8665 | 7 юли 2016 | 17:09
Ако ще се връща казармата, то тя трябва да не е само за мъже, а и за жени. Обратното би било дискриминация, тъй като в момента и двата пола са равнопоставени при кандидатстването в професионалната армия. Това стана ясно от думите на военния министър Николай Ненчев по време на блицконтрола в парламентарната комисия по отбрана, предаде Канал 3.
"Жените и мъжете са с равни права, не можем да ограничаваме правата", притесни се Ненчев, като напомни, че сега има полово равенство в професионалните армейски редици, с изключение на някои специалности.
Освен това, от един набор от около 60 хил. младежи и девойки, след медицинските прегледи годни за служба оставали около 30-35 хил. младежи и девойки.
В същото време министърът извади и друг контрадовод на задължителната военна служба - в армията трябвало да бъдат приети и хората до определена възраст, които досега не са отслужили. Това правело 276 хил. мъже и жени до 35 г.
"Голям брой ми се вижда", притесни се Ненчев, очевидно пред опцията, че няма къде да ги настани и средства да ги обучива и храни.
Ненчев с готовност разказа какво сочат анализите на военното министерство, като извади числа в полза на професионалната армия - била по-евтина от наборната.
Средствата за издръжка на един кадрови войник на месец били 808 лв. за заплата, плюс допълнително заплащане в размер на 121 лв., за ДОО 321 лв., здравни вноски 55 лв., порцион - 90 лв., което прави 1396 лв. и 77 стотинки. В същото време разходите за един наборник надхвърляли 2235 лв. и 98 стотинки, изчислил екипът на Ненчев.
Само че в тази сума военното министерство включва не само заплатата от 420 лв., но и всичко останало - от отоплението до прането и снаряжението, които не бяха включени в разхода за един наемник.
6 месеца не са достатъчно време за обучение на младежите, смята още МО. Според военната експертиза трябва минимум една година, каза още министърът на отбраната.
Въпроса за казармата му зададе реформаторът Петър Славов, притеснен от внесения проектозакон от Патриотичния фронт за връщането на наборната служба. Славов призна, че намира проекта за безсмислен и се притесни от инвалидизацията в армията до 1989 г.
След като чу, че и жените ще трябва да ходят в казармата, реформаторът се притесни вече за демографската криза.
Освен младежите, които в последните години преди да премахнат казармата, бягаха в чужбина, за да не служат, сега щели да побегнат в чужбина и жените. Това застрашавало демографията, заключи депутатът от гражданската квота на РБ.
Зам.-шефът на парламента Красимир Каракачанов, който е вносител на проекта, изрази задоволство, че целта му е постигната - дебатът за казармата вече тръгнал. Той намекна за предварителна уговорка между министъра и РБ, понеже бързо-бързо реформаторите се подготвили с въпрос за казармата, само два-три часа след внасянето на закона от ПФ, а министърът дори бил въоръжен с анализ и отговаря.
Каракачанов сряза аргумента на Петър Славов и за инвалидизацията във войската преди 89-та. При 118 000 души армия, индустриализация и 9 милиона население до 1989 г. инвалидите в България били 150 хил. души, а след 89-та - при 7 млн. и липса на индустриализация с армия около 30 хил. инвалидите са 981 хил.
В рамките на парламентарния контрол Ненчев отговори и за липсата на кадри в армията. Попита го Валентин Радев от ГЕРБ, а въпрос в тази посока зададе и шефът на комисията по отбрана Михо Михов. От неговите думи стана ясно, че с повече от една бригада е недокомплектът във войската, а за военните училища няма кандидати. В същото време военният министър рапортува, че работата не е атрактивна и само през 2015 г. са напуснали 700 матроси и войници.
Военната професия губи своята привлекателност, затъжи се Ненчев и каза, че ще правят рекламни клипове за популяризиране сред обществото. Отделно министерството разработило 24 мерки за повишаване на мотивацията за служба, като сред тях е повишение на заплатите с 10 на сто, осигуряване на детски градини, жилища и работа за половинките на военните.
Мобилна верси
RSS
