10034 | 10 ян. 2025 | 16:37

Изписвал е стъклописи и в Софийската народна банка, с образи на българските царе Иван Асен, Иван Александър, Константин Асен, Ив. Страцимир, с орнамент от сечените от тях монети

В творчеството на Иван Пенков присъства всичко българско. Сюжетите му са романтично-пасторални, битови и иконографски – „Пред жътва“, „Гергьовден“, „Гъдулар“, „Пристанала“, „Хоро“, „Клюкарки“, „Задушница“, „Богородица с двама светии“ са малка част от тях. Подобни са на народни песни. Това са сюжети от 1928-1930 г., когато той стъпва в своя път на художник. Цветните му маслени и темперни платна с народни сюжети са изградени с широки петна – в полудекоративен, полуживописен маниер. Впечатлява картината му „Богомолци“ – група селяни с ямурлуци, загледани в тревожното небе сред изписана с вълновидни линии природа.

Вълнува го образът на българския селянин – девойки, момци, образът на майката. Битовият жест на фигурата се приближава до някаква обредност. Такава е картината му „Гергьовден“, в нея млад овчар носи на рамото си жертвена овца. В картината има някаква митологична приказност, природата е изградена чрез живописна преливност на тоновете.

Битовите елементи намират израз и в опити на иконописни композиции, характерни и за други художници от онова време. Иван Пенков рисува „Богородица с двама светии“, където освен декоративните шарки по фона, извлечени от народните тъкани, вмъква битов момент – поставя бъклица в ръцете на единия светия.

Като други наши художници се насочва към декоративните пейзажи с манастирски сюжети, оцелели като старата българска архитектура. 

В картините си използва декоративни мотиви – цветни букети от писани сандъци и от стенни декорации и алафранги. През 1947 г. рисува „Български букет“. Стилизирани цветя в широк съд. Композицията е почти хералдична. Прекрасна е и работата му „Декоративен букет в сива кана“ рисувана върху размит с петрол живописен фон, на който се откроява букет потопен в сива кана. „Декоративен букет - „алафранга““ е изцяло в народната традиция.

Освен декоративните картини на Пенков трябва да отбележим и негови творби, правени чрез техниката „апликация“ – залепяне на изрязани фигури от цветна хартия. Те са на битови теми – селянки, конници, паша, животни или натюрморти.

Иван Пенков е роден на 27 април 1897 г. в Казанлък. Той е син на фотографа и книгоиздател Георги Пенков и на Мария Владева, която работела като учителка. Майка му е една от първите жени, които играят на сцена пиеси, представя женски роли, играни до тогава от мъже. Пенков има две сестри. Но децата имат трагичната съдба – родителите им си отиват рано от живота.

Тогава Иван Пенков е на петнадесет години. Остава още една година в Казанлък. Още в първи клас започва да рисува акварелни пейзажи. Изобразява природата, а по-късно и човешки фигури. Това се вижда в множеството пейзажни скици и моливни рисунки на обикновени хора и негови близки. Той прави редица пейзажи и по-късно след 1934 и 1942-1944 г. Всичките са непосредствени, направени с чувствителност. Много от тях имат характер на етюди и скици. Иван Пенков рисува множество изгледи от София, Пловдив, Копривщица, Банско, Панчарево. Сред кръга от хора, с които общува са други двама големи художници Иван Милев и Дечко Узунов. 

През 1914 г. напуска родния Казанлък и отива в Бургас. В морския град учи в известната Търговска гимназия. В Бургас рисува морето. Скоро след това е вече артилерист на Южния фронт, където не спира да рисува. Основава един от първите войнишки театри. Връща се отново в Бургас, където остава до 1919 г. и завършва Търговското училище.

Две учебни години 1919-1921 г. изучава живопис в Художествената академия, завършва общия отдел. Заминава за Мюнхен. Учи в Академията живопис при Майерсхофер и при гротескния рисувач А. Хенгелер. По това време  художествения живот на града е завладян от символизма и експресионизма, които повлияват в творчеството на Иван Пенков, но сякаш изчезват по-късно, когато започва да се занимава с български мотиви. През този период той прави един етюд на „Паун“ в сецисионен дух – тюркоазен образ на стилизиран паун, който се откроява на пъстър фон от червени, жълти, златни, сиви петна, напомнящи стъклопис. Такъв характер имат и други негови картини и портрети в близките години.

В Мюнхен го интересува и архитектурата, особено готиката. Българинът рисува скици от градовете Аусбург, Регенсбург, Нюрнберг и самия Мюнхен. Това му помага по-късно в работата като театрален художник и оформител на вътрешни архитектурни пространства. В Германия се запознава с поезията на Райнер-Мария Рилке, с творчеството на Едгар По.

В България се завръща през 1924 г. И се среща отново с прекрасния свят на театъра. По онова време започва да прави декорите в софийския театър „Студия“ с режисьор Исак Даниел. В този творчески кръг са поетите – символисти Теодор Траянов и Людмил Стоянов. Заедно с Иван Пенков е друг голям художник, с който са отраснали заедно – Иван Милев. Той вече е показал първата си изложба в павилиона на Борисовата градина, която се посреща с интерес от столичани със своя експресионизъм в народен дух.

Театър „Студия“ има успех на сцената, но не може да плати заплатите на художниците Иван Пенков и Иван Милев. Двамата отиват да работят за Народния театър.

В храма на Мелопомена правят декорите за „Тоз, който получава плесница“ от Л. Андреев и „Принцеса Турандот“ от Гоци. Във втората постановка декорите са изработени в духа на руския театрален стил. На Пенков принадлежат няколко проекта за костюми в пиесата. Той оформя цялостно декор и костюми в една друга постановка „Тебеширеният кръг“ от Клабунд, 1926 г. Работи и върху „Дванайста нощ“ на Шекспир и балета „Зелената флейта“ от Моцарт.

Пиесите „Цар Симеон“ от Ст. Костов, „Първите“ от П. Ю. Тодоров, „Майстори“ от Рачо Стоянов, „Хъшове“ на Вазов, оперите „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров и „Женско царство“ от Веселин Стоянов му дават възможност в театралната декорация да приложи любимия си български стил.

Иван Пенков и Иван Милев работят с въображение, но майсторът на „Ахинора“ си отива от живота твърде млад - през 1927 г. До идването на двмата творци в Народния театър акцентът падал върху актьорската игра и не бил поставян въпросът за сценичното оформление, като се копирали чужди постановки. Пенков и Милев са сред първите, които правят оригинално сценично оформление.

В Народния театър е назначен големият режисьор Н. О. Масалитинов. Иван Пенков започва работа с него, има възможност да учи от големия театрал и критик. По-късно се създава нов театър „Народна сцена“ и той работи и за него.

Уволнен е от Народния театър и става свободен художник. Работи всякаква приложна работа. Прави театрални декори, оформя панаирни палати и щандове, проекти за вътрешни архитектурни уредби и мебели, за ковани метални изделия, за кукли и различни художествени предмети. Работи дори на надница и след това получава ежедневно възнаграждението си в Дирекцията на трамваите.

По това време се дипломира в Художествената академия. Вече на възраст, той постъпва през 1933 г. отново в Художествената академия, където следва декоративни изкуства при своя приятел Дечко Узунов, който е вече професор.

По онова време Иван Пенков вече е известен художник търсен в областта на декорацията и приложните художествени вещи. Големият му талант и оригиналност в работата и познанията му в народното изкуство го правят търсен художник. През 1931 г. е избран за председател на Съюза на българските художници. Възлагат му художественото оформление на българските павилиони в няколко международни панаири.

Не загърбва театралната живопис. През 1939 г. Иван Пенков става преподавател по декоративни изкуства в Художествената академия. Основава ателие по театрална живопис, което работи 15 години. По-късно като професор преподава театрална композиция и завежда катедрата по театрална и монументална декоративна стенопис и мозайка.

Връща се в Народния театър като художник-декоратор. Оформя някои незабравими постановки. За 30 г. работа като театрален художник е направил 40 оформления на драми и опери.

В творчеството му присъстват портрети. Останали са скици на глави и фигури на негови близки, както на селяни, девойки, близки приятели – д-р Никола Михов, Владимир Димитров – Майстора, Н. О. Масалитинов, Александър Балабанов, Кирил Цонев, Георги Паунчев, Николай Загоров, Н. Станишев, арх. Г. Трендафилов. През 1945 г. прави портрет на скулптора Любен Димитров облян в светлина.Той улавя човешкия образ с песетеливи средства, с лаконична линия и обобщена форма. Рисува портрети, когато болест терзае дните му. По цели часове изписва с перо или четка и маслени бои свои приятели, докато улови стойка, характер, нрав, изражение. В минути на самота изписва най-много себе си от огледалото. И оставя поредица от характерни рисунки в различни пози и състояния.

След 1955 г. се завръща отново към масления портрет, рисува циганки. „В седнала циганка с жълта рокля“ мургавата жена е представена като освободена жена с цигара в ръка и извит профил под черна коса. Само червените ù устни и бялото на очите светят. 

През 1948 г. художникът е награден с орден за граждански заслуги четвърта степен. През следващата година прави вътрешното оформление на мавзолея на Георги Димитров, за това е награден със сребърен медал на труда. През май 1952 г. Пенков е удостоен от правителството със „Заслужил художник на НР България“.

След смъртта на акад. Иван Лазаров през 1953 г. е поканен от Българската академия на науките да заеме длъжността директор на Института за изобразителни изкуства. Урежда Секция за приложни изкуства, като сам работи за различни народни занаяти, сред тях килимарството. Проучва всичко, което може да се намери в музеи в стари градчета и села, в работилниците на старите майстори. Той изучава занаятите, техниките на работа. Търси тайните на занаятчийското изкуство. Няма област на художествените занаяти и монументалната декорация, където да не е внесъл образци и идеи. 

Той е правил интериорни оформления в български стил – ресторанти, сладкарници, кръчми. Мечтаел да направи обществена градина в българки стил, подобна на карловските и копривщенски дворове.

Изписал е битови стенописи в Бургаската търговска палата, в залите на бившето Софийско застрахователно дружество „Орел“, в дома на книгоиздателя и антиквар Т. Плочев. Изработвал е през 1938 г. картини за мозайки в Софийската съдебна палата, изображение на Темида с летящи гълъби и лъв. В дома на Поборников прави изображения на Св. Иван Рилски и Рилския манастир. Заедно с Й. Баров в Софийската аерогара правят друго изображение. За мотиви на мозайките си използва освен старобългарски миниатюри още икони и монети.

Между най-хубавите му монументални декорации са проектите стъклопис в Софийски универитет през 1932 г. – образи на княз Борис I, Св. Климент и цар Симеон. Стилът му наподобява старобългарските илюстрации. Това са образци на стъклописното изкуство. Изписвал е стъклописи и в Софийската народна банка, с образи на българските царе Иван Асен, Иван Александър, Константин Асен, Ив. Страцимир, с орнамент от сечените от тях монети.

Внимание художникът отдава на истинските приложни изкуства – мебели, тъкани, вещи, украси. В своите проекти за мебели Пенков ги прибилижава до тези от миналото по форма и украса. Те са ниски и удобни. В духа на битовата традиция. Той прави ниски маси като софри, широки лежащи столове, прости полички, писани сандъци, ракли с железни обкови, в които се вижда простотата.

Обръща внимание на шарените черги и създава нови образци. Занимава се с чипровските килими и ръководи проучвания на техните композиции и орнаментика. Прави изследване върху националната палитра – най-употребяваните багри в битовите тъкани, техните хармонични комбинации. Създава 25 проекта за ивичести черги, които той изважда от палитрата на женските селски костюми.

Първи дава свои модели от ковано желязо. Рисува стотици проекти за свещници, лампи, стойки за книги. По негови идеи майстори бакърджии изковават медни съдове – чаши кани, близки до съдовете от миналото. Някои от тях са изработвани и представяни на негови изложби. 

Иван Пенков прекарва много време и при троянските грънчари, които го учат на занаята си и шарките. А после сам се занимава с това.

Битови предмети изработва за частни лица, за международни и свои изложби. Наред с картините му се застъпва и приложното творчество.

Той работи и в областта на приложната графика – етикети, плакати, амбалаж, корици, подвързии.

Пенков израбатва и много кукли от дърво в национален стил с декоративно предназначение. Тези кукли са самобитни. Сюжетите за тях са селски жени и мъже с цвете в ръка, овчари, гъдулари, селянки, които предат с чекрък или моми с кобилица. 

Иван Пенков заболява от сърце. Отива си внезапно от живота на 28 ноември 1957 г. Творчеството му остава, за да разказва за българския дух и традиции.