19725 | 13 септ. 2019 | 17:31
През една мразовита неделна утрин, на 2 декември 1901 г. в Хасково се родило момиценце. Понеже бебето изплакало в неделя, кръстили го Недялка. Бащата щом разбрал новината измърморил: „Момче трябваше да бъде!“ Той надувал тромпет в казармата, но и добре свирел на цигулка. Майката пеела стари български песни, които знаела от баща си, който бил кавалджия и гъдулар. Недялка растяла като палаво дете и само майчиният глас я тешал. Щом поотраснала започнала да подръпва струните на бащината цигулка, а когато той засвирел, детето притихвало поседнало на миндерчето.
През 1907 г. Симеонов е преместен в София и назначен като тромпетист в гвардейския полк, вечерно време свирел като водач на вторите цигулки в Операта. Един ден майката на малката Недялка видяла, че детето гласи пръстчета си върху инструмента и прави опит да свири. Изненадала се от мелодията. Вечерта помолила мъжа си да чуе Недялка, а той отрязъл: „Празна работа! От момиче става ли музикант?“ Тогава случаят дошъл на помощ. На репетиция в Операта виолистът Брожек, подпийнал се спъва и пада върху кутията с цигулката на Симеонов. Поправката е невъзможна. Виновният музикант, който няма и лев в джоба си, се извинил. На другия ден донесъл като обещетение половинка цигулка, с ярко червен лак, хубава изработка и звучна. Симеонов я занесъл в къщи, а малката Недялка изпаднала в минутно вцепление. Бащата се трогнал до сълзи и решил все пак да пробва шест годишното си момиченце ще стане ли цигуларка. Остава изненадан. Скоро доставил и школа за цигулка от Ян Малат. Детето напредва с всеки изминат ден, а той бди да не сбърка нещо в обучението си. Толкова е учуден от детето, че отхвърля мисълта да даде Недялка да учи при цигулар-академик. Страх го е да не сгреши с таланта ù. Продължава сам с уроцитe. След шест месеца тя свири „Мечта“ от Шуман, Менуета на Бокерини, някаква фантазия от „Травиата“ и Мадригала на Симеонети, руски романси. Особена слабост има към Менуета на Моцарт и „Пчелата“ от Шуберт. Талантът не може да остане скрит и всички в столицата искат да видят чудното дете.
По същото време на сцената на „Славянска беседа“ предстояло да представят детска оперетка. В първата част между декламациите, дуетите и детските вокални сола е включена и Недялка с „Троймерай“ от Шуман. Акомпанира Тодор Хаджиев – оперен диригент. Сред публиката е и самият Иван Вазов. Недялка е аплодирана силно от публиката, излиза на бис. Патриархът на българската литература е изключително впечатлен. В почивката иска да се срещне с цигуларката. Отива на сцената, взема я на коленете си и нежно я целува по челото: „Тези малки ръце ще прославят някога България“. После се обръща към баща ù: „Ще свири, ще напредва, но няма да занемарява играта. Ще оставите детето да играе“. С тези думи Вазов целунал отново момиченцето и се върнал в залата. Според изследователят Стефан Грудев това е първото публично представяне на Недялка Симеонова.
На другият ден в пресата е отпечатана и първата критика във в. „Камбана“. Недялка е обявена за дете-чудо.
Тя е в първи клас, когато баща ù кани най-големите музикални творци за времето в България – Добри Христов, Петко Наумов, Панайот Пипков, за да я прослушат. Всички са единодушни, че детето притежава голяма дарба и е обучавано правилно. Недялка свири след като научи уроците си, но не я лишават и от игра. Тя е чула вече за Саша Попов, който е по-голям от нея и иска да върви по стъпките му. Бащата решава, че тя трябва да направи самостоятелен концерт. Избира Хасково. Концертът е организиран в единствения салон, над градската баня. Недялка свири деветия концерт на Берио „Легендата“ от Виенявски, Гуно-Серенада, руски романси, полски мазурки. Изведнъж в залата се промъкват от прозореца няколко лястовички, започват да кръжат пред очите на цигуларката и весело да чуруликат. Засягат лъка ù. Но детето продължава да свири, докато бащата не я спрял. Той прогонил птиците и затворил прозорците. Концертът е силно аплодиран. След Хасково следват концерти в Ст. Загора, Бургас, Плевен, Лом, Видин. Придружава я на пианото Алтерман – концертмайсторът на гвардейския полк, цигулар и пианист. Навсякъде Недялка се представя с голям успех.
Завръща се в София - валят покани за участия. Когато веднъж Христина Морфова потропала на вратата на семейство Симеонови, за да потърси цигуларката за участие, на прага видяла босо момиченце с комат хляб в ръката. Казват ù, че това е цигуларката, а Морфова отвърнала, че търси цигуларката Недялка Симеонова. Втори, трети път обясняват, че тъкмо това е търсеното момиченце. Голямата певица недоумявала и отронила: „Ами тогава и бебетата с количките да започнат да излизат на сцената“. Скоро любвеобилната певица с възторг прегръща малкото момиценце и става приятел с нея.
Недялка Симеонова е търсеното дете-чудо от благотворителни дружества, свири на квартални вечеринки. Репертоарът ù непрекъснато се обогатява. Тя вече има три четвърти цигулка, купена за четиридесет лева и това повишава концертното ù самочувствие. Баща ù се обръща към тогавашното правителство за стипендия, но то отговаря, че понеже е момиче, утре ще се откаже от музиката заради семейство, а държавата не може да рискува средства.
Името ù се нарежда в културния афиш на София до имена като Морфова, Вулпе и Панайот Димитров. След един концерт на Недялка, тогавашния министър на просветата С. Бобчев кани в кабинета си баща ù. Предлага детето му да раздели освободената стипендия от Морфова с братя Владигерови. Симеонов отказва – с толкова малко пари тя ще гладува. Недялка е поканена от големия наш тенор Константин Михайлов-Стоян да изнесат самостоятелен концерт. В афиша е обявено, че ще участва най-стария и най-младия изпълнител в България. Успехът отново е голям.
Детето, което вече е запознато с класическото съвършенство, свири с часове без да може да се насити на музиката. Технически напредва бързо и сама, а баща ù повече не може да ù бъде учител. В концертите, които дава Симеонова е съпровождана от Холцшу, добър пианист, син на съдържателя на прочутата сладкарница „Роза“. Той е първият, който довежда у нас немска оперна трупа и запознава софийската публика с Вагнер.
Избухва Балканската война. Между благотворителните комитети и македонските организации се събират помощи. На един от представителите на една такава организация Дончо Атанасов, живял дълго в Америка, хрумва идеята да събере помощи в страната на зелените долари. Той съобразява, че ще бъде по-добре да тръгне с Недялка, за да не бъдат помощите само изпросени. Разговаря с баща ù, който се съгласява и през септември 1913 г. Атанасов, Симеонов и малката цигуларка Недялка заминават за Америка.
Параходът трябва да тръгне от Хамбург, но поради неизвестна причина тримата българи закъсняват и не тръгват с него. Със същият параход се случва нещастие, той изгаря на средата на океана. Майката на Неделка, която знае името му, прочита във вестник новината и обезумява от ужас. После става ясно, че детето и съпругът ù са живи.
Тримата българи пристигат в Ню Йорк, а от там заминават за Бостън. Шест месеца Недялка и представителят на македонската организация обикаля салоните и събират 600 000 лв., превеждат парите в България. Името ù гръмва във вестниците и става сензация. По това време Бостън е средище на музикалния живот в Америка, там работят най-добрите музиканти на Европа.
Недялка и баща ù общуват със семейства, в които гостуват знаменити музиканти. Едно от тях е семейството на д-р Микстър. В дома му всяка седмица има концерт. Сред гостите е критикът Хейл, който отказва първоначално да се срещне с нея. Накрая склонява – определя точен час и дава десет минути за прослушване. Щом я чува, не може да повярва, че пред него стои дете на дванадесет години. Пише статия и известява музикалните среди, че то трябва да учи при добър педагог.
В същото време в Бостън пристига световно известния цигулар Изаи. Уреждат ù среща с него. По време на свиренето, той също грабва своята цигулка. Накрая, след като е възхитен, казва на бащата, че детето непременно трябва да учи. „При Ауер“, отсича с метален глас. Недялка е всяка вечер на концерт и има възможност да се докосне до колосите на изкуството, но и не спира да репитира. В Нютон Сентър, предградие на Бостън, свири „Испанска симфония“. Тя е толкова мъничка, че трябва да се качи върху маса, за да я виждат всички. Преди концерта баща ù напомня: „Каквото да стане – никакво спиране!“ Представлението започва, всичко върви добре, до един момент, когато кордата я перва по брадичката. Недялка остава с три струни, но тя не спира и продължава след пианиста. Публиката направо избухва от ръкопляскания.
Популярността ù надхвърля Бостън. Валят предложения за концерти и ангажименти. Подушили богатите възможности на детето-чудо богаташи предлагат на Недялка големи суми. Съдържател на пътуващ театър ù дава 20 000 долара за сезона, за да свири по една пиеса на вечер. Но бащата не е забравил греха си спрямо детето – недоверието в таланта му. Твърдо е решил тя да учи.
След като е уредена стипендия за Недялка, те стягат куфарите за Дрезден, където Ауер организира двумесечен курс в лятната си къща, а през останалото време работи в Петербург. Той обучава детето на гами и постановка. На седмия, осмия урок, политическото положение става тежко, избухва Първата световна война и Ауер се връща в Петербург. С учението ù се занимава две години Раполди, първият след няколкото урока при Ауер, който е академик. От Америка спират стипендията ù, българското правителство също отказва пари. Тогава търговецът на тютюн Кудоглу, който живее в Дрезден, бездетен и богат като Крез, поема издръжката ù. Раполди, обаче повече говори за себе си, отколкото учи на нещо детето, а и е комерсиален човек. Бърза да ù подготви репертоар, с който да обикалят Саксония. Недялка се представя пред Дрезденската филхармония, свири в историческата Кьолнска катедрала с известната пианистка Ели Най. Тя прави концерти и в други градове, както и с други немски имена.
Разбира, че това не е правилния път за нейното истинско развитие и напуска Раполди. На изпроводяк той ù удря плесница.
Разказва всичко на Кудоглу, а той я пита къде иска да учи. Тя отговаря: „При професор Хавеман“ И той я изпраща при него. Започва отново сериозна работа по пет, шест часа. Свири Бах, Менделсон, Брух някои капризи от Паганини, достига до Чайковски. Отива, за да я прослушат в Дрезденската опера, веднага я одобряват.
На 17 октомври 1916 г. излиза на сцената с Чайковски концерт с Дрезденската филхармония, не спират концертите ù из страната, пресата гърми за успехите на детето чудо. Остава четири години при Густав Хавеман, за да се усъвършенства и това е важен етап от нейното развитие. Той ù дава широко и безкористно тя да покаже таланта си до край.
През пролетта на 1920 г. се връща в България, за да види близките си. Вече 18 годишна на 20 май 1920 г. в Народния театър с оперния оркестър под диригентството на Т. Хаджиев, след шест годишно отсъствие от родината си, тя представя музиката си. Свири Брамс концерт за първи път в България. След него е поканена да изнесе втори концерт. Във Военния клуб свири Менделсонов концерт, „Ла Фолиа“ на Корели, сол минорната соната на Тартини и „Гноментанц“ – фантастично скерцо от Бацини. Интересът към концерта е още по-голям от първия.
Повикана е жандармерията, за да удържи хората неуспели да си купят билет. На концерта присъства и тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, който толкова е възхитен от изкуството на малката цигуларка, че я кани на вечеря. От него получава венец с цветя. При него тя има възможност да чуе гайдар-виртуоз. Удивена е от оригиналността на мелодията на българския музикален фолклор. Стамболийски я пита защо не е включила в програмата си поне една българска пиеса. По онова време няма български пиеси за цигулка за концертно изпълнение. Стамболийски нарежда Недялка да бъде включена в групата с български артисти, сред които е Петър Райчев, Ана Тодорова, които ще представят българското изкуство в Прага. През лятото тя заминава с първите ни певци. Покоряват публиката на Пражката филхармония.
Следват още концерти в Германия, Америка, България. Критикът Уорнс Смит я включва в трите най-големи цигулки на света. Слушат я американски милиардери. Вратите по цял свят вече са отворени за нейното изкуство. Пътува до Мароко, Алжир, Палестина, Сирия, Египет и Бразилия и Австралия. Покорява сцените в света.
Умира от рак в клиника във Франция. В края на живота си се опитва да продаде цигулката си „Галиано“, подарена от българин. Обръща се към свой приятел за помощ, но когато той идва в болницата, за да ù каже новината, тя си отишла от този свят.
Мобилна верси
RSS
