19053 | 18 март 2026 | 09:34
Има много какво да се направи в сферата на сценичните изкуства. Това заяви служебният министър на културата Найден Тодоров в предаването "Денят започва" по БНТ.
Онова, което се измерва и се финансира в сценичните изкуства, е количество, а не качество. От тук трябваше да се тръгне още преди няколко години, когато се видя, че този модел е неработещ. В началото имаше смисъл от него, защото театрите бяха в летаргия, не работеха. Но този модел на финансиране ги събуди. Те започнаха да работят. И той трябваше да бъде променен преди системата да се изроди. Това не се случи поради множество причини - една, от които е непрекъснатата смяна на правителства, обясни министър Тодоров.
„Трябва да се измерва не количество, оборот на пари, колко пари печелим. Трябва да се измерва каква продукция създаваме, за кого я създаваме, какво е нейното отражение върху обществото. Естествено, приходът е един от тях. Броят посетители. Броят посетители в града, в който сте ситуирани. Защото това, което се случва в момента е, че театри, които се намират в малки градове, им се налагат да пътуват из цялата страна, понеже в този град няма достатъчно публика, за да направят онези приходи, които им се изискват по закон. Съответно, трябва да се сложи формула, по която посетителите в театъра да са процентно обвързани с населението в съответното място. Защото няма как да искаме от Софийска филхармония да има 1200 човека публика на концерт и да искаме от Симфониета Видин да има 1200 човека публика на концерт. Това е убийство, например, за Видинския оркестър. Единият от измерителите е какво е съотношението на хората, които се интересуват от култура и влизат в залата спрямо населението в града или в това населено място. Друг от измерителите е работата с млади хора. Трети от измерителите е постановки на нови произведения. Работа със съвременни творци.“, каза Тодоров.
И добави: "Държавните културни институции в сферата на сценичните изкуства постепенно се превърнаха в пазарен конкурент на независимите и частните структури. Това е някакъв абсурд. Тяхната роля в обществото е коренно различна".
Чакаме прокуратурата да каже какво се случи с финансовата криза в театрите и като цяло в културата. Кризата този път е недофинансирането на културата. Културата отдавна е в ъгъла и отдавна никой не ѝ обръща внимание. Пари има, но те наистина не стигат. Те се разпределят по абсурден начин. Трябва да се измерва не колко пари печелим, а каква продукция създаваме, за кого я създаваме, какво е нейното отражение върху обществото, посочи още Найден Тодоров.
По думите му бюджетът за култура е под 0.4%. "БВП постепенно расте, бюджетът за култура не чак толкова", поясни той.
Според министъра на културата пазарният принцип в сферата на сценичните изкуства трябва да изчезне. "Ако решим да бъдем лоши с културата със сценичните изкуства, утре трябва да затворим всички театри. Инфраструктурата на културата е потрес. Не само в театрите - музеите, читалищата. Колко са онези, които са в добро състояние. Проблемът с театрите е, че на сцената има животоопасна механизация, ако тя е стара и не работи. Според мен трябва да се инвестира и там. Всеки директор сам се оправя", каза още Тодоров.
Сред другите проблеми в системата е и Фонд „Култура“, който в началото си е оперирал с 200-300 хиляди лева, а сега, по Плана за възстановяване и устойчивост средствата са нараснали до 90 млн. Министърът увери, че няма да има проблем с финансирането на проектите, назначени са нови верификатори, а скоро ще има и конкурс за нов директор.
По повод Националния филмов център, Найден Тодоров изтъкна, че в тази област има работещи решения в други държави и не е необходимо „да се открива топлата вода“.
Министерството на културата е подготвило 220 събития по повод 150 години от Априлското въстание, то ще бъде отбелязано във всеки по-голям град у нас, каза Найден Тодоров.
„Подготвяме и решение на Министерския съвет, което ще обсъждаме в петък с министъра на финансите за допълнителни средства за събития в общините, в които се е случило Априлското въстание. Имаме съвместни инициативи с Министерството на образованието, с които имам среща днес на обяд точно по този повод. Готвим се усилено за Априлското въстание. В София ще има две големи събития. Едното ще е на Националния исторически музей, другото ще бъде в Националния дворец на културата, със съставите на Българско национално радио. Така че ние не сме забравили Априлското въстание. Ние няма как да го забравим, защото ако го нямаше него, нямаше да има България. В момента се опитваме да наваксаме тези изпуснати срокове и съм твърдо убеден, че то ще правим. Акцентите ще бъдат освен София и общините в които се е случило Априлското въстание, но всъщност то ще бъде отбелязано в всички по-големи населени места в България."
Мобилна верси
RSS
