11246 | 7 февр. 2025 | 12:43
Мирела Костадинова
Добри Ганчев е първият учител на Фердинанд Кобургготски и княгиня Мария-Луиза, който е поканен наскоро след пристигането на княза в България. Името му е известно с книгата „Спомени за княжеското време“. В нея той описва Фердинанд и приближените му, както и политически събития, които се случват по онова време. Води бележки при първите си срещи с Фердинанд, както и обиколките му из България. Тези записки използва по-късно, за да напише спомени. Книгата на Добри Ганчев е създадена със силата на перото и превръща неговите спомени в една оригинална по дух и стил документална проза. В нея той е напълно искрен и тези спомени до днес са ценен документ на времето.
Но кой е този интересен човек?
Роден е в Лясковец (26 септември 1854 г.). Учи в махленските училища по Ланкастерската метода. Захванал се да изучава четенето, наустницата и псалтира при Милан Кънчев, а после при Енчо Узунов. През 1868 г. учи граматика, българска история, численица, земеописание и турски език, които му преподавал Коста Коев. Учението му продължило до 1870 г.
По това време в Лясковец се завърнал Петър Оджаков, който е учил в Русия. Той убедил бащата на момчето, заможен бъчвар, да изпрати сина си в Николаев в пансиона на Тодор Минков. През същата година Добри Ганчев постъпил в Николаевската гимназия. Отначало не знаел руски език. С много усилия успява да завърши полукласическата гимназия. Решава, че това образование му е достатъчно и ще се завърне в България.
Преди да тръгне, Тодор Минков му дава препоръчително писмо до Доростоло-Червенския митрополит Григорий за учител в неговата епархия. Неговият викарий Климент Браницки го изпратил да работи в Тулча. Там преподавал аритметика и всеобща история. Заплащали му труда с 500 гроша месечно.
През бунтовната 1876 г. нещата в Тулча се раздвижили и младите мъже заминали за Влашко. След свършването на годишните изпити Добри Ганчев също заминал, за да се запише доброволец. Пристигнал първо в Галац, после продължил за Букурещ. По съвет на председателя на Българското централно благотворително общество Кириак Цанков и поради проблеми със здравето, Добри Ганчев се отказал от намерението си да постъпи доброволец. Отишъл в Гюргево при Илия Блъсков, за да му помага в отпечатването на вестник „Нова България“. Добри Ганчев пишел статии и новини, без заплащане. Но бедни хъшове започнали да го дебнат, искали да използват спестените му пари. Това го накарало да се върне в Николаев при Тодор Минков. Той ходатайствал пред Светия синод в Петербург, за да може момчето да бъде прието като студент в Киевската духовна академия.
Приели го без нужния ценз, тъй като не бил завършил духовна семинария, а полукласическа гимназия. Следвал в историко-филологическия факултет. Затруднявал се с богословските предмети. Издържал се от частни уроци, които преподавал в някакъв пансион.
В разгара на Руско-турската война Добри Ганчев се завърнал в родния си град Лясковец и временно служил като преводач при руските войски. Но отново решил да се завърне в Киев, за да довърши учението си.
През юни 1879 г. взел изпитите си за трети курс, но за четвъртия, който давал права за първата учена степен – кандидат по избраната специалност, не останал. Отново тръгнал за България. Още на следващия месец министърът на външните дела М. Балабанов му предложил поста секретар на Българската екзархия. Добри Ганчев приел. Тогава Екзархията е имала седалище в Пловдив, но през същата година се преместила в Цариград.
По това време екзарх Йосиф отсъствал от Истанбул. Добри Ганчев заедно с наместника на екзархията Методий Кусевич решават да се захванат и да работят за училищното дело в Македония. За да се снабдят с пари, Методий Кусевич дава писма на Добри Ганчев до Пловдив и София. Ганчев получава от Постоянния комитет в Пловдив и от Софийското правителство достатъчно пари, с които двамата млади екзархийски чиновници успяват да открият трикласни училища на различни места в Македония. Откриват и гимназия с пансион в Солун. Добри Ганчев лично отива, за да я уреди.
През лятото на 1882 г. той напуска секретариата в екзархията и пристига в София, за да си търси нова служба. Известно време редактира консервативния вестник „Български глас“. Покрай тази работа е секретар на новоучреденото екзархийско делегатство пред българското правителство. Началникът на Военното училище, полковник Ремлинген, го кани за преподавател по история. Години наред преподава най-нова история по литографирани записки, които му изпратили от Русия. Тъкмо във Военното училище започва неговата книжовна работа.
През 1884 г. по настояване на полковник Ремлинген съставя „История на руската държава, според учебника на Иловайски“. Четири години по-късно пише „Учебник по българска история за долните класове на гимназиите и трикласните общински училища“. Този учебник до 1892 г. има три издания.
Работата му с исторически факти и вкусът му към литературата го подтикват да напише и исторически роман „Борба за самостоятелност“. Издава го Т. Ф. Чипев през 1888 г. В тази книга описва размирното време след Иван Асен II, нашествията на татарите и юначните подвизи на Ивайло, който според автора на романа не е овчар, а сирак, болярски син. Интригата на книгата е любовта на този народен герой към дъщерята на добруджанския болярин, негов опекун, и женитбата му с гъркинята царица Мария, олицетворение на нравствената и политическата му гибел. Това е един от най-ранните опити за исторически роман в нашата литература.
Добри Ганчев пише още „Разкази из българската история“ (1893) отпечатана в Пловдив от Христо Г. Данов. Още на следващата година излиза второ издание на книгата. През 1895 г. издава „Ръководство по български език“, част I.
След като е поканен за преподавател по български език в двореца, пише мемоари „Първите години от князуването на княз Фердинанд“, които предава в плик на Българската академия на науките. Това се случва на 20 май 1923 г. Желанието му е те да бъдат отпечатани след 25 години, през 1948 г. Той прави указания на бъдещия редактор, знаел е недостатъците на своя ръкопис. Дава право да се махне онова, което той намери за добре. Признава, че не е подредил хронологически събитията, не следва определен ред на мислите си.
На 1 февруари 1904 г. Добри Ганчев напуска службата си във Военното училище и се отдава на политическа и търговска работа. Бил е и народен представител в XIII обикновено народно събрание, като привърженик на либералния кабинет Рачо Петров – Д. Петков.
Той е един от основателите на акционерно дружество „Гранитоид“ и дълги години е член на неговия управителен съвет. Оттам събира голямо състояние и вече възрастен се изявява като голям благодетел. На Българската академия на науките е подарил 2500 акции от дружество „Гранитоид“ и 132 облигации от българските държавни заеми за фонд на негово име, приходите от тях са на пълно разположение на академията.
Когато в родния му град през 1913 г. започват да възстановяват разрушената черква „Св. Атанас“ той купува строителни материали. С негови средства се прави камбанария с часовник на черквата „Св. Васил“. Дарява и 1000 акции от „Гранитоид“ на лясковското училищно настоятелство, както и множество по-малки суми за училищата.
Отива си от света на 12 април 1936 г. Българската академия на науките издава неговите „Спомени“ (1864-1887) под редакцията на Стоян Аргиров. В тях Добри Ганчев разказва за своя живот, за събития и български общественици до 1887 г. Спомените му са свързани и с родния му град Лясковец, както и с новата българска история.
Мобилна верси
RSS
