17403 | 28 авг. 2026 | 10:47

Неговият стил се отличава с ясен и специфичен живописен почерк. Характерно е, че работи с акварел, използвайки едри мазки – техника, присъща по-скоро за маслената живопис, чрез което постига уникално визуално въздействие

Христо Йончев – Крискарец е сред българските художници – живописци, майстор на планинския пейзаж. С помощта на четката и боите, той опознава тайните на природата. По цели седмици и месеци скита из дебрите ù замечтан. Спи в пещерите, под сянката на дърветата, край буйни потоци и планински езера.

Някога любителите на планината го срещали сам из Овнарско към Гюлечица, сред вековните борове, ели и мури на Зехирица, а понякога край Бистрица на път за Мусала, Чадър тепе, Демир Капия или Рилските езера. Водел със себе си магаре, натоварено със статива му, кутия бои и необходими провизии. На лицето му греела усмивка. Приличал на пилигрим, който се опивал от любимите си Мальовица, Купените, Заврачица. Някъде там в пещера до езерото се намирало неговото ателие, където усещал трепетите на Вселената. Тогава вдъхновено рисувал върху платното си онова, което пленявало душата му. Планината му давала вътрешна сила, откривала му сякаш неизвестна до тогава истина, в която той преди не е искал да вярва…

Той живее между 1879 и 1950 г. Роден е и израснал в Самоков. Според някои името „Крискарец“ идва от самоковската махала Крискар (близо до река Искър), където е роден. Няколко години учителства, за да може да спечели пари. През 1904 г. се записва в Рисувалното училище в София. Учи при големите майстори на четката професорите Иван Мърквичка и Иван Ангелов. Посещава Мюнхен по покана на своя съгражданин и известен сценограф Александър Миленков. Там се запознава с европейските образци в живописта. 

Следват години белязани от творчески устрем, представя пет самостоятелни изложби. Рила го пленява завинаги. Тази планина няма по-верен пейзажист от Крискарец. Йончевото езеро в Мальовишкия дял на Рила е кръстено на него. Запален турист, той живее по цяло лято из тази необятна планина. Величието на Рила е увличало мнозина наши художници, но никой с такава последователност, обич и привързаност, както Христо Йончев – Кискирец. В картините му тя е пълна със светлина, радостни тонове, широка монументалност на композицията. Творбите му предизвикват чувства на мир и покой. Художникът обичал да разказва с възторг за нейните върхове, вековни гори, дебри и поляни.

Неговият стил се отличава с ясен и специфичен живописен почерк. Характерно е, че работи с акварел, използвайки едри мазки – техника, присъща по-скоро за маслената живопис, чрез което постига уникално визуално въздействие.  

Не случайно най-известното му наследство е цикълът „Пейзажи от Рила“ (1936 г.), в който запечатва върху платното върховете Мусала, Мальовица, Купените и много високопланински езера. В творчеството си той вижда не само формите и тоновете, но и промените, които  видоизменят планината. Купените, Еленин връх, Попова шапка го привличат, когато се събудят през пролетта от зимен сън. Обича планината рано сутрин през лятото или по пладне и по здрач, както и долината на река Лакатица окичена с пъстри цветя като шарена черга.

Христо Йончев – Кискирец изучава планината и природата и през последните дни на есента, когато гората е в позлатени тонове. Или пък през зимата, когато снеговете са затиснали върховете и леда е сковал кристалните води на езерата. В картините му се виждат дълбоки заспали гори, далечни простори с мрачни проломи, от които чакаш всеки момент с трепет да се появи славния самоковски хайдутин Чакър…

Той е истински майстор на Рилските езера, на отразяващите се в тях върхове. В реалистичните му картини се вижда ясното слънце огряло скалите, позлатило водата на лазурните езера и редкия прозрачен въздух. Човек трудно може да откъсне поглед, когато гледа и малките планински езера сред циркусите под скалите. Те са тайнствени огледала, които примамват, в които се отразяват света, облаците, преспите, върховете и канарите. А в дълбочините им са скрити тайните на вечността, която говори със слънцето и звездите.

Страшното езеро дължи името си на негова история. Според легендите, докато художникът рисувал край брега му, го застигнала свирепа гръмотевична буря. Когато изплашеният и изтощен Крискарец слязъл при хората в ниското, на въпроса къде е бил, успял само да промълви: „На страшното... езерото е страшно!“

Сред картините му живеят свой живот сребристите борови гори, а в долината се гушат малки планински селца. Връх Попова шапка, воденицата, а до нея се белее малка къщурка, където художникът е преживял едно лято.

Неговият пейзаж е студен, както са студени самите високи снежни рилски върхове. Но за това пък изобилстват с багри и нюанси. Особено езерата, които ни откриват богатство присъщо на художника. Той успява да постигне голяма изразителност в колорита, поради майсторското овладяване на техниката в поставяне на боите. За Крискарец колоритът е част от неговия замисъл, а това е важно за образното разказване на света. Чувства се в картините му: „Еленин връх“, „Орлова скала“, „Езеро“ и др.

В платната му прозира индивидуалния му свят, а за да го постигне, навярно дълго е изучавал всичко онова, което е изобразявал в картините си. Тук-там се виждат около сините езера женски фигури, които са замечтани. Дълбоко се наблюдава особената връзка между човека и природата.

Художникът е работил с малко бои – освен с акварел рисува и с масло. Много от картините му напомнят гоблени. Чрез богатия си колорит и спойка между цветовете, той постига монументалност на изобразеното. 

Майсторът на българския планински пейзаж има особена власт над човешката душа, облагородява я. Нали „живопистта, това е няма поезия“…

Другото голямо дело на Крискарец е работата му по събиране и запазване на старини. Този дребен наглед човек полага всевъзможни усилия за връщане възрожденската слава на Самоков. Той е един от основателите на Етнографския музей в града. 

От 1936 г., когато му е възложено да стане уредник, той извършва огромна събирателска дейност, пробужда родолюбивите чувства на съгражданите си, провокира тяхното дарителство. 

Етнографската изложба в Читалището през 1938 г., подредена от Христо Вакарелски, се превръща в културен феномен. Събраните голям брой икони, щампи, картини, шевици, занаятчийски предмети, са едни от най-ценните експонати на съвремения музей. Днес на входа на Историческия музей в Самоков е положена малка каменна плоча „Христо Йончев – Крискарец 1879 – 1950”.

Творческото наследство на художника е грижливо запазено от неговите деца – графикът Зафир Йончев и неговата сестра Мария Йончева, наследила възрожденския дух на своите предци.