12680 | 16 ян. 2026 | 10:43

Съединението на Княжество България с Източна Румелия го заварва в Николаевската академия на генералния щаб в Петербург. Там е слушател на известния военен педагог и военачалник генерал Михаил Драгомиров

Генерал-лейтенант Никола Марков Рясков е един от революционерите на България, но също посвещава живота си на военното дело. Взема участие в Априлското въстание и Освободителната война.

Той е роден в Габрово на 6 декември 1856 г. в семейството на кожухаря Марко Рясков, който пренася оръжие през Дунав за четата на Стефан Караджа, скрито между овчи кожи закупувани от Румъния. Заловен е и осъден – лежи три години във Видинския затвор и Диарбекир.

Семейството има още един син Илия, който завършва четвърти клас на Габровското Главно училище и напуска, за да може брат му Никола да учи. Илия Рясков е участник  в четата на Цанко Дюстабанов, след разбиването ù се укрива, но е предаден, заловен и откаран в Търновския затвор. Освободителната война го спасява от турски съд.

Неговият брат Никола Рясков е един от петимата ученици, завършили първия випуск на Габровското мъжко класно училище през 1875 г. Тъкмо като ученик той е сред габровските съзаклятници, с които се среща революционерът Ангел Кънчев през 1872 г. Апостолът му доверява, че заминава за Букурещ по народни дела. А Рясков му дава 40 минца за път.

Ангел Кънчев ще остане за него един от светлите образи, за които ще си спомня и по-късно. През зимата на 1876 г. в къщата на семейство Ряскови десетина дни се укрива Стефан Стамболов. По негово нареждане и на Никола Кабакчиев, Рясков взема от дряновеца хаджи Димитър срещу запис 3000 оки жито, запас за готвеното Априлско въстание.

Завършил гимназия с първия випуск, Никола Рясков става учител в класното училище в Дряново и е член на местния революционен комитет, взема участие в подготовката му. Според племенника му, големия финансист Марко Рясков, е член на четата на Бачо Киро, участва в сраженията с черкези и башибозуци, както и с редовния аскер, а след разбиването ù при Дряновския манастир се е укрива в Балкана.

В Дряново Рясков е един от учителите, които се срещат с апостола Георги Измирлиев, който споделя разни въпроси за свиканото събрание, на което още същия ден се заклеват, че ще дадат живота си за свободата на отечеството си.

По време на Руско-турската освободителна война (1877- 1878) постъпва като доброволец в Българското опълчение. Зачислен е в десета дружина, втора рота. За проявения си героизъм в сраженията край връх Бедек е произведен в унтерофицер, а за действията си на Шипка получава сребърен медал. След Освобождението през 1880 г. Рясков е награден с войнишки сребърен орден „За храброст“ IV степен.

След това той постъпва във Военното училище в София. То има за задача да дава на армията и страната ни необходимия брой офицери, подготвяни на нивото на изискванията на военното изкуство. От времето на създаването му до напускането на руските офицери то е копие на руските военни училища, работи се по руски учебни програми, устави, учебници и порядък. Никола Рясков следва курса на училището с първия випуск в състав 162 човека. Обучаван е и възпитаван от руски офицери, някои от които са познати от Шипка.

На 3 февруари 1879 г. Рясков е произведен старши портупей-юнкер, а няколко месеца след това, на 10 май същата година, е със звание „прапоршчик“. От неговия випуск повече от 30 човека достигат до генералско звание, не случайно първият випуск е наречен „генералски“.
Първото му назначение е в Трета Търновска батарея като младши офицер. На 1 ноември 1879 г. е произведен в чин подпоручик, а на 30 август 1882 г. – поручик. Приведен е за младши адютант в артелерийското управление в Русе.

На следващата година го командироват в руската армия и на 13 февруари 1883 г. постъпва в артилерийската стрелкова школа, която завършва през септември.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия го заварва в Николаевската академия на генералния щаб в Петербург. Там е слушател на известния военен педагог и военачалник генерал Михаил Драгомиров. Завършва курса на академията и изкарва стажа си в 34-а артелерийска бригада в Херсон.

При обявяването на Сръбско-българската война 1885 г. незабавно се връща в родината си, за да поеме командването на 6-та батарея от 2-ри артилерийски полк в Шумен. С нея участва във войната. На 14 ноември вечерта батареята води успешна битка с неприятелска батарея при Бари Чифлик при разстояние 2400 метра и я принуждава да затихне.
Това е успех не само на капитан Никола Рясков в боя при овладяването на Пирот, но и принос към артилерийското военно изкуство – междубатарейния огън. С това Никола Рясков се нарежда на страната на българските капитани победили сръбските генерали през тази война. Тук той показва както лични свои качества, така и мощта на младата българска артилерия. За това е награден с орден „Св. Александър“ пета степен с мечове. Получава и сребърен медал за участие в бойните действия.

През 1888 г. майор Рясков е назначен за командир на 4-и артилерийски полк. По това време артилерията е в криза – липса на опитни хора, загуби от войната, остаряла техника. Трябват изключителни усилия, за да се повдигне степента на обучение както на офицерите, така и на войниците. Рясков следи всичко ново, което се появи в книжнината и подбира онова, което е полезно и необходимо. Той непрекъснато се учи и настоява пред подчинените си също да го правят.

През 1905 г. Никола Рясков е произведен в звание генерал-майор и назначен за началник на крепостната артилерия в българската армия. Като генерал-майор има важни заслуги в развитието на подготовката на тежката артилерия – главно по стрелбата и по всички служби в крепостната артилерия на въоръжение във войската, той лично дава наставления за обучението на артилеристите.

Най-плодотворни са делата на Никола Рясков като инспектор на артилерията. Под негово ръководство става превъоръжаването ù със скорострелни оръдия. „Открива и ръководи курс, гдето преминават всички командири на артилерийски полкове, на артилерийски отделения и батареи. През 1906 г. провежда известните старозагорски артилерийски стрелби в присъствието на всички артилерийски офицери от армията, където не само се проверяват, но и утвърждават нововъведенията от генерал Рясков“ – четем в брой от 7 август 1917 г. на вестник „Военни известия“.

Отдаден изцяло на военната служба генерал-майор Никола Рясков обикаля почти всички артилерийски казарми, верен на девиза си: „Все по-напред!“. Над тридесет години от живота си посвещава на армията.

Като човек също бил твърд и безкомпромисен. През 1903 г. племенникът му Марко Рясков, бъдещият голям банкер и министър, тъкмо завършил търговското училище в Свищов. Поискал да продължи с науките. Баща му Илия Рясков, брат на Никола Рясков, не бил в състояние да го издържа. Младият Марко Рясков се обърнал с молба към чичо си да му помогне.

Споразумяват се баща му и чичо му да дават по две равни части за издръжката. Момчето заминава за Анверс и постъпва в световноизвестния Висш търговски институт в Белгия. Племенникът се учи старателно, посещава лекции, но като гледал как другите студенти от заможни семейства живеят далеч по-добре от него, посещават театри, изложби, концерти, поискал на чичо си да му изпраща малко повече пари за „културни нужди“.

Скоро Марко Рясков получил отговор, кратко и ясно: „Ако намираш, че парите, които ти изпращаме, са недостатъчни, събери си багажа и се връщай“. Племенникът Марко Рясков завършва с „почетно отличие“ висшия търговски институт в Белгия през 1905 г., за да се превърне в един от най-известните ни банкери.