17551 | 26 окт. 2018 | 17:28

Чехът е от първите чужденци поканени да работят у нас. Настанил се в Пловдив и станал учител по рисуване в гимназията, мести се в София през 1889 г. Става първият директор на Рисувалното училище

Едва двадесет и шест годишен чехът Ян Мърквичка дошъл в България. Той е от първите чужденци поканени да работят у нас. Настанил се в Пловдив и станал учител по рисуване в гимназията. Преди това е получил образование в Пражката рисувална гимназия, а после и в художествената академия в Мюнхен и Прага. Прокарал идеята рисуването да стане задължителен учебен предмет в България. Престоят му в Пловдив траел седем години - до 1889 г. Извън работата си в училище, бъдещият професор по живопис, рисувал картините си. Обикалял села, колиби и градове. Скицирал народни типове с туш, креда и бои.

По време на едно пътуване Мърквичка се спрял на път от Трявна за Габрово в село Жълтеш. Забелязъл една малка къща до църквата „Св. Атанас“. Разгърнал триножника и взел четката и палитрата в ръце. Бедният дом бил собственост на Стоян Иванов. Местните хора му казвали Рязката. В селото не идвал художник всеки ден. Любопитни хора се събрали да гледат работата на непознатия. Децата от близкото школо също се струпали около него. Привечер собственикът на къщата се завърнал с овцете от паша. Видял и възкликнал:

- Същата…! Още по-хубава си я направил! Но защо я тапосваш? Аз нямам пари, за да ти платя. Коскоджамити черква има пред теб, пък моя бородей си взел да рисуваш.

- Твоят бордей е по-красив от палат – отговорил Мърквичка.

Бай Стоян Рязката продължил:

- Щом си го харесал отвън, ще влезеш да го видиш и вътре. А минал през прага ми, не ще те пусна, докато не ядеш и спиш в него. Такъв е нашия закон. Като кърджия съм ял и спал по чужди места и сега искам да си върна гостоприемството на тебе. Пък къде ще отиваш? Не виждаш ли, че се смрачава…

Нагостили художника. До сутринта Мърквичка нарисувал картината „Къща от село Жълтеш“. Направил скица на домакина и тръгнал по пътя си.

Няколко години по-късно, през 1895 г., Мърквичка пак се върнал по този край, но този път в село Боженци. Влязъл в дюкяна на Андрея, който се занимавал с абаджийство и търговия. Съзрял Рада. Тя му направила силно впечатление с голямата си хубост и достоен поглед. Мърквичка поискал да я нарисува със сокай. Но съпругът й не се съгласил. Тогава се намесила свекървата, която счела това за чест.

Рада се нагласила в най-хубавите си дрехи – наредила гривни, сложила пафти и сокая на главата си.

Според някои съпругът позволил на невестата да позира само в профил, за да не се гледат очи в очи с художника. При това Мърквичка можел да рисува три дена по един час. Според други тя носела под сърцето петото си дете и затова избрала рисуването в профил.

Мърквичка бил скъп гост в къщата. Дори му заклали агне. Семейството събрало роднини и близки. В знак на благодарност, семейството на Рада Андреева подарило сокая и носията, с която е рисувана, на художника.

Така е изработена картината „Жена от Боженци“ – истински шедьовър. Мърквичка отнася картината, дрехите и сокая в Етнографския музей в София, но по време на бомбардировките над столицата тя е унищожена.

Дълбоко впечатлен от богатата боженска премяна и сокая, художникът нарисувал още една картина „Баба със сокай от габровските колиби“.

Ян Мърквичка се преместил да живее в София през 1889 г. Станал първият директор на Рисувалното училище. Цар Фердинанд харесвал много картините му и ги купувал скъпо и прескъпо. Участвал в редица изложби в България и чужбина. Създал едни от най-прекрасните шедьоври в живописта ни. С археолога и нумизмат Вацлав Добруски станали автори на тогавашния герб на България. След четири десетилетия работа в страната ни се завърнал в Чехия. До своята кончина, на 16 май 1938 г., от време на време идвал в България, за да сложи цвете на гроба на сина си в Беломорска Тракия, където е убит като български офицер.