22504 | 26 март 2021 | 11:02

В дома си тя посреща и брата на руския император, предводител на войските, които влизат в Търново

През 60-те години на XIX век в България тук-там вече има образовани българки, които са завършили в университетите на Русия. Но те имат желание да се занимават с обществена дейност и да дават познания на жените във всички области на живота. Така тръгва идеята за първите женски дружества у нас.

Интересно е, че първото женско дружество в България е създадено от мъж. Това се случило в Лом през 1847 г. Името на този родолюбив и интелигентен човек е Кръсю Ст. Пишурка. Той искал да работи в полза на отечеството си. Преди това открива първото мъжко основно училище уредено по Бел-Ланкастерската метода. Създава също домашен училищен театър, в който е режисьор и актьор.

На 12 декември 1856 г. за първи път в България се представя драмата „Многострадалната Геновева“, а после и драмата „Белизарий“. И в двете представления ролите се играят от мъже. Предрасъдъците на тогавашното общество не допускат участието на жените. Въпреки силното им желание, съпрузите им се възпротивили. Пишурка остава огорчен от този факт и решава да работи в тази посока – да разруши предубежденията на ломското общество.

Тогава създава женското дружество „Милосърдие“, където събира ломските представителки на нежния пол. Повечето от тях били негови ученички - около 50 на брой. Капиталът се трупал от членски внос и събиране на помощи и дарения. Задачата на всички е да се грижат за цялостното женското образование на момичетата, да ги просвещават по въпроси на хигиената, домакинството и изобщо нещата, които ще им потрябват след време като познание. Организирали се сказки, общи събрания, по-късно отпечатвали статии във вестниците.

По време на сказките се обсъждал въпросът за предназначението на жените, които трябвало да бъдат добри майки и възпитателки на децата си и примерни съпруги. Жената не само трябва да обича мъжа си, но и да се старае да го разбира, да го успокоява или съветва в трудни моменти. А за това е нужно обобразование и възпитание. Пишурка и жените създали по-късно и девическо училище в Лом.

През 1869 г. в Стара Загора Анастасия Тошева, учителка завършила университет в Русия, създава второто в страната женско дружество.
Целта и на двете общности, в Лом и Стара Загора, е да „свестят и пробудят от дълбокия сън“ бъдещите жени и майки, да ги отдалечат от невежеството, защото жените са способни, надарени с чувствително сърце и тънък ум. Достойни са за словото. Въодушевлението от всичко това е толкова голямо, че бързо в страната се организират подобни дружества. Това е ново обществено явление в България.

От една страна стои идеята за материална подкрепа на девическите училища, издръжка на бедните ученички, а от друга – полагане на грижи за нравственото и културно издигане на българките.

Дамите, които са част от тази идея, решили помежду си „да не се обличат разкошно и с тези пари да спомогнат на бедните сироти, които се учат“.

До Освобождението на България непрекъснато се основават подобни общества в различни български градове – Казанлък, Габрово, Карлово, Разград, Плевен, Свищов, София, Елена, Русе и т. н.

През същата 1969 г., във В. Търново една друга родолюбива и интелигентна жена, Евгения Кисимова, надмогва ограниченията на времето и тогавашните предразсъдъци на патриархалния морал. Тя е родена през 1835 г. в семейството на хаджи Георги Кисимов, заможен абаджия и търговец, участник във Велчовата завера.

Брат ѝ е Пандели Кисимов. Той взема участие в Капитанниколовото въстание (1856 г.) и Хаджиставревата буна (1862 г.). Живее по-късно в Румъния и е част от българската емиграция. Участва в изградения през 1867 г. Таен централен български комитет. Редактира вестник „Отечество“, сътрудничи на „Цариградски вестник“, „Българска пчела“, „Турция“ и др.

През 1853 г. открива книжарница във В. Търново, а пет години по-късно прави опит да открие печатница. Автор е на книги и преводи от гръцки и румънски език. След Освобождението е прокурор в апелационния съд в Русе, после член на върховния съд, заема и други административни длъжности. Подгонен е от Стамболовия режим и емигрира в Румъния, където пише мемоари -„Историческите работи моите спомени“, излезли от печат в Пловдив през 1897 г.

Евгения Хаджикисимова учи в гръцкото училище в старата столица, а после в българското. Омъжва се за Димитър Владов, който взема нейната фамилия с позволението на баща ѝ.

Тя тръгва да събира търновки по къщите им, за да създаде дружество „Женска община“. Повечето болярки, без разлика дали са от заможни фамилии или от по-бедни, взели участие в дружествените работи. Затова нарекли общността „община“.

Още на първото събрание Евгения Кисимова произнася реч в защита на женското образование и против гърцизма. „И тъй, мили мои сестри, след толкози наше окъсняване, трябва ли да стоим хладнокръвно, като някои гостенки и със загърнати ръце да чакаме мъжете ни да се трудят за сичко. Защо, думам, и ний да се не потрудиме с тях заедно…“ Била сформирана женска каса.

От приходите ѝ създали ред в женските училища. Оправили училищните сгради, купили училищен инвентар, давали заплати на учителките, които подбирали прецизно, поддържали бедни ученички, създали библиотека, която ползвали всички търновци.

На третото събрание станало приемането на устав, който Евгения Кисимова сама изработила. Уставът е приет на 19 ноември 1869 г. и отпечатан. Надслова му е „Благочестие, Чадолюбие и Учение“.

Четири месеца по-късно дружеството открило неделно училище за девойки, където преподавала самата Евгения Кисимова. Само за една година броят на ученичките достигнал 150 и се наложило да разделят момичетата на начинаещи и напреднали.

Първият урок на Евгения Кисимова преминал под строгия поглед на гръцките първенци и свещениците. Момичетата, на които преподавала, се мъчели над плочата с калема в ръка, вместо да предат с хурка или да тъкат плат на стана. Така всяка неделя след черква, подир Евгения Кисимова, девойките тръгвали към училището. Това се разчуло из околията, из цяло Българско. Много момичета от страната пожелали да дойдат в старопрестолния град, за да се изучат за учителки.

Заедно с успеха тръгнала и клеветата, че това е „нечиста работа“ и търновци хлопвали вратата пред Евгения. Те имали по-важна работа, като да съберат чеиза на дъщерите си, а не да ги занимават с тази „бесовска работа“. Тогава Кисимова държи публична реч пред търновци:

„Както се трудим да набавим на децата си зестра, която се изяда, и прикя, която се съдира, тъй да се трудим да им набавим и душевна зестра и прикя, която не се изяда и се не свършва, защото ще дойде времето, гдето не ще имат цена големите суми на зестрата и прикята, а ще се вземат пред очи душевното богатство, даровете на учението и просвещението“.

Слуховете утихват от нейната пламенна реч и започват да пристигат писма в Търново от различни краища на България с питане как родителите да запишат момичетата си на четмо и писмо. Започват да я наричат дори „спасителка“. Пристигат и парични средства за святото ѝ дело свързано с образованието на момичета. От Цариград Иларион Макариополски поздравява търновки за делото, което са сторили и изпраща печат за дружеството като подарък.

Евгения Хаджикисимова не иска нейните скъпи момичета да останат само с неделното училище и пише писмо до руския княз Захари Княжески. Молбата ѝ е да бъдат приети български девойки да учат в Румъния и Русия. И наистина Фундуклеевият пансион в Киев приема дванадесет от тях. Евгения следи строго образованието им от България чрез писма. И с това не спира своята работа.

На румънската кралица Елисавета изпраща дар – златошита дреха, която някога е била дори на изложение в Цариград. Успява да постигне своето. Две българки отиват в училището Азил Елена Домна, а по-късно и още девойки отиват в Румъния, за да се изучат.

През 1872 г. в дружеството стават недоразумения и разправии и тя се оттегля. Мястото ѝ заема Анастасия Кабакчиева.

Кисимова участва в подготовката на Априлското въстание – събира необходимите пари за оръжие. Организира жените да скътат средства за храна и дрехи на въстаниците, затворени в Търновския затвор.

Самият Никола Саранов, учител, общественик, писател, член на габровския революционен комитет, изпратил до търновските жени писмо, в което им написал: „Горчиви бяха минутите, които прекарахме тука това лято, и колко по-горчиви щяха да бъдат те, ако благородното Ваше състрадание и участие в скърбите ни не дохождаха като балсам на сърцата ни. Това благородно състрадание от Ваша страна, което щедро ни изявихте било с материална помощ, било с нравствено подкрепяне, било с дрехи и пр., беше за нас голяма утеха в скръбните минути“.

Кисимова ходи при турските първенци, за да се застъпи за затворниците.
През 1877 г. по нейна инициатива е създадено ново женско дружество „Милосърдие“.

Старата столица тогава е препълнена от бежанци дошли от опожарената Стара Загора. В собствената си къща им дава подслон и храна.

Разказват, че домът ѝ бил нареден с купешки мебели – виенска направа от Букурещ. В жълтия салон се сервирал чай от лъскав самовар. Там посреща и брата на руския император, предводител на войските, които влизат в Търново. В този дом като светиня пази иконата, която тя сама е везала за подарък на съпруга си през 1859 г.

Една от задачите на „Милосърдие“ е да полага грижи за ранените руски войници и български опълченци. Всеки ден членките на дружеството давали дежурство като милосърдни сестри в руските болници. Тези благородни жени полагат началото на сестринската дейност в България и на първото дружество Червен кръст.

През януари 1882 г. Кисимова събира средства за издигане на паметник на мястото, където са обесени въстаниците от 1876 г., както и за ограждане на руските военни гробища в месността „Качица“, днес квартал на В. Търново.

Тя поддържа топли взаимоотношения с Петко Р. Славейков, д-р А. Лонг, В. Чолаков, О. Дозон. Пише редица статии за вестници - „Македония“, „Право“, „Зорница“, за списание „Читалище“.

Събира народни песни, поговорки и легенди. Записаните от нея народни песни били публикувани от В. Волаков. Отпечатани са нейни речи при откриването на „Женската община“, които и днес могат да се прочетат.
На новооснованото читалище „Надежда“ подарява 500 книги от личната си библиотека. Подобно дарение прави и на българското читалище в Цариград.

Тя се славела като сръчна жена, изработвала оригинални ръкоделия. Отглежда седем деца, включително и тези от втория си брак, като на всички завещава искрата на родолюбието. Тя произнася своя прочувствена реч на погребението на Добри Войников.

Тази голяма българка е баба на известния наш актьор по бащина линия Константин Кисимов. Въпреки, че той се е родил една година след нейната смърт, през 1887 г., завинаги носел в душата си разказте за нея.

Като утвърден и известен актьор, посещавал Търново и не пропускал случай да отиде на малката уличка, където живеела някога баба му Евгения. Улицата, където е бил дома ѝ носи иметото на патриарха на българската литература Иван Вазов.

Внукът споделял пред близки, че нейната книга „За девическото възпитание в Търново“ съхранява дълбочина и мъдрост.