15730 | 26 септ. 2019 | 16:38

Заради книгите често обядва парче хляб със сол. А понякога вечер ляга гладен, защото парите в кесията му не стигат да заплати на печатницата

Учебниците и книгите издадени от Христо Данов са истинска епоха в историята на България. Никой друг книгоиздател по онова време не правел такива издания – на доброкачествена хартия и без грешки. Преиздавани са по няколко пъти и до днес се четат.

Някога, в града на тепетата, той открил своя книжарница. „...Изпърве се отвори в Гаваз хан в качество книговезница, а подир отпечатването на първите книги се пренесе и отвори като книжарница до стената на Куршум хан, а после по-долу в Узун чаршия, но от дясната страна, отивайки нагоре към Джумаята”, разказва той в свои спомени.

Над входа ù била окачена голяма черна табела: „Книжарница на Хр. Г. Данов и Сие в Пловдив, Русчук и Велес”. Между пловдивчани книжарницата била наричана „негласно министерство на народното просвещение”. До Освобождението в нея често се отбиват интелигентните мъже от цяла България. Не само, за да си купят нова книга, но и за да разменят мисли, да прочетат нови вестници. Там се продавали цариградските български вестници, но и революционните печатани в чужбина. Четяли се скрито, след като „бай Данов”, както го наричали, спуснел кепенците. Самата табела на книжарницата подсказвала, че работата не се съсредоточавала само в Пловдив.

Разкрили се клонове и в други градове. Например този в Русе обслужвал градовете и селата в Северна България, а клонът във Велес – в Македония.

Книгоиздателят имал и съдружници, с които по-късно се разделил. През 1874 г. открил във Виена собствена печатница, която след Освобождението пренесъл в града на тепетата.

Работата му потръгнала добре и Данов получавал всеки ден камари писма. Учителите от всички краища на България искали учебници, географски карти, книги, пособия. Посредниците изпращали информация за продаденото, поръчвали нови пратки. Тези, които обичали книгите, се обаждали с писма къде се намират, за да не ги забравят, ако излезе нов том, който те искат страстно да прочетат и притежават. Наред с това Данов имал и друга задача - да подготвя учители, които да преподават по новата звучна метода. Тя е въведена от учителя Йосиф Ковачев от Щип през 1868 г.

Съществувала нужда от учебник за обучение по нея, за да бъде въведена тя и в други български училища. И Христо Данов го отпечатва. Той наистина иска звучната метода да стане широко популярна и да се изучава в българските училища. През 1874 г. Данов получил право да направи второ издание на буквара. Това става във Виена. Той се продавал в неговата книжарница, която станала все по-известна в цялата страна. Печелила своя клиентела от всички краища на родината. Още щом намислил да я отвори, завистта почукала на вратата му…

Гъркът Димитър Ангелидис, преди самият Христо Данов, отворил гръцка книжарница в Пловдив. Издавал дори български книги. Той знаел, че бъдещето на книжарницата му зависи от учителите и учениците в града и се отнасял прелюбезно с тях. Предложил на Данов, който още бил учител в българското училище там, да му преведе учебници, които Ангелидис да издаде. Но щом разбрал, че Данов има намерения да отвори българска книжарница в Пловдив, а „особено от как му изкукуригах с осемте мои новоиздадени учебници и други за прочит книги срещу неговите само две издадени, той си хвърли ръкавицата” и от злоба се ожесточил. Отдал му се и случай да напакости на Данов.

През 1862 г. при един учител от село Змеево (Старозагорско) властта намерила книга против държавните интереси - „История на освобождението на Сърбия”. Попитали го от къде има тази книга. Той отговорил: „Купих я от Хр. Г. Данов”.

Така се завъртяло колелото на неприятностите... От Ст. Загора отправят запитване къде да търсят Данов. По това време той е във Виена. Учителят Трувчев, който със своя брат са съдружници на Данов, му пише писмо и му разказва случилото се. Книжарят не си и помисля да се завърне в България. В този момент спешно му се явява работа в Шумен. Решава на риск да стигне до Пловдив, а от там с панаирджиите да замине за Ески-Джумая.

На панаира пристигнал привечер и един негов приятел му прошепнал на ухо, че властта го търси и трябва да бяга. „Затова Ангелидис, с когото идехме уж заедно за панаира, обадил на властта в Сливен, че аз отивам на панаира, та от там телеграфирали в Джумая да ме хванат, но докле да вземат мерки за залавянето ми, аз се намерих в Русе, гдето без да се отбивам някъде, отидох право в паспортчийницата, та си визирах паспорта...” Данов се качил на парахода за Гюргево. И докато пътувал по Дунав, от Джумая дошла телеграма в Русе, че той е там и трябва да бъде заловен. Но Христо Данов е вече в Гюргево, на път за Виена. Успява да се измъкне от властите. Ангелидис не можал да постигне коварната си цел. Наскоро се поболял и починал.

Христо Данов обикалял из села и градове да продава книги, но и да заменя. Наред с това записвал в тефтерите си къде какви учители има. Започнал да ги препоръчва даскали в различни краища на България. Уговарял се с пътуващи книгопродавци да разпространяват изданията му. Ходел по панаири и събори с по няколко сандъка от ценната си стока. Помагал да се отварят книжарници в големите градове и не търсел печалба.

Той е и писател, преводач, редактор. Но умее всяка дейност, която е свързана с книгите. Наред с четивата за възрастни, учители и ученици не забравя и децата. Пише текстове за правилното им възпитание. Уверен е, че само чрез просвета народът може да се издигне в културен и духовен аспект, както и в икономически.

След Освобождението издава първия български вестник „Марица”. Вестникът според него, бил нужен „за да защитава целокупния български народ, който чужденци немилостиво разкъсаха”.
През живота си участва в обществения живот, член съветник е в Апелативния съд. Членува в разни дружества, народен представител е в Областното събрание от Панагюрска околия. През 1896 г. е кмет на Пловдив. Без заплата. На ползу роду. По време на неговата кметска работа са залесени Небеттепе и Сахаттепе. Данов отпуснал 200 декара за да се построи захарна фабрика. Направена е канализация на града, също тунел под Сахаттепе, електрическо осветление, издигнати са хали. „Работата не съсипва човека, а го издига”, учел той. Трудът изпълвал целия му живот и давал смисъл на дните му.

Христо Данов е роден на 27 юли 1828 г. в Клисура, където израстнал. Щом станал на шест години баща му го завел в Хилендарския метох. Там се помещавало клисурското килийно училище. Той е записан, за да изучава първоначално „азбукито”, също Часослова, Псалтира, Апостола и събиране и изваждане. Негови даскали са хаджи Никола Иванов от Пазарджик и Петър Стоянов Таламбасов от Клисура. По-късно дошъл нов учител Груйо Николов, който знаел добре църковното четене и пеене. През 1836 г. градът бил помръкнал от чумата, идва и холера. След години в издадения от Данов „Календар за 1856 високосна година, която има 366 дни” ще напише „кратко поучение за холерата”, за да знаят българите как да се предпазват от страшната болест.

Момчето е на девет години, когато баща му умира в Анадола. Майката настоявала той да се изучи и неспирно работела. Христо се хванал да подвързва книги на съучениците си за някоя друга пара. Съдбата си знаела работата...Полека насочвала момчето към предопределения му път.

По това време даскал Груйо Николов бил повикан за учител по взаимоучителната метода в Панагюрище. Той взел със себе си и Христо, за да му приглася в черква. Там заварили Сава Радулов, учил в гръцкото училище в Смирна. Той открил класно училище в Панагюрище. Христо се записал в него и изучавал закон божи, черковнославянска граматика, аритметика, география и история. Само след година даскалът Радулов се върнал в Смирна, а от даскал Груйо Христов момчето нямало какво повече да научи. Записал се в Елинското училище в Пловдив. Трудно му било с парите. Върнал се при майка си в Клисура, която не била добре със здравето и не можела повече да работи и да му помага. Христо се решил да учи занаят в Анадола. Там абаджиите печелели много. Но майка му не се съгласила. Нали в Анадола починал мъжа ù... Христо заминал за Пловдив и станал чирак при майстор чохаджия. Той го харесъл и дори мислил да го прави ортак.

В това време Сава Радулов се завърнал в Панагюрище. Христо Данов отишъл при него. Станал му помощник във взаимното училище. Бил същевременно и ученик. През зимата на 1847 г. училището изгоряло.
Тогава хванал пътя за Копривщица, където преподавал дипломиралия се наскоро в Одеса Найден Геров. Там черковното настоятелство му разрешило да живее в една стаичка – в гробищата при църквата „Света Богородица”. Данов се задължавал срещу това да чете и да пее в празнични дни в храма. Не след дълго той и негов съученик Стоян Костов тръгнали пеша за Калофер при даскал Ботю, бащата на Христо Ботев. И тук нещо не им достигало, за да останат. Насочили се към Панагюрище. Там видяли как даскал Атанасий Чолаков биел с чехъла учениците, обърквал ударенията на черковнославянските думи, пък се хвалел, че преподава „високи науки“ и скоро се завърнали в Копривщица при Найден Геров.

Данов става учител в Стрелча. Заслугите му са големи - урежда дневно и вечерно, празнично училище. Хората там трудно можели да му се отблагодарят. Препоръчали го за учител в Перущица. Той никога не се обръщал с лоша дума към децата, кротко ги наставлявал. Даскал Неофитовите взаимоучителни таблици, написани на славянобългарски език, съкращава почти наполовина. Той изработва нови таблици, по-малко на брой, но с по привликателно съдържание, които децата да изучават с любопитство и полза. Учениците му са кротки, бързо усвояват буквите и само за 18 дни започват да сричат. В това време вече и родителите им искали да се научат да четат и пишат.

Данов прави и друга интересна реформа. По онова време дацата и бащите им се носели по турски табиет – с бръснати глави. Само на върха на главата оставяли „едно колело небръснато (чембас) и неговите косми уплитаха на две или на една плетеница, по китайски”. Това му се видяло грозно. Един ден събрал послушните деца и им казал, че само турците се носят по този начин. Помолил родителите им да отрежат „плетениците” и да не се бръснат вече. Децата послушали съвета на даскала, а и родителите не се съпротивлявали. Скоро на момчетата поникнала коса. Другите като видяли и те поискали да имат коса. „Една утрина, когато учениците бяха наредени в училището покрай стените, за да ги прегледат надзирателите за чистота по лицето, ръцете и облеклото, аз заповядах да изваждат из редовете ония ученици, на които плетениците не бяха отрязани. Като се свърши прегледът за чистота, аз казах на отлъчените ученици да си идат у дома, понеже училището е българско и не приема да учи турци. Те си отидоха у дома, едни даже плачешком, но още в същия деня някои от тях, а други на другия ден, се завърнаха в училището, водени от самите си родители, които ме молеха да отрежа и на техните деца плениците, и аз им ги отрязах”. Така до края на годината освен децата в Перущица, така и техните бащи, се преобразяват.

Той направил опит да превърне училището в класно. Любопитен факт е, че голяма част от децата, които учи и възпитава Христо Данов, участват в Априлското въстание. Повечето загиват при защитата на Перущица.
Започнала Кримската война. Турците се заканили на перущенския даскал. Данов се преселил в Пловдив. Станал помощник-учител на Константин Геров в епархийското училище „Св. Кирил и Методий”. Не за дълго. Тогава идва и решението да се занимава с книгоиздателство. Нищо не знаел за този занаят. Не бил виждал дори печатница. Но се впуснал в тази новост с широка душа. Първата Данова книжка, която вижда бял свят е „Старопланинче”. Тогава той е на 77 години.

Заради книгите често обядва парче хляб със сол. А понякога вечер ляга гладен, защото парите в кесията му не стигат да заплати на печатницата.

За по-малък разход прекарвал отпечатаните книги във Виена по Дунав с дървен сал.

Създава семейство късно – на 41 години. Жени се за сопотненската мома Гина, която е учителка. Тя го дарява с деца. Купува къщата на един бей на Таксимтепе. Там живее със семейството си.