27207 | 5 окт. 2018 | 16:50

Той е един от композиторите ни, който има исторически принос за развитието на музиката в България. Създава хорови, детски и училищни песни, солови и инструментални творби. През 1899 г. написва първата опера „Сиромахкиня“ по едноименната поема на Иван Вазо

Мирела Костадинова

Той е един от композиторите ни, който има исторически принос за развитието на музиката в България. Създава хорови, детски и училищни песни, също солови и инструментални творби, музика за малък и духов оркестър. През 1899 г. написва за кратко време първата опера „Сиромахкиня“ по едноименната поема на Иван Вазов. На 25 ноември 1910 г. тя е поставена в Българската оперна дружба, днес Софийска опера. Дълго време либретото и музиката към него са съхранявани в Казанлък, но Българската академия на науките, отдел „Музика“, го прибира в архива си. Като творец Манолов е бил забележително продуктивен, но често изпращал оригиналите си на учители по музика и любители, които не му ги връщали. Много от тях са загубени във времето.

Малкият Емануил се родил ден след Богоявление – на 7 януари 1860 г. в Габрово. Баща му се занимавал с търговия, а след Освобождението станал околийски началник. Постепенно материалното му състояние се влошило и обеднял напълно. Майката силно искала да даде образование на четирите си момчета.

Още седем годишен Емануил проявявал заложените му от Господа дарби. По цял ден надувал шипченска свирка из махалата. Бащата изпълнил мечтата на детето и когато пораснало, му купил флейта. Манолов учил до четвърти клас в Априловската гимназия. Обичал да пее и свири на окарина.

След Освобождението, с един от братята си, тайно заминал за Русия. На път останал известно време в Свищов, където пеел в хора на Георги Байданов. Разказват, че имал много хубав глас. В Москва учил в Синодалното музикално училище, а после в консерватория. Баща му изпращал малко средства и Манолов свирел нощем в разни оркестри и преписвал ноти, за да препечелва някоя пара. Още тогава съчинявал песни, маршове, валсове, песни за пиано, полки, мазурки и кадрили. Някои от тях се изпълнявали от московските оркестри, в които свирел. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. Манолов се завърнал в България, за да вземе участие като доброволец. Тъкмо пристигнал в Лом разбрал, че примирието вече е сключено.

Пристигнал в София и постъпил като флейтист в духовия оркестър на Първи пехотен полк, където диригент е бил чехът Йосиф Хохола. Габровецът, бъдещ композитор, написал ново музикално произведение. Помолил Хохола да го изпълни. Но неговата завист към таланта на младото момче го отказва. Прекалено добра е творбата на Манолов, за да бъде представена. След няколко месеца, като флейтист в духовия оркестър, Манолов си тръгнал огорчен и обиден.

През 1886 г. проф. Иван Шишманов привлякал Манолов като учител в елитното Казанлъшко педагогическо училище, където той преподавал две години. Композиторът организирал хор. Музите не го спохождали често в града на розите и не музицирал. В Казанлък се оженил за Парашкевица Христаки Домусчиева от Плевен. От този брак се родили пет деца – четири момчета и едно момиче. Семейство Манолови живеело в бедност, особено след като той е уволнен безпричинно през 1888 г. от Казанлъшкото училище. Манолов дава частни уроци. После се преместил със семейството си в Пловдив и дълго търсил работа. Постъпил в хора при катедралата „Св. Богородица“, ръководен от Георги Байданов. Композирал голям брой песни, а по-късно издават заедно с Байданов музикален лист „Гусла“ и учебници по пеене.

Животът отвел Манолов в Асеновград, където организирал военен духов оркестър, а после станал негов капелмайстор. Там проявявал особен интерес към родопската песен. Записал много от тях, преработил ги в китки за духов оркестър.

През 1899 г. отново се завърнал в Казанлък и създал първия български „Учителски марш“ по текст на Христо Максимов. Старите казънлъчани си спомняли, че той пишел ноти навсякъде – в дома си, в кафенетата или в гостилниците, където отсядал за обяд. Имал красив и силен глас, обичал да изпълнява романдите на Глинка и Рубинщайн. В града на розите създал много детски песни, които са събрани в 12 книжки на библиотека „Славееви гори“. Уреждал театрални спектакли, концерти, вечеринки, подготвял представянето на своята опера. За кратко време творчеството му станало известно в цяла България. Бъдещите учители на Казанлъшкото училище носели песните му из цялата страна.

Емануил Манолов през целия си живот свирел на флейтатата си, която някога му подарил баща му. Никога не се разделял с нея. Но безпаричието го преследвало непрестанно и той бил принуден да заложи инструмента си. Повече никога не се докоснал до любимата си флейта…

Тъкмо достигнал известност, на 15 февруари 1902 г., си отива от живота. Само 42 годишен. Неговият „Траурен марш“ прозвучава за първи път на погребението му… Вдовицата на композитора остава сама с пет деца. На Манолов не достигат три и половина месеца трудов стаж, за да се отпусне пенсия на семейството му. По този повод Българският музикален съюз отправя молба до Народното събрание. Но от там се получава отказ - заслугите на Манолов не били известни на българите… На семейството на Емануил Манолов помогнали българските учители. Те не забравили кой е създал многобройните ученически и детски песни, както и първия учителски марш. Събрали сума от 3300 лв, с които подкрепили материлно съпругата и децата на големия композитор.

През 1909 г. признателните казанлъчани основават музикално дружество на името на Емануил Манолов. А през 1935 г. е издигнат паметник на големия композитор.