17048 | 13 май 2022 | 14:56

Топлите женски отношения са причина през септември 1890 г. семейство Георгиеви да станат кумове на сватбата на Иван Вазов и Атина Болярска

През октомври 1858 г. в семейството на Михаил Царчински от Ихтиман се ражда момиченце, което кръстили Магдалина. Семейството е бедно, бащата умира твърде млад и детето остава сираче едва на шест години. Когато Магдалина навършва осем, вуйчо ù Стоян Петков, виден родолюбец, я завежда в женски метох в Самоков, да се учи на четмо и писмо. По-късно тя продължава образованието си в известното училище за благородни девици в Киев, където е изпратена по препоръка на граф Игнатиев, руски дипломатически представител в Цариград. Там младата българака се учи старателно, скромна е и дисциплинирана. Скоро от училището предложили на няколко госпожици с отличен успех да завършат тригодишен висши педагогически курсове в Петербург. Между тях е и Магдалина Царчинска, отпуснали ù дори стипендия. Тя предпочела да се завърне в родината си.

Магдалина Царчинска познава всички по-известни хора от онова време. В късна възраст признава, че е живяла в интересна епоха, говори с патос за своето време и онези, с които е общувала. Зад очилата ù светят две умни и топли очи. На стената стои портрета на съпруга ù Михалаки Георгиев, писател, общественик, дипломат и стопански деец, както и на седемте ù деца, пръснати по света.

„Като постъпвах в Киевския пансион „Благородних девиц“, бях съвсем млада. В България беше още турско. Там, в Русия останах седем години, научих руски, френски и немски, но почти забравих майчиния си език. Когато след седем години се завърнах в Цариград, а колко ме караха и ме увещаваха да остана в Русия, казаха ми: „Какво ще правите в робска страна, изложена сте на опасности“, посрещнаха ме тамошните първенци, с които бях лична позната“.

На път за отечеството си заедно с близката си приятелка Царевна Миладинова, дъщеря на възрожденеца Димитър Миладинов, завършила също училището в Киев, се отбиват в Цариград по покана на българската община. Девойката се среща с общественици като Петко Р. Славейков, Стоян Михайловски и екзарха на българската църква Антим I. Българската община в Цариград, начело на която стояли бъдещите наши държавници Драган Цанков, Марко Балабанов и други видни личности я назначават за учителка в Русе.

Момичето не знае добре български, вече почти го е забравило, но има желание да учи младите българи да работят за народа си. В Русе пристига през юли 1874 г. Приема я и руският консул Мошнин, който ù дава напътствия за бъдещата ù работа и обещава пълната си подкрепа. Училището, в което е назначена Магдалина Царчинска е двукласно, но младата учителка го превръща в трикласно. Тя преподава история, педагогика, руски и френски език.

В крайдунавския град тогава управлявал прочутият Садък Паша, много строг човек и голям патриот. „Аз не се укротих, но почнах да уча в гимназията децата на руски език. След известно време, когато това събитие се разчу, турските власти ми забраниха да предавам тоя език, като ме обвиниха в неподчинение и бунтарство. Почти всички революционери бяха забегнали или бяха из затворите, а училищата работеха с голяма мъка. Тогава се запознах в Русе с баба Тонка, прочутата баба Тонка – майката на всички революционери. О, каква жена беше, рядко се раждат такива създания. Храбра, сърдечна, предана и умна – рядка българка беше баба Тонка“. Само на няколко крачки от училището се намирал домът на баба Тонка Обретенова. На излизане от учебните часове Царчинска често се отбивала в къщата ù.

На 11 май 1875 г. младата учителка произнася слово за светлото дело на братята Кирил и Методий, за нуждата от образование и възпитание на момичетатат и за предстоящите борби на българите за национално освобождение. Словото ù било написано на седем страници и впечатлявало с дълбокомислието си.

В Русе по онова време се водят процеси по разни дела, участвали и български представители в състава на съда. В един такъв съдебен състав участва и братът на Михалаки Георгиев, който е отседнал в семейството на видния русенски гражданин Симеон Златанов. Михалаки и Магдалина се срещат именно у Златанов, той е на гости при брат си. После не се видели дълго време. Това се случило през 1876 г. Русе по онова време е град далеч по-уреден от София, усеща се влиянието от Румъния и Европа, има търговски връзки с чужди страни.

В навечерието на Освободителната война 1877- 1878 г. младата учителка напуснала Русе и заедно със семейството на руския консул Мошнин се озовава в Плоещ (Румъния), където присъства на освещаване на Самарското знаме. „Даже аз забих едно гвоздейче. А после се върнах и отидох в Свищов, където бях на руска служба, заедно с Вазов“. С поета - писател се познават отдавна. „А по-после ходих да продавам негови съчинения чак в Букурещ“, споделя тя в спомени.

След Освобождението Магдалина отива с вуйчо си в София. Тук се среща за втори път с Михалаки Георгиев и решават да се оженят. „Преди да направим това аз бях на служба в руските канцеларии и познавах всички големи дейци от това време. Даже писах веднъж и едно писмо до Цар Освободителя. Тогава бях на квартира в къщата на хаджи Коцев, на когото сестра беше известната Филаретова. Там с Марин Дринов и други се реши къде ще бъде столицата на освободена България“.

На 12 април 1879 г. Михалаки и Магдалина се венчават в черквата „Св. Неделя“. На обяда пее руски хор. Младоженците са поклонници на славянството и поради тази причина им кумувал генерал Михаил Домонтович, член на временното руско управление в България, участник в Освободителната война. Той подарил на младоженците красив руски меден самовар. Шаферки на сватбата са двете малки дъщери на ген. Домонтович. Едната е петгодишната Александра Колонтай, която след 1917 г. ще стане една от най-известните жени в света - дипломат, първата жена министър, водила полемики с В. И. Ленин, включително и за “свободната любов”.

„С Михалаки се оженихме по европейски, а заживяхме по старобългарски. Имахме седем рожби. Тогава в София и дума не можеше да става за венчални моди, та се принудихме да доставим булченски рокли и други подобни неща чак от Виена. Това бе първата, така да кажем, европейска сватба в София, а навярно и в България“.

След сватбата младото семейство живее в София. Госпожа Магдалина Георгиева продължава просветната си и обществена работа. Взема активно участие в сбирките на комисията по определяне столицата на България. Подкрепя предложението на проф. Марин Дринов София да бъде българска столица. Участва в работата на много благотворителни дружества от онова време. Тя е една от създателките на първото стопанско училище в столицата.

Домът на семейството се превръща в приятно място за културния елит на София. Сред гостите на Магдалина е нейната приятелка Атина Болярска, също руска възпитаничка. Тези топли женски отношения са причина през септември 1890 г. семейство Георгиеви да станат кумове на сватбата на Иван Вазов и Атина Болярска, които също се венчават в храма „Св. Неделя“. Бракът им трае само петнадесет месеца, но до смъртта на Вазов единствената му съпруга по документи остава Атина. В дома на семейство Георгиеви се случва първата съдбоносна среща на Иван Вазов с проф. Шишманов.

Магдалина създава литературен салон. В него гостуват Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев, Спас Вацов. Сред приятелите, които пият чай в дома са агрономът Вацлав Стрибуни, ботаникът Йозеф Веленовски, Йозеф Дорачек и други чехи. Като хуманист и славянофил, Михалаки Георгиев става член на основаната през 1880 г. в София „Славянска беседа” за сътрудничество между славяните. Той е в близки отношения и с проф. Константин Иречек, който отбелязва в своя дневник, че съпругата на Михалаки Георгиев била една от най-интелигентните и изящни жени в столицата на новата българска държава.

За онези години и живота в стара София Магдалина Царчинска разказва: „В началото тук нямаше никаква интелиенция, нямаше къде да отиде човек, но по-после ясно се забелязваше вече стичането на всички будни и просветни хора и създаването на един духовен и стопански център в новоосвободеното княжество. Тогава църквите бяха разделени на женска и мъжка част, само на госпожа Тишева казваха госпожа, а на другите кокони. Не бяхме облагодетелствани тогава с това прозвище. А пък аз… не спазвах тия патриахални закони, бях си свикнала в Русия на съвсем други нрави и затова ме нарекоха „руската мома““. Подобна е съдбата и на нейната кумица Атина Болярска. Една от причините да се разделят с Вазов са руските ù подредби, които не се харесвали на баба Съба, майката на поета. Това става център на конфликта между свекърва и снаха.

Семейните дни вървяли тихо и спокойно. В пълно разбирателство между двамата. Михалаки Георгиев е назначен като инспектор на митниците и двамата заминават за Видин. Оставят купената в София къща под наем. „Чудесен човек беше покойния ми мъж. Толкова други работи имаше и пак намираше време да пише, да мечтае, да бъде внимателен с всички“, разказва в късна възраст неговата съпруга. Първоначално той работи като учител, после се занимава с какво ли не – агрономство, с политика, журналистика, дипломация, пълномощен министър е в Сърбия.

На Михалаки Георгиев литературата действа като успокоение и отдих, след тежки политически борби, но не я смята за професия. Винаги, когато той напише някоя нова страница, чете текста на жена си. Шегува се и я разсмива със своя безобиден хумор. „Нямаше среди, които не търсеха присъствието на Михалаки Георгиев. А в Сърбия по онова време казваха, че преди Михалаки Георгиев българите не са знаели да се смеят“. Но е затворен в Черната джамия заради дело по закона за печата, за анонимна статия във вестник „Балканска трибуна“, на който той е издател. Михалаки Георгиев не издава името на автора. В Черната джамия замисля „Тихир Беговица“, което после се превръща в опера.

„След като бе написана под формата на разказ, Димитър Хаджигеоргиев от Стара Загора толкова го хареса, че помоли моя мъж да напише либрето за една опера, чиято музика ще състави“. Магдалина Царчинска споделя, че в последните си години Михалаки мечтаел да напише две комедии със социално обществен характер в стила на Бранислав Нушич и Ст. Л. Костов, но смъртта му попречила. Съпругът ù умира от удар на 61 г. Но семейните им дни преминават щастливо, може би защото всеки е имал своите духовни занимания.

Магдалина Царчинска остава в историята на стара София като една от първите образовани жени у нас, с вкус и обноски. Тя е общественичка, която привлича около себе си хората на духа и създава първият литературен салон в следосвобожденска България.