109995 | 10 февр. 2020 | 13:48

При това положение българска изложба с такова съдържание в Лувъра не може да се осъществи, заяви министър Банов пред Епицентър. Оттук нататък ще се търси нова концепция за поредното представяне на България в най-престижния музей в света.

Светият синод на БПЦ спира изложбата „Изкуство и култури в България“ (ХVI-ХVIII век)” в Лувъра, която предизвика остри коментари и негативни реакции в българското общество.

Това заяви в интервю пред Епицентър.бг министърът на културата Боил Банов, който предостави кореспонденцията на Министерството с Българската Патриаршия по отношение на експозицията  на добилата вече печална популярност "Ислямска изложба" в световния музей.

На 15 януари 2020 година министър Банов се обръща към Негово светейшество патриарх Неофит относно подготовката на изложба, която ще представи в Музея „Лувър“ културни ценности на България от периода 16-18 век, с молба за разрешение в експозицията да бъдат включени експонати от Бачковския манастир, Националния църковен историко-археологически музей и Църковно историческия и архивен институт при Българската патриаршия.

Към молбата на Банов е приложен и списък от църковни предмети, за които шефът на Лувъра Жан-Люк Мартинез предлага да бъдат изложени: кръстове, икони, кандилници, евангелия, обкови на евагелия, олтарни двери и т н. - общо 16 на брой.

"Моля за Вашата благословия", завършва писмото си Боил Банов до патриарх Неофит.

Седмица по-късно в Министерство на културата се получава отговорът от Светия синод, който завършва с категоричното: „Светият синод НЕ дава благословия експонати на НЦИАМ и ЦИАИ да участват в спомената изложба".

Решението на владиците "е взето на заседание на Св. Синод в пълен състав на 20.01.2020 година" и е подписано от Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Светия Синод.

При това положение българска изложба с такова съдържание в Лувъра не може да се осъществи, заяви министър Банов пред Епицентър.бг. Оттук нататък ще се търси нова концепция за поредното, трето, представянето на България в най-престижния музей в света.

Скандалът избухна от факта, че българските християнски предмети от 16-18 век трябваше да бъдат експонирани в департамент "Ислямско изкуство", помещаващ се в едно от подземията на Лувъра.

Според френската кураторка на изложбата г-жа Шарлот Мори експонатите трябва "да докажат как в някои от декоративните си елементи тези култови предмети на християнската религия са повлияни от съвременното им ислямско изкуство". Това богохулство е предизвикало и гневната реакция на БПЦ, с която фактически се слага край на това изопачаване на историческите факти от българската история. 

Според ст. н. с. д-р Христо Темелски, директор на Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ), подготовката за тази изложба е хаотична и непоследователна. След среща с френската кураторка г-жа Шарлот Мори оценката му е, че тя няма концепция за експозицията, не е компетентна по темата, липсва и професионална организация на изложението. На база на негова докладна записка до Светия синод, в която изложил всички негативни последици от тази изложба, митрополитите взели решение да не предоставят исканите от тях експонати за изложбата.

След обяд министър Банов сe срещна и с ръководството на БАН - акад. Ревалски, заместникът му проф. Васил Николов, както и професор Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата на БАН, който първи алармира за изопачавенето на темата на изложбата. Учените са изразили становище, че тази изложба е неподходяща и че трябва да се търси друга концепция, която да представи България достойно пред света. 

Министърът и ръководството на БАН се обединиха около позицията, че предвид полученото в Министерството на културата становище от Светия синод на Българската православна църква, както и обществения отзвук относно организирането на експозицията с работното заглавие ,,Изкуство и култури в България (XVI – XVIII век)“, е добре тя да бъде отменена и на музея „Лувър“ да бъде предложена друга изложба, която да обхваща друг или по-широк период от българската история. Учените предложиха теми, свързани със знакови периоди от миналото на българските земи и българската държава: „Праистория” (поява и развитие на първата европейска цивилизация) или „Късно Средновековие” (възход на Второто българско царство). "Също като Светия Синод и ние няма да пуснем материали за такава изложба, която сега ни се представя", заявиха от БАН пред Епицентър.бг и подчертаха: "Трябва да направим нещо впечатляващо!"

Писмото на министър Банов до Светия синод вижте ТУК!

Отговорът от Светия синод вижте ТУК! 

_____

Ето и интервюто с министър Боил Банов:

 - Министър Банов, когато започва да се прави една изложба, тя трябва да има концепция, екип, да се уточнят експонатите, да се подпише договор. Каква е концепцията на третата българска изложба в Лувъра, която предизвика толкова негативни коментари?

- Тази изложба би трябвало да е третата от едно дългосрочно споразумение. Първото споразумение за пет години е подписано през 2012 г. между министър Рашидов и директора на Лувъра г-н Мартинез, което упоменава правенето на три изложби: Траки, Първо българско царство и Ислямско изкуство. През 2016 година Рашидов отново преподписва такова споразумение със същия текст - "Ислямско изкуство" в залите, посветени на ислямско изкуство". Това са устойчиви писмени уговорки с институцията Лувър, която е с почти статут на държава, затова не може да бъдат променени или драстично подменяни. Впоследствие при служебното правителство на президента Радев, в което зам.–министър бе Боряна Христова (директор на Националната библиотека), тя бе оторизирана от министър Рашко Младенов да се занимава с тези въпроси. Тя проведе срещи и потвърди поетите вече ангажименти. Нещо повече – тя настоя третата изложба „Ислямско изкуство“ да пререди втората и да се експонира по време на българското Европредседателство.

- А вие кога влязохте в темата?

 - Когато дойдохме аз и моят екип, направихме почти веднага среща с френския посланик, след това и с директора на Лувъра. Категорично настояхме втората изложба - по време на Европредседателството ни, да бъде „Първото българско царство“. Освен това  поставихме въпроса, че вероятно в България ще има особена реакция на представянето в Лувъра на изложбата "Ислямско изкуство". Договорихме още експозицията да не дава фокус върху исляма, а върху изкуството в България, където има и гръцки влияния, време, в което нашите школи се запазват, иконопис и т.н.

- Подписахте ли договор?

- Не. Все още няма подписан договор,  до момента върви  подготвителна работа за евентуална трета изложба.

-  Защо не сте подписал договор?

-  Неслучайно не съм подписал договор, защото освен притеснението, което изразих с встъпването ми в длъжност през 2017 година,  че това е деликатна тема за Балканите, не само за България, бяхме и наясно, че  вероятно Българската православна църква ще застане против такава изложба и със сигурност няма да предоставя икони от това време.

- Какво направихте по нататък?     

- Тъй като Лувърът има огромен интерес към този период - те търсят някаква символика - къде християнството е повлияло на исляма, къде ислямът на християнството, продължихме комуникацията. Лувърът е световен музей, защото създава тенденции, които формират изкуствата на цели континенти векове напред. Затова в Преславското съкровище, което изложихме във втората изложба, нещата бяха аналитично подредени с пътя Изток-Запад. Ние предупредихме директора на Лувъра, френския посланик и френския министър на културата, че вероятно Българската православна църква няма да подкрепи една такава идея. Във Франция гледат на нещата по-различно, имат по-отворена система, интересно им е да сравняват и т.н., но за България тази тема е деликатна.

- И те, въпреки това ваше предупреждение, изпращат тук техен екип да обхожда нашите музеи и да търси антични факти, които да подкрепят тезата им, така ли?

 - От лятото тук работи техен куратор, г-жа Шарлот Мори, на която е осигурен пълен достъп до всички музеи в страната - с оглед на това тя да създаде концептуален модел - какво би следвало да има в една такава изложба и съответно с какви предмети и ценности то би било защитено. Оттам-насетне тя прави набор от предмети във взаимодействие с всички наши директори.

- Има ли с нея екип от Министерство на културата?

- На този етап няма. Тя идва при нас, ние ѝ създаваме организация да обходи и да види какво би интересувало Лувъра, какви тенденции намират те. Лувърът по принцип представя неща, които могат да дадат тенденция, за които имат интерес от тяхна гледна точка. Лувърът не е задължен да представя българско изкуство или въобще България. Това не значи, че ние ще се съгласим с тяхната идея. Във всички споразумения българската страна има право да откаже, да преформулира или да преформатира експозицията.

- Пред кого отказахте тази експозиция, след като вече сте бил наясно, че тя е проблемна за нас като българи? Имате ли документ?

- Няма нужда. Принципът е, че тя  (г-жа Мори) идва, гледа, запознава се с това, което има в страната, прави набор от експонати от даден музей, които биха представлявали интерес. Ние пращаме писма до тези музеи, вкл. до Църковния музей, до манастирите и т.н. дали биха предоставили посочените неща във връзка с такава изложба. Ако отговорят „да”, тогава събираме работна група, изпращаме наш куратор. Създава се работна група, която определя логиките, посоките, начина на представяне на изложбата и съответно предметите, които да бъдат вътре.

- Този етап не е достигнат. Защо?

- Защото миналата седмица Патриаршията отказа достъп до иконите в Църковния музей, в Бачковския манастир и т.н. След като пилучихме писмото от Светия Синод, ние изпратихме официално писмо до Лувъра, в което се казва, че Патриаршията отказва да предостави предметите, които те са избрали и по този начин изложбата става труднореализуема. Питаме ги и какво предлагат - да се преформатират периодите, темите и т.н. Подчертавам -  ние предвиждахме това и предупредихме колегите. На сегашния етап няма нито работна група, нито куратор, защото нямаме необходимост. Такава група се прави, когато всички музеи в България, които имат отношение, са съгласни. Работната група се създава от директорите на музеите, които излъчват куратор. Не го избирам аз, нито г-н Рашидов. Човекът работи с групата и се изпраща писмо до мен какви са параметрите на изложбата, каква е нейната насоченост и т.н.

- Щом сте видели, че има такъв проблем, защо не сте питали Вежди Рашидов?

- Мога да разкажа, но ще бъде мое твърдение, затова ви показвам документите.

- А има ли твърдение с подписа на Рашидов, че той е определил, че третата българска изложба в Лувъра трябва да бъде точно Ислямско изкуство?

-  Да. В документа, който вече аз подписвам с Лувъра, е на базата  на подписаните документи през 2012, 2016, където вече пише: "Изкуството в България XVI-XVIII век" и се представя в залата за ислямско изкуство.

- Наименованието на изложбата кой определя?

- Работната група. В момента изложбата е с работно наименование.

- Има ли писма от Лувъра, където да искат български куратор, на което Министерство на културата не е отговорило?

- Не, Лувърът предлага техен куратор. Те знаят стъпките, през които трябва да минем. Ние осигурихме достъп на техния куратор, за да направи първоначалния оглед в страната и какво от това, което има би вълнувало провеждането на една такава изложба, за да подсигурим от съответните музеи и галерии биха ли предоставили неща за такава изложба.

- Говори се, че вече има списък с 40 предмета, които са определени.

- Ако трябва да реализираме изложба за Луи и взимаме неща от Франция, ние пращаме наш човек, молим френската страна да му съдейства да обиколи музей, галерии. Той го прави, а френската страна гарантира, че тези неща ще се дадат за България, прави се работна група от тези къщи музей и галерии, в които се излъчва куратор, който да работи с нашия, за да формализираме мотото, логики, тенденции, кои произведения.

- Но все пак се говори за списък от 40 предмета. В някои медии вече излязоха снимки.

- Това са инсинуации. Кураторката си прави набор от неща, от които Лувърът се би интересувал. Ако се осигури достъп, се правят работните групи и се започва работа.

- Тази тема е въпрос на национално самочувствие, нали разбирате?

- Може. Държавата има позиция. Тя може във всеки един етап да прецени да представи ли нещо или не. На същото има право и френската страна.

- След като Патриаршията отказва да даде икони, значи изложбата няма да се осъществи, така ли?

- Да. Църквата по принцип няма практиката да дава икони. Изложбата ще отиде в друга периодика, защото сме държава с богата история, имаме доста общи проекти с Лувъра.

- Защо французите са настоявали да бъдем представени с ислямско изкуство?

- Защото те са мастодонти. Те се интересуват от турския период и от комунистите. Траките са им интересни, защото нямат такова чудо. Имат огромен интерес към Бузлуджа, имам писма за комунистическия  период повече, отколкото за цялата друга българска култура и изкуство. Това е феноменът за Западния свят, през това ни четат. Лувърът търси провокация, не бяга от нея. Гледат на това като на нещо, което ще раздвижи културните пластове.

- Да обобщим, министър Банов, Патриаршията спира тази изложба!

- Да. Все пак сме православна държава и когато Православието постави някакъв канон, въпреки че не е задължителен, морално не можем да вървим срещу него и не бива.

- Защо не го казахте това в „Лице в лице” преди три дни и скандалът да се затвори?

- Защото ме занимаваха с Божков, с чашите от Венецианското биенале – тази мръсна и гнусна лъжа. Ще съдим ИКЕА, ние сме държава с дълга история, пълноправен член сме на ЕС, не може всеки да идва и да прави, каквото си иска. Не може на база на една лъжа да си правиш промоции. Въпросът за изложбата беше на края на предаването и не можах да си развия тезата. Аз съм адски спокоен за съвестта си. И в случая не ми е приятно да се мисли, че ние седим тук и „си клатим краката”, а едни французи идват и казват как да бъде. Напротив!

Винаги сме били много почтени в проектите си. Движим много неща с френския министър на културата, с Лувъра. Аз им казах, че вероятно 99% Патриаршията няма да разреши, но те искаха да опитат на всяка цена. Е, въпросът вече е разрешен.