18506 | 7 юни 2024 | 11:07

През 1933 г. властта конфискува негови карикатури, завежда дело и го обвинява в създаване на порнографско изкуство. Следва и второ дело за богохулство, заплашва го затвор, третото дело е по Закон за защита на държавата

Стоян Венев е един от българските художници, който пленява със самобитното си творчество. Автор е на карикатури, графики, плакати, илюстрации и живописни платна. Рисунките му са толкова много, че сам е хвърлял безпощадно от тях в коша за боклук. Други са публикувани във вестниците от онова време. Под името Пролетарче отпечатва няколко комикса. Намира ярките и характерни образи, които разкриват българския хумор. Обикновените случки в творбите му се превръщат в остра сатира, която става негово оръжие. Живописният му език е красноречив.

Той изплаква на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, Кюстендилско в дома на бедния Вене Илиев. Момченцето е вторият му син, който ще има съдбата на художник. Когато бебето се появило на света, акушерката го насолила с морска сол. Добре му изпекла кожата, за да се превърне в броня и да издържи на всякакви житейски удари. Вене Илиев нямал късмет да се порадва на двете си момчета. Умира след тежко заболяване по време на Балканската война. Оставил жена си и децата с едно парче земя, това било цялото му имане. Но те не могли и на това да се зарадват. Скоро дошли лихвари, взели и малкото, което притежавал бедният съпруг и баща. Овдовялата майка трябвало да отгледа сама малките си деца. Запретнала ръкави и се хванала да пере мръсните дрехи на по-заможните хора от Кюстендил. Била и телячка в банята на града. Дребните пари, които получавала не стигали до никъде. Малкият Стоян Венев започнал да работи през ваканциите като носач на гарата, чирак в работилниците и тютюноработник. Така си осигурявал необходимата издръжка за времето, когато ходел на училище. 

На една вечеринка уредена в Кюстендил, Стоян Венев бил бос на сцената и изпълнявал концертно рисуване. Внезапно в салона нахлула полиция и стреляла към сцената. Малкият художник е ранен в левия крак.

За малко прекъсва с училището и представя изложба от свои карикатури и живописни творби в Кюстендил. Завършва гимназия, а пътищата му го отвеждат в София. 

През 1924 г. Стоян Венев е ученик на проф. Стефан Иванов в Рисувалното училище. Сред преподавателите му са професорите Борис Митов и Димитър Гюдженов. Венев няма пукната пара в джоба. Хваща се да сервира на обед във Вегетариански ресторант, срещу порция храна веднъж на ден.

Квартирата му е мизерна. В нея живее с бъдещия скулптор Васил Гачев. Момчетата нямат печка през зимата и в къщата е толкова студено, че дори навява сняг през счупените прозорци. Палели рамки и платна насред стаята, за да се постоплят за малко. Двамата не обичали неделния ден, защото тогава не можели да отидат в училището, където да се порадват на топлината от печките.

През делничен ден Стоян Венев ходел в художественото училище много рано, за да работи. Той често спори с преподавателите си, но за него „най-голям професор е моделът“. Първата си карикатура „Празник на цветята“ печата във вестник „Червен смях“ през 1921 г. Той публикува свои карикатури и в „Маскарад“, „Звънар“, „Новини“, „Жупел“, „Ехо“, които са насочени срещу властта. 

Не случайно през 1933 г. властта конфискува негови карикатури, завежда дело срещу него и го обвинява в създаване на порнографско изкуство. После следва и второ дело за богохулство, заплашва го затвор. Заради карикатурите „Погребението на Христо Трайков“, „Арестуването на червения щъркел“ и „Раздяла пред избори“ завеждат и трето дело по Закон за защита на държавата. В крайна сметка е осъден условно, а Дружеството на карикатуристите се разпада. 

Той завършва художественото си образование през 1931 г., а през следващата, заедно със скулптора Иван Фунев, прави първата си изложба „Седем стъпала под земята“. Тя се помещава в сутерена на ъгъла на „Ив. Аксаков“ и „6 септември“ в столицата. Изложбата на Венев представя българския бит, а героите му носят в себе си хумор. От една страна той показва босата бедност, а от друга - онези преяли от алчност хора. Тези творби имат сатиричен характер. Подобно сюжетно съдържание притежават картините му „Пред избори“, „Изненада“, „Раздяла“, „Пъдар и воловарче“, „Собственек“, „Сватба“, „Пазар“. Изложбата на двамата големи творци има голям успех и те правят още 4-5 изложби в София и провинцията. По това време от младия творец Стоян Венев започват да се интересуват критици и интелектуалци като художникът Сирак Скитник и писателката Анна Каменова.

През 1935 г. художникът участва в изложба уредена от Дружеството на карикатуристите. В нея показва множество нови карикатури. Сред тях е карикатура в няколко рисунки със сюжет, който е против войната. На една от рисунките се вижда богат човек, който купува за паница леща работник, когото изпраща на фронта. На друга – работникът пролива кръвта си, а забогателия трупа още пари. Накрая осакателият фронтовак проси на улицата, а покрай него минава невъзмутимо този, който го е изпратил на война.

Стоян Венев участва още в общи изложби, където показва живописни картини, цветни гротески, карикатури със сюжети от селския ни бит. Тъкмо в битовите си картини разгръща таланта и хумора си. Пъроначално предпочита условната студена гама, в която преобладават сребристите, зелени, сини, сиви цветове. В пазарите, сватбите, народните веселия художникът създава „весели изображения“ на обичаите и нравите на българското село. Той често се надсмива над своите герои.

След 1944 г. живее на гара Каспичан, но скоро се завръща в София. Прави изложба на карикатури – монотипии – отпечатък, получен от металическа цинкова плочка. Героите му са селски кметове, свещеници, полицаи, проститутки, неверни съпруги и съпрузи, банкери. Художникът се надсмива над лицемерието, лъжата, злобата, завистта, изобщо над нравствените недостатъци на обществото.

В повечето от творбите си художникът не забравя темата за бедността, която го преследва от детството. В картината „Препирка“ е изобразено семейство без облекло, единствените им дрехи са изпрани и висят на късо въженце над издънена печка. 

Венев си служи с острото оръжие на хумора, през иронията, за да стигне до унищожителната сатира. Наред с карикатурите си той рисува и великолепни живописни платна. Сред тях акварели и пейзажи. Картините му имат свой език и почерк. В други платна отново се наблюдава сатирата и гротеската насочени срещу злото в света. В акварелните си пейзажи разкрива любовта си към българската земя. Те са свежи, жизнерадостни, слънчеви, откъснати от общия му стил на работа.

След 40-те години става един от най-популярните български карикатуристи. Неговите сюжети в рисунките са драматични, а понякога и трагични, изпълнени с туш и перо. Организира самостоятелни изложби в София, Москва, Западен Берлин. Участва в различни общи художествени изложби в Китай, Чехословакия, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Ню Йорк. Прави две юбилейни изложби в София и Кюстендил.

Художникът Стоян Венев остава в историята на живописта ни като творец, който познава радостите и мъките на българите, сам ги е преживял, но и рисува света просто и естествено.