Мара и Чудомир с платната си

В мъжките си компании той нарича жена си „моята кикимора“

Мирела Костадинова: Чудомир става писател заради съпругата си - художничката Мара Чорбаджийска

16394 | 15 апр. 2022 | 15:27

Мара Чорбаджийска сама шие дрехите си с много вкус. Впечатлява с елегантните си шапки и бижута. Художничката има слабост към бижута, които днес са в музея в Казанлък. Изработени са от мъниста или разноцветни стъкълца

Мара и Чудомир с платната си
-1650027800.jpgЦветя от Мара Чорбаджийска-1650027907.jpgСтативът на художничката и диванът, на който сядят моделите й.-1650027867.jpgМара и Чудомир с платната си-1650027731.jpgМара и Чудомир кръстници на Тотка и Асен Нонови-1650027692.jpgКъщата им в Казанлък-1650027664.jpgБижута и гривни на Мара Чорбаджийска-1650027617.jpgАвторотрет-1650027593.jpgМара Чорбаджийска-1650027553.jpg

Художничката Мара Нонова Чорбаджийска е съпругата на Чудомир, но сякаш остава в неговата сянка. Тя е не по-малко талантлива от известния си мъж, което се вижда в живописните ù платна – пейзажи, натюрморти и портрети. Обича да рисува любимите си рози и може би не случайно дванайсeтата си изложба урежда в клуба до входа на „Розариума“ в Казанлък. Божури, слънчогледи, кремове, хризантеми, ялдъзи също оживяват в картините ù. Виждат се още фруктиери или подноси с грозде, круши и ябълки. Тя често работи с шпаклата и прави артистични мазки. Сред платната ù са автопортрети, изобразяващи някакъв тайнствен неин аристократизъм и красота.

 

Прави портрети на близки хора или просто изобразява хлапетата от махалата. Казват, че имала усет към детската душа. Ако рисувала илюстрации на детски книги е щяла да има голям успех. Не шумяла около себе си, била скромен човек и вероятно заради това остава зад рамото на писателя хуморист.


Художничката притежавала духовна сила, собствен стил, вкус и маниери. Тя е най-близкият човек на Чудомир - опора в рисуването, писателската, журналистическата и изследователската му работа. Притежава всички онези женски качества, които помагат за издигането на мъжа и неговия успех. Мара Чорбаджийска знае добре мястото си не само като личност, но и като творец и съпруга.


Чудомир става писател точно заради нея. Талантът му можело и да остане скрит, ако не е била тази великолепна жена. Тя първа чете разказите му и го критикува или го поощрява, за да ги отпечата във вестниците. Той ù се доверява напълно. После Мара искрено се радва, щом види новия брой на някое издание с текст от съпруга си.


Когато през 1934 г. в България е издаден закон, който казва, че в едно семейство двама души не могат да са на държавна работа, Чудомир напуска. По това време двамата са учители. Предполагало се, че той като мъж може да си намери по-лесно работа. Но докато се суетял из къщи, хванал перото. Така се ражда „Не съм от тях“, а после и другите му разкази. Фейлетоните му също се посрещат с възторг от читателите, които му пишат писма. Щом Мара се прибере по обед от училището, той е приготвил масата и я очаква. Тя е минала набързо през кабинета му и е хвърлила поглед върху листите на бюрото му. В очите му се чете очакване, за да му каже какво мисли върху написаното. „Карай! Много хубаво си почнал. Началото прекрасно!“ Не случайно за негов кабинет е подредила най-светлата и удобна стая в къщата им. След като обядват тя отива в малкото си ателие в таванското помещение и хваща четките и боите. Освен писането и рисуването, Чудомир се увлича по археологията, нумизматиката, събирането на шевици.


Мара Чорбаджийска подрежда общия им дом с вкус - изпълнен е с картини и книги. Грижи се за домакинството. Готви любимите му люти гювечи, а той е истински чревоугодник и обича винцето. Посреща софийските му гости, които често остават с дни. До него е във време на радост и на тъга. Тя е истински приятел, който намира добра дума срещу съмненията, колебанията и терзанията му. Живеят 46 години под общ покрив. Дори, когато Чудомир е на лечение в Германия, няколко месеца преди да се самоубие, тя му пише в непубликувано до сега писмо, което се намира в музея в Казанлък:


„Мили Чудомире,
Мисля, че си по-силен от мен, че на нещата последно време по-философски гледаш. Дръж се! Самотията винаги дава лошите мисли. До сега ме радваше твоята устойчивост, твоето хубаво настроение. Малкото остава вече. Хубавото настроение поддържа и създава благоприятните последствия, които са необходими за твоето оздравяване. Чувствам самотията ти, но и сега ще я преодолееш. По обед излизай на двора и си дращи каквото ти попадне. Прави скици. Пари дано имаш да смениш в легацията и да си купуваш необходимите неща.

 

Не е ли внушение, това което усещаш от дясната страна на гръкляна? Там под окото на прецизния германец няма да достигне това, което си мислиш. Болният човек винаги преувеличава нещата. Ти си под влиянието на това противно чакане, което и на мен се отрази. Сега аз самата се боря за спокойствие. Ти имаш толкова данни. Нали речника, който си купи от София, е при теб? Чети, повтаряй и бръщолеви с книгата в ръце – времето ще лети бавно, но запълнено с нещо. Не се оставяй на лошото настроение да те обхваща. Най-големият враг за нас, че бързо се отчайваме.

 

Ето сравнителната картина е хубава, лечението ще даде своите хубави резултати. В ръцете на берлинските лекари вярвай дълбоко, мисли за хубавите резултати, които напълно ще ги имаш. Аз съм уверена напълно, че този лош кошмар ще мине благополучно. Моите предчувствия не ме лъжат. Препрочети второто ми писмо и ще видиш.

 

Аз вярвам и искам да се пропие в съзнанието ти моята вяра. В неверието „власите накрай Дунав се давят“.

 

Сега обстановката тук е променена, но си в сигурни ръце. Потрай още мъничко, многото мина, малко остана. Това е моя девиз за сега. Аз съм на свобода и градина, и хора ме обикалят, имам възможност навсякъде да отида, но аз съм се затворила с единствената мисъл, че малко остава. Идват хубави дни на радост и спокойствие. Горе главата! Така ще победим.


Тук имаме вече две изложби. Първата беше на Надя Кънчева, а втората сега е на Дора Кънчева (дъщеря на Ганю Иванов) за успехи не можем да се похвалим. Ако са някакви цигански кючеци виж всичко даваме. На Дора не са лоши работите, но ни посещения, пък и за откупуване и дума да не става. Лошо. Това е положението.

 

Аз, като че ли, не мога вече да рисувам. Четката мъчно се влачи по платното. Може би физическото ми състояние не е още в ред. Надявам се ще се оправим и двамата.

 

Всичко най-хубаво. В търпението му е майката! Това ми е поредното писмо до Германия. Целува те Мара“.

 

Писмото е с дата 7 август 1967 г. Истината е, че тя също не е добре със здравето, има симптоми на склероза, но намира сили да го окуражи и да му даде вяра, за да издържи лечението си в Германия.

 

Тя съвсем не е случайна жена. Внучка е на възрожденеца поп Кою Витанов от Трявна, известен иконописец, резбар, приятел на Петко Р. Славейков, протосингел на търновския митрополит Иларион. Заради революционните си дела домът му е посещаван от самия Васил Левски.

 

През 1861 г. там работи известния художник Николай Павлович, а десет години по-късно австрийският пътешественик Феликс Каниц посещава ателието на поп Кою Витанов.

 

След години в къщата му, която се намирала в махала Тепавиците, основана от самия поп Кою, внучката му Мара искала да открие художествена галерия, в която да изложи чужди и свои творби. Също да си направи ателие, подобно на това, което имал дядо ù и да покаже музейна сбирка. Но идеите ù не се осъществяват – къщата на свещеника е предоставена за ползване на Съюза на архитектите, а днес тъне в разруха.

 

В Даскаловата къща в Трявна може да се види маслен портрет на поп Кою Витанов, рисуван от внучката му Мара, както и кръстът, подарен от брат ù Витан Нонов. Художничката рисува портрети на Петко и Пенчо Славейкови, които се намират в експозиции в Трявна.

 

Майка ù Донка се омъжва за известния в село Енина (Казалнъшко) учител Иванчо Нонов. Двамата имат осем деца, Мара е четвъртото от тях. Ражда се на 22 февруари 1895 г. Майка ù умира млада. Тогава баща ù минал повторно под венчило. Оженил се за вдовицата Велика Картаджиева от село Турия. Втората му жена също била учителка по професия и двамата имат още две деца. Детството на Мара преминава в Стара Загора. По това време тя вече се занимавала с рисуване, но Велика не поощрявала тези занимания на момичето. Искала да шие дрехи - полезно за жените по онова време.

 

Мара Нонова завършила гимназия в Стара Загора. Дори не подозира, че на 4 декември 1919 г. в този град ще бъде показана първата ù самостоятелна изложба. Кандидатствала в Рисувалното училище в София и я приели. Но при толкова голяма челяд пари за издръжката ù нямало. На помощ дошли известните фабриканти Пискюлеви, които поели издръжката на талантливото момиче. След време тя искала да им върне парите, но те отказали. В Рисувалното училище ù преподават професорите Иван Мърквичка и Стефан Иванов.

 

Между лекциите и стативите среща и бъдещия писател Чудомир, който също като нея е студент по рисуване в известното училище. Познават се като състуденти, но нищо повече. Съдбата винаги си знае работата по-добре от нас – плете и преплита по собствена кройка нещата, които трябва да ни се случат.


Димитър Чорбаджийски заминава на фронта и скоро пристигнала злокобната вест, че е убит. Мара научила случайно новината и много се е натъжила, все пак са състуденти…Скоро получила картичка: „Много здраве от възкръсналия Чудомир“. Двамата започват да си пишат писма и скоро пламва любовта. Тя завършва Академията през 1921 г.


Назначена е като учителка в прогимназията в Казанлък. Чудомир също получава учителско място по рисуване, но в Казанлъшкото педагогическо училище. Любовните трепети не стихвали. Скоро правят сватба. Венчават се под крушата в двора на д-р Бучаров, който е завършил медицина в Германия. Съпругата му Берта е германка, възпитана жена със западни маниери. Всеки четвъртък събира на гости отбраните казанлъчанки. Черпят се с кафе и сладкиши, разговарят. Мара понякога също гостува, когато ù остане време между домашните ангажименти, работата и рисуването.


През 1929 г. Мара Чорбаджийска и Чудомир са командировани в Париж с конкретна цел – да проучат методите на обучение по рисуване във френските училища. В столицата разглеждат галерии, наслаждават се на Лувъра, наблюдават незабравимите забележителности на Париж. Тя е впечатлена от експресионистите, рисува акварели и няколко портрета. Това е ползотворен период и за двамата творци. След завръщането на семейството, тя подрежда своя самостоятелна изложба в Казанлък, после я показва и в Стара Загора.

 

През 1936 г. става учителка по рисуване в Казанлъшката гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Учениците ù разказват за необичайната приятна атмосфера в часовете ù - любезна, внимателна, учтива. Винаги изглежда добре. Сама шие дрехите си с много вкус. Впечатлява с елегантните си шапки и бижута.

 

Всъщност тя има слабост към бижута, които днес можете да видите в музея в Казанлък. Изработени са от мъниста или разноцветни стъкълца, не са скъпи или пък ценни, но са винаги финалният акорд на великолепните ù дрехи. Самият Чудомир, като естет, обичал дами, които носят бижута и от сърце им ги подарявал, когато се завърне от чужбина. По онова време у нас те не се срещат във всеки магазин, както днес. Мара получава първа накитите донесени специално за нея. После и дамите, с които Чудомир работи или общува - приятелки и племенници, които му се отблагодаряват с щедри усмивки.

 

Мара Чорбаджийска има и още една слабост - свирела на цигулка от малка. Търесала е радост и утеха в музиката. Инструментът е реставрирана от Андриян Андреев и се намира в Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък.

 

Известно е, че двамата нямат деца, но имат племенници, които непрестанно посрещат в дома си. Мара им купува подаръци или лакомства, помага им с каквото може. Двамата ги обичат като свои деца.
Димитър Чорбаджийски и Мара Нонова са различни по нрав. Тя е спокойна и уравновесена, той е по-груб и безцеремонен. Обичат се и взаимно се търпят. Чудомир е емоционален и има пиперлив език. „ Абе, щях да се разведа аз с тая превзета художничка, ама за кого да се оженя? Която и да е друга, пак ще е жена! Пък и мама не ми дава. Като я заведох за първи път на село, мама ми вика: „Абе, сине, не можа ли да си намериш по-бяла жена и по-дебеличка, ами си взел тая – бая черничка. Да не е от лингурите, бре? Да вземеш да я поохраниш!“ В началото тъй беше, пък после все за „булката“ питаше и все искаше да я водя в Турия. Жени – иди ги разбери!“

 

В мъжките си компании Чудомир нарича жена си „моята кикимора“, но не позволява никой да каже лоша дума за нея. Помага ù когато трябва да се подредят картините ù за изложби. Мара го придружава по време на чествания, юбилеи и годишнини. Но поведението ù никога не е натрапчиво. Чудомир обичал да казва: „С жена ми винаги съм нащрек – всичко може да се очаква от нея“. Но със сигурност е преувеличавал. Не ù спестявал хапливите си закачки и хумор.

 

Както във всяко семейство между тях са препламвали искрите на недоразуменията и разминаванията по различни въпроси, а после нещата затихвали. Един от въпросите, по които се спречквали най-често е София. Мара, като жена и творец, мечтае да живее в столицата, където има среда за творческите ù изяви, възможност за контакти с интересни хора. Чудомир вярва, че „камъкът си тежи на мястото“, не може без бохемските си компании и столицата му е чужда. Само понякога отскача за бързо, свършва работата си, нощува в хотел „Славянска беседа“ и се завръща с влака в Казанлък. В минути на спор тя му казвала: „Да не мислиш, че щях да те търпя толкова години забутана в тази загубена провинция, ако ти не беше Чудомир?“ А той: „Върви, ма! Те в София са умряли за твоите картини и за герданите ти. Пет пари не правиш без мен!“. След това тя се облича, слага герданите си и задължителната брошка и отива у приятелки да пие кафе. А той хуква към Буко Давидов и Диню Попа, за да се оплачат един на друг от жените си.

 

В споровете между тях, съвсем по женски, отстъпвала Мара Чорбаджийска. Понякога Чудомир се обръщал към нея: „Моя малка, амбициозна женице“.

 

Когато Чудомир се разболява от коварната болест, тя е разстроена, но едва ли някой е предполагал, че краят му ще е фатален. Вероятно е усещал само Чудомир, защото след смъртта му е намерено завещание в джоба на сакото му, в което е разпределил личните си средства, книгите си, заръчал е след смъртта на Мара къщата им да стане собственост на Градския народен съвет и евентуално да се създаде музей. По-късно е намерено и официалното му завещание под гардероба в къщата им.

 

Тя го посещава в болницата, тихо страда. Пишат си писма. На 26 декември 1967 г. идва новината за трагичния му край. За съпругата на писателя настъпват трудни дни.

 

След погребението му, в таванските помещения на къщата им се настанява Методи Ташев. Той е „набеден“ за уредник, инвентира цялата покъщнина, нали домът ще се превръща в музей? Но Мара е още жива, болна е, силите бавно я напускат, затваря се в себе си. Приема само най-близките - племенниците и сестра си Здравка. Помага ù Мария Митева, съпруга на племенник на Чудомир. Присъствието на Методи Ташев прави нещата тягостни – той дори не ù разрешава да ползва личните си вещи.

 

Здравето на художничката се влошава и постъпва в болница. След като я изписват, я настаняват в кухнята на домашната ù помощница Мария, където умира. След трагичния ù край, Методи Ташев дори не разрешил да вземат от дрехите ù за погребението. Близките ù намират нови, за да я пригласят за вечния ù път. Последното ù желание е да бъде погребана до Чудомир. Известно е, че гроба му се намира в двора на къщата им. Неизвестно защо не изпълняват желанието ù. Тялото ù днес почива в градските гробища.


През живота си Мара Чорбаджийска прави 12 самостоятелни изложби – една от тях е и в любимата ù София. Президиумът на Народното събрание я награждава със златен „Народен орден на труда“. Много от картините ù могат да се видят в Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък, в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, галериите в Казанлък и Стара Загора, както и в частни сбирки.

 

Мара Чорбаджийска не е просто жената на Чудомир. Тя е на първо място художничка със собствен стил, която е създала вълнуващи творби – акварели и маслени платна, неизследвани напълно от изкуствоведите.

 

Остава сред недооценените живописци на България. Ако минавате случайно през Казанлък, непременно се отбийте в Литературно-художествен музей „Чудомир“, където ще видите творчеството и на двамата талантливи българи с тревненски корени. Както и задушевния им свят, в който прозира вкус, красота, подреденост и чистота създадени от нежните женски ръце на Мара Чорбаджийска.

 

В двора на къщата-музей ще ви посрещне старото смокиново дърво, което от старост е на път да си отиде, но помни силуетитите на Чудомир и Мара Чорбаджийски. Под неговата сянка в прохладните летни вечери не веднъж е писал и рисувал авторът на „Лъжлив Съби“, „Майстор Танко“ и „Папай, Филчо!“. Там се е събирало семейството с гостите си. Все още дървото ражда плодове. От тях Мара правела любимото смокиново сладко за почерпка на специални гости. Продължавайки традицията, екипът на музея черпи със сладко от смокини своите гости в „Нощ на музеите“.


От категорията

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея-1660888128.jpg

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по ...

19 авг. 2022 | 08:47

Юлий Павлов: Няма да се състави редовно правителство след 2 октомври, вървим към серия от избори

Юлий Павлов: Редовно правителство трудно ще има след 2 октомври, вървим към серия от избори-1660803152.png

В следващото НС ще влязат шест политически сили, „Български възход“ е под ...

18 авг. 2022 | 09:01

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“-1660907798.png

Най-старият надпис върху "камък на глада", открит на река Елба, ...

19 авг. 2022 | 14:14

"Дойче Веле": Завръщането на Тръмп става все по-вероятно

Доналд Тръмп поздравява свои привърженици след обиска в резиденцията му в Мар-а-Лаго-1660215079.jpg

Вълната от възмущение, предизвикана от обиските, създава представа за онова, ...

19 авг. 2022 | 13:33