан с тази емоционалност. Тя обаче често превишава границите на добрия тон и това, особено в публичното пространство, понякога показва не само езикова небрежност, но и загуба на усет към езика, неуважение към аудиторията, пренебрегване на всички норми, речеви етикети и добрата езикова култура в публичното говорене.
- Ултимативният тон доминира в политическото пространство през настоящата кампания? Защо?
- Това показва, че в политиката и в политическото ходовете са свързани с много интереси. Този нечовешки стремеж на всяка цена да бъде един или друг – ясно е, че ще бъде само един – само показва, че политиците присвояват това пространство и го смятат за завинаги свое.
Затова в езика им преобладава декламаторският тон, преобладава тази заявена категоричност, че на всяка цена трябва да бъдат, че кандидатът им е най-добрият. Което убива желанието за дискусия, убива идеята да се изслушат кандидатите и да бъдат все пак премислени добрите неща, които могат да бъдат полезни за България и за българина.
- Израз на какво е това?
- Това е големият проблем в политическото предизборно говорене. То е съсредоточено върху идеята за властта и не мисли за това как да достигне до хората, концентрирано е, фиксирано е. Затова и езикът е такъв, той на всяка цена трябва да покаже категоричността, той убива диалогичността, дава предимство на единия. Дава предимство на този, който понякога в ефир е по-нахален, има повече самочувствие, изкуствено подклаждано от съпартийците му.
Всъщност по речта не разпознаваме хора, които убедително и аргументирано и чрез силата на словото и присъствието си могат да ни убедят да ги подкрепим.
Мобилна верси
RSS
