10805 | 8 ноем. 2024 | 11:52

Този необикновен човек обикаля всички райони на юг и на север от Стара планина, за да надникне в геоложките тайни на природата у нас, за да изследва геоложките особености на България. На кон или на магаре преминавал много километри за проучвания

Съвременната минералогия започва своето развитие след Втората световна война. В държавата ни са нужни суровини. Българските минералози започват изследвания върху богатствата на страната и тази интересна наука започва да става все по-актуална. За истински основоположник на минералогията и петрографията в България се счита Георги Бончев, един от видните български геолози.

Свременниците му го познават като истински учен, но и човек с необикновена съдба. Животът му започва в котленското село Жеравна. Едва дванадесет годишен семейството му го изпраща в Тулча, за да учи абаджийство. Занаятът работи в продължение на три години, но той не му се харесва. Със съгласието на баща си напуска Тулча и отива във Варна да продължи учението си. Завършва Априловската гимназия в Габрово.

Съдбата го отвежда в Загреб, където се записва да учи естествени науки. Българинът прави впечатление с последователнотта си, професорите виждат способностите му в науките. На 30 януари 1891 г. третокурсникът Георги Бончев е назначен за асистент по минералогия и петрография. Но се случва нещо, което е необичайно. След неочакваната смърт на професора по минералогия в университета в Загреб възлагат лекциите му на българина, въпреки че все още е студент.

През 1893 г. Георги Бончев завършва и защитава докторат по философия и петрография. Предлагат му да остане в Загреб, но той избира да се върне в родината си.

У нас този необикновен човек обикаля всички райони на юг и на север от Стара планина, за да надникне в геоложките тайни на природата у нас, за да изследва геоложките особености на България. На кон или на магаре преминавал много километри за проучвания. Години наред дойде ли лятото и есента, той изследва различни видове скали и минерали.

Изучава минералните извори и солните кладенци в Провадия. Участва в проучването на жп линиите Мездра – Видин, Карнобат – Шумен. Също в подготовката за строеж на язовир „Бели Искър“ и водопровода Рила – София.

Има свой принос и за откриване на каменни въглища и нефт. Занимава се с тежките земетресения, сполетели България и търси начини за отстраняване на последствията от тях в засегнатите райони. За това царят му изказва благодарност на тържество по повод четиридесет години от началото на неговата научна дейност.

„Моята цел е да изуча мъртвата подземна и надземна природа на българските земи“, казвал често акад. Георги Бончев. Автор е на повече от 140 научни труда, студии, статии и няколко университетски учебника. Много от тях са в основата на по-късни проучвания. Има повече от 150 приложни изследвания. Той ни е оставил и монографията „Минералите в България“, отпечатана в Годишника на Софийски университет през 1923 г. Тя носи информация за 107 минерални вида, сред тях нефт и асфалт. В монографията е дадена богата информация за минералите, описани са и два от Македония – аурипигмент и реалгар. Георги Бончев издава първата геоложка карта на България.

През 1900 г. е назначен за професор във Вишето училище и е избран за редовен член на Българското книжовно дружество. Така само на 34 години става академик. Пет години по-късно оглавява Катедра по минералогия и петрография.

През 1944 г. основава и е пръв директор на Геоложкия институт при БАН.

Неговите съвременници разказват, че е бил истинско олицитворение на онези незабравими стари професори. Изискан в облеклото, тих и скромен човек, привързан изцяло към науката, с която се занимава. Прецизно подбира и асистентите си. Като първи асистент кани естественика Илия Стоянов през 1898 г. и в същата година  го изпраща на специализация в Париж. Във френската столица Илия Стоянов защитава докторат, но умира рано.

Вторият му асистент е Петър Андреев, който Георги Бончев изпраща на специализация във Виена при известния минералог и петрограф Дьолтер. Но е обявена Балканската война и Петър Андреев се завръща от Виена, мобилизират го и загива на фронта. Третият асистент на забележителния учен е Наум Николов, който също участва на фронта, но успява да извърши наблюдения и събере материал върху скалите и минералите от югозападните части на страната и Македония. По-късно става доцент. Георги Бончев кани за асистент и завършилия естествена история Иван Костов и го изпраща на специализация в Англия, а после става доцент и ръководител на катедра Минералогия.

През 1955 г. Георги Бончев си отива от живота. „В света е постоянна само промяната“, обичал да казва той. Това изречение е родено не само поради дългия му живот, но и от неговите изследвания и наблюдения върху минералите.

Днес улица в София носи името на големия учен Георги Бончев. Също и учредената от БАН награда за работещите в областта на науките за земята. През декември 2016 г. по повод 150 г. от рождението на големия учен е издадена пощенска марка с неговия образ.