40851 | 2 май 2020 | 20:33

Изповядва го отец Йонко Тревненски, той е внук на известния летописец поп Йовчо от Трявна и също взема участие в Априлското въстание

Ако случайно минавате през Горна Оряховица, на площада непременно ще ви направи впечатление паметникът на Георги Измирлиев – Македончето. Името му е потънало в забрава сред имената на многото славни мъже, участвали в Априлското въстание. Паметникът е изработен от Марин Василев и е тържествено осветен на 6 септември 1910 г. Името на Измирлиев носи и Средно училище в града, основано през 1859 г. като класно. Къщата музей в родния му Благоевград също напомня за героичния му подвиг.

През 1876 г. България е разделена на четири революционни окръга. Окръжна столица на Първи революционен окръг става Горна Оряховица. Гюргевския комитет посочва не друг, а точно Георги Измирлиев – Македончето за организатор на въстанието през пролетта.

До тогава той е трупал знания в Сер, а през 1872 г. продължава учението си в Цариград , в Главното българско училище на Галатасарай.

Поддържан е от благодетелното братство – дружество, което помага на млади хора от македонските предели. Измирлиев е роден в Горна Джумая (Благоевград) на 21 април 1851 г. в семейството на Димитър Измирлиев – търговец на дребно, а майка му е от хайдушки род от малашевското село Берово.

Кипежът около църковния въпрос увлича младия македонец. Той напуска Цариград и постъпва в Одеското военно училище с помощта на Найден Геров. Още през първия си едномесечен отпуск се връща в родината, за да се посвети на освобождението на България. Времето си прекарва в Горна Оряховица при своя приятел Иван Панов Семерджиев, който го посвещава в случващото се и предстоящото Старозагорско въстание. От тук започва революционната му работа.

Злополучният край на Старозагорският бунт го прогонва в Гюргево. Озовава се при българските хъшове, в къща финансово поддържана със средствата на Димитър Горов - човекът занесъл на Венета известното писмо от Христо Ботев.

Още през ноември 1875 г. нашите революционери отново започват да се събират и обсъждат сериозните въпроси на бъдещото Априлско въстание. Сред тях са Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Христо Иванов и други героични мъже. По-младите не са допускани до тези събирания. Между тях са Георги Измирлиев и по-малкият брат на Обретенов. Честолюбието на двамата е толкова засегнато, че те решават да се самоубият.

Захари Стоянов пише: „Георги Обретенов и Георги Измирлиев били докачени твърде много от своите събратя, че се усъмнили в тяхната честност и патриотизъм, като им затворили вратата на събранието. Те тръгнали отчаяни по гюргевските улици, поплакали, повъздишали и решили да се самоубият него ден отколкото да живеят на тоя свят. Преди да свършат, обаче, с това решение, те влезли в една влашка кръчма, изпили около една ока ракия, целунали се и се разделили един друг. Измирлиев потеглил към Дунав, дето мислил да нахрани рибите, но находящите се там риболовци го спасили. Георги Обретенов, преди да свърши със себе си, решил да убие по-напред брат си Никола, който според неговото мнение, бил единствената причина за неприемането му“.

Честният и предан на идеята Георги Измирлиев се връща при хъшовете и е приет в организацията по Априлското въстание. Заминава за България като помощник на Търновския революционен окръг. На него се пада задачата да организира селата Драгажево, Златарица, Нойчевци, Гарванов камък, Върбовци, главно източната част на Търновски окръг. В някои свои обиколки стига Трявна и Шипка.

Той извършва сериозна организационна работа, създава нови революционни комитети, грижи се за бойната подготовка на въстанниците, разработва точен план за бойните действия в окръга.
Измирлиев и Семерджиев отговарят за дейността на горнооряховската чета. За работата им разказва Захари Стоянов, който преди въстанието се среща с Измирлиев: „В Горна Оряховица (седалището на апостолите) ме въведоха при големците, които като видях, замръзнах на мястото си. Около седем-осем души брадати момци, насядали около една маса, размишляваха дълбоко, всички говореха руски език". Сред тях е и Стефан Стамболов.

Подготовката на въстанието продължава до предателството на Ламби Димов, който осуетява плановете на горнооряховската чета. Още на 23 април властта намира Семерджиев, който заедно с Измирлиев и още дванадесет въстанника се укриват в дома на баба Пантелейца.

Три дена по-късно всички са разпръснати в няколко къщи. Стамболов наредил четата да излезе на 28 април и да се присъедини към четата на поп Харитон. Преди да тръгнат се заклеват пред знамето. В това време става и второ предателство от Павли поп Х. Петков и четата е обградена.
Воеводата Семерджиев заповядал да се заеме позиция за битка, но повечето от четниците били категорични, че ако влязат в бой ще подпалят Г. Оряховица. Един по един се разбягали. Останали само воеводата Семерджиев и Измирлиев, който бил и знаменосец.

Семерджиев помолил Измирлиев да извика Михаля Х. Стоянов, когото смятал за смел мъж. В това време турците започнали да удрят и чупят вратата. Когато баш-чаушинът поискал да влезе при тях, Семерджиев стрелял с револвера си и го ранил в крака. Измирлиев като чул гърмежите помислил, че Семерджиев е убит и избягал. Той също напуснал мястото на сражението. Турците счупили вратата и влезли, но не намерили никого, освен кон натоварен с оръжие, който отвели в конака.

След случилото се турската потеря се разделила и започнала да търси двамата мъже. Измирлиев и Семерджиев случайно се срещнали на чардака на някаква къща. Двамата решили да бягат извън Г. Оряховица.

Преминавали през двора на последната къща в града, която била на Христо Кирчев. Той стоял шест години в Диарбекир за разбойничество. В това време боледувал от ревматизъм и си бил в къщи. Измирлиев и Семерджиев се досетили да не излизат на полето с униформи. Разсъмвало се. Някой можело да ги разпознае.

Майката на Христо Кирчев, баба Киряка ги приютила на тавана. Какво точно се е случило после – историята мълчи. Едни разказват, че Христо Кирчев издал двамата мъже. Други, че някаква жена, която в призори отивала за вода ги видяла и издала от страх от идващата потеря.

Скоро къщата била заобградена от турците, които нахлули в нея. В хамбара намерили знамето и няколко пушки. Изблъскали от дома ù баба Киряка и започнали да я бият. Турците поискали да запалят къщата, но каймакамина не позволил. Заловили Измирлиев и Семерджиев.

На 25 май във Велико Търново е прочетена смъртната присъда и на двамата мъже. В старопрестолния град е обесен Семерджиев заедно с Бачо Киро. Измирлиев е откаран с каруца в Горна Оряховица.

На 28 май (стар стил 9 юни) 1876 г. го завличат до бесилото насред града, където днес е издигнат паметника му. Сам слага примката на шията си, а на насъбралото се множество извиква: „Братя българи, събудете се от тоя дълъг сън“. Мюдюринът се обърнал към него:
Кажи, Георги, кажи какво знаеш и ще те освободим.

Измирлиев му отвърнал:

Всички са в тази работа и дете в майка е замесено в нея, но не мога да ви кажа кои са вътре.

Георги Измирлиев пожелава да извикат отец Йонко Тревненски, който да го изповяда и турците уважили молбата му. Свещеникът е внук на известния летописец поп Йовчо от Трявна и също взема участие в Априлското въстание. Той заклел и причестил въстаниците, а по време на подготовката на въстанието подслонявал революционерите.

За последните минути от живота на големия българин разказва Звезделин Цонев: „Когато заптиите го повели към бесилката, той, Йонко, бил блед като платно и цял треперил. Измирлиев като го видял, че се е много уплашил, казал му да се успокои и се обърнал към него с думите: „Дядо попе, ти ме знаеш от де съм, виж как се мре за България“.

Очевидци разказват също, че последните му думи са: „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството“. Денят бил петък и улиците изпълнени с хора, които са дошли от съседни села за големия пазар, който се правел в Горна Оряховица. Този ден е избран не случайно, за да видят всички съдбата на комитата.

Тялото на Георги Измирлиев - Македончето висяло на бесилото само час, след което го свалили от там. Няколко смели жени и някой си Антон Попов го отнесли в килия на храма „Св. Богородица“. Измили тялото и го облекли в нови дрехи. На 29 май 1876 г. в черквата се отслужило опелото, на което присъствали много хора. Ковчегът му бил отрупан с рози. Гробът му е изкопан в двора на същия храм, откъм южната врата.

Бързо го погребали, защото турците заплашили, че ще подпалят града. Няколко дни по-късно горнооряховчанинът Георги Бошнаков, който някога бил учител и кмет, закупил надгробен камък, който слагат над гроба на Измирлиев. Баба Недювица пък се грижела за мястото, където е погребан този славен мъж.

След Освобождението на България костите са преместени в родния му Благоевград. Днес там, както и на площада в Горна Оряховица се издигат паметници, които напомнят героизма на този достоен българин.