Император Николай І наградил Максим Райкович със златен кръст за храброст

Много хокал онези българи, които говорели на гръцки. Най-много се карал на жените

Мирела Костадинова: Император Николай І наградил Максим Райкович със златен кръст за храброст

13023 | 25 февр. 2022 | 16:17

Той е сред първите борци за независима българска църква, за просвещение на народа ни, съхраняване на езика, традициите и културата

Император Николай І наградил Максим Райкович със златен кръст за храброст-1645799622.pngИмператор Николай І наградил Максим Райкович със златен кръст за храброст-1645799715.png

Преди да си отиде от живота през 1874 г. големият български възрожденец Максим Райкович написал завещание. В него се казва, че подарява цялото си състояние на българското училище в Галац (450 жълтици), на женското и мъжкото училище в родното му Дряново (по 250 жълтици), за стипендия на един беден и познавателен ученик от Дряново, който да продължи с науките - 300 жълтици, за бъдещата българска гимназия или друго висше народно училище, което би се направило скоро в България, в който и да е град – 250 жълтици, за стипендия на бедно момче в Галац -100 жътици, за Търновското девическо училище – 100 жълтици. За училищата в Лясковец и Търново по 100 жълтици. Неговата щедродст го доближава до тази на братята Евлогий и Христо Георгиеви. Всъщност Евлогий Георгиев и Максим Райкович са близки приятели и помагали в издаването и разпространяването на книгите, списанията и вестниците на Георги С. Раковски. Но Райкович е не само голям родолюбец и проповедник на българщината. Той е сред първите борци за независима българска църква, за просвещение на народа ни, съхраняване на езика, традициите и културата.


За много българи името му е непознато, но в Дряново то и до днес е символ на духовност. Мирското му име е Минчо Райков Крински, който е роден в малкото балканско градче през 1801 г. Разбира се, има различни хипотези за рожденната му дата. Момчето е от рода Капранджиеви, „капран“ на турски означава крина. Баща му се занимавал с лозарство, но и с обущарство. Минчо завършил Дряновското килийно училище, а баща му решил, че то му е достатъчно и трябва да се захване с някакъв занаят.

 

Хлапакът, едва тринадесетгодишен, избягал от дома си и постъпил послушник в Дряновския манастир. Скоро баща му го открил и го върнал вкъщи. Имал намерения да го прави бакалин. Но момчето и този път избягало и отишло в Лясковец, където постъпил като слуга на търговец. После се преместил при дядо Димо Абаджията в същия град.

 

Веднъж съпругата на дядо Димо го наложила здраво с кобилицата, защото четял книга, вместо да шие с иглата. Малкият Минчо не помислил повече за този занаят и отишъл в Преображенския манастир. Можел да се отправи и към Лясковския манастир, но игуменът бил грък, а дряновецът не обичал гърците. Тъкмо в Преображенския манастир Минчо Крински се подстригал и станал монах Максим.

 

Не след дълго лясковчани го повикали за учител и свещеник в своя град, където през 1872 г. отворило врати българско училище. Отец Максим се хванал да учи лясковските деца на българско четмо и писмо. Внушава им родолюбиви пориви и по-късно много от тях стават учители. През зимата учениците му стигали до 90 на брой. До този момент в градчето имало гръцко училище и той започва борба срещу гърцизма в този край. Много хокал онези българи, които говорели на гръцки или употребявали гръцки думи. Най-много се карал на жените: „Какво разбираш, мари магарице, като казваш „Христос анесте“. Не може ли да кажеш: „Христос Воскресе“, за да те разберат хората и ти да разбереш? До кога ще говорите като патки чуждите думи, без да ги разбирате?“ Той служел и пеел на славянски. В Лясковец имал такъв авторитет, че като минавал през чаршията, млади и стари, му ставали на крака. Заради неговите достойни дела момите в Лясковец съчинили за него песен:


Отче, отче, Максиме!
Манастирът запустя!
Касабата изгоря!
Ах, ах! Голям страх!
Ах, ах! Голям грях!

 


Максим Райкович учителствал там от 1827 до 1835 г. За да се справи с гръцките настроения става игумен в Лясковския манастир, който се захваща да оправи, защото бил западнал поради произволите на гръцкото духовенство. Той е в конфликт с гръцкия търновски владика Неофит. Дряновецът изгонил гръцките калугери от Лясковския Петропавловски манастир и на тяхно място поканил българи. 

 

Участвал и във Велчовата завера. Заради това го арестували и откарали в Търново. Но по път избягал и се скрил в къщата на поп Димитър, от долната махала на Търново. На това място се укривал известно време.
Като игумен на манастира, покровителства Неофит Бозвели, който също постъпил като калугер в Лясковския манастир. Бозвели наричал Максим Райкович „народний поддръжник“ и казвал, че той е най-близкия му човек в борбата за събуждане на българите.


Войната между Неофит и Максим Райкович продъжила дълго. Веднъж владиката изпратил слугите си да искат агнета от манастира. Отец Максим ги върнал с отговор: „Кажете на владиката, че агнетата ми са мили и потребни, затова не ги давам. Имам, обаче едно старо куче, което не ми е потребно. Него мога да му го дам. Свети Петър и Павел не хранят агнета за фанариоти!“


Когато чул думите на игумена, Неофит много се ядосал и го наклеветил в турския конак в Търново, че крие в манастирската обител оръжие, нужно за въстание. Турците изпратили заптии, за да арестуват Максим.

 

Владиката подхвърлил няколко жълтици на чаушина и подшушнал да убият игумена. Максим Райкович успял да се скрие в Лясковец.

 

Преоблечен в обикновени селски дрехи, с обръсната брада и мустаци, той се измъкнал от градчето и заминал за Свищов. Гръцкото влияние след него постепенно намалявало, за да изчезне по-късно напълно.

 

От там заминал за Белград, където останал две години в манастира „Шабац“, който се намирал до сръбската столица. Изучил добре сръбския език и проучвал стари български ръкописи в околните манастири. През 1847 г. от Сърбия дряновецът се прехвърлилв Браила (Румъния), където останал две години. От Браила се установил в Галац, без да знае, че никога повече няма да се върне назад и да види родината си.

 

В Галац по онова време живеели много българи – търговци, дюлгери, градинари, хора упражняващи всякакви занаяти. Първоначално Максим Райкович преподавал на българчетата и служел в румънски храм. През 1852 г. написал писмо, с което се обръща към българите в Галац, за да започне събиране на помощи за училище и църква.

 

В редовете си до тях осъжда нашенци, че изпращат децата си в чужди училища и църкви и започнали да се порумънчват. Те покорно се съгласили с духовника, но за тази работа трябвало да минат през дълъг път, свързан с румънската църква и властите там. Максим Райкович сам се хванал с тази работа и посетил духовници и румънски князе. Настоявал на българите да се разреши да имат училище и църква.

 

Обикалял градове и села из Молдавия и Бесарабия, за да събира помощи. Според Цани Гинчев, който е първият негов биограф и с когото се срещат в Лясковец, дряновецът се показвал „като свещеник, проповедник и агитатор против Фенер, т. е. против Гръцката патриаршия…Рядко ще има българин, който да е минал през Галац в негово време и да не е намерил отец Максим да го катихисиса и да агитира против гърцките владици“. Цани Гинчев разказва и за респекта и авторитета на архимандрита, който имал над българите в Галац, но и върху всички свои съвременници.


През 1860 г. румънският епископ Калиник дал разрешение в Галац да се вдигне българска църква и тя била построена. В нея служели свещенници от Дряново, това се превърнало в традиция. Последният, който се посветил на служба в храма бил протойерей Петър Сомлев, който служел до Първата световна война. След заминаването си успява да вземе архива на Максим Райкович и да го донесе в България.
Грижите на Максим Райкович са свързани и с българското училище в Галац. Румънците искали да го затворят, защото се преподавало само на български език, а не на влашки, но дряновецът успява да се пребори и с това.


Когато е обявена Кримската война, той се записал доброволец в руската армия и участвал в сражения с турците при Севастопол. Бил е свещенник в руска военна болница. Заради участието му в тази война, руският император Николай I го наградил със златен кръст за храброст и медал. До края на живота си остава под руско покровителство.

 

След войната отново се завърнал в Галац и продължил да служи в църквата на български език. Защитавал българите и често влизал в пререкания с румънските власти заради сънародниците си. Подкрепял го княз Куза. Максим Райкович му помогнал да сложи ръка на гръцките манастири в Румъния и така получава подкрепта му.


Максим Райкович е един от приближените хора до Георги С. Раковски. За това свидетелстват писма между двамата мъже. Отец Максим е препоръчан на Раковски, още през 1853 г., от друг наш възрожденец А. П. Гранитски, който го нарича „един от любородните наши български доброжелатели“. Раковски се свързал още тогава с дряновецът и започнал да търси помощта му за своите начинания и при издаването на книгите си.

 

През 1857 г. потърсил подкрепата му, когато Раковски основал „Дружество словесности“, прерастнало по-късно в Българско книжовно дружество. Двамата се срещат не веднъж лично, разговаряли за българската кауза и търсели решения. В свои писма Раковски подчертава уважението и почитта си към Максим Райкович и се обръща към него: „Високопреподобнейшей отче Максиме“.


Друг, който споделя идеите на Максим Райкович е Петър Цонков, племенник на Софроний Врачански. Известен е и като епископ Поликрап Патароликийски, с когото се сближили в Галац. Епископ Поликрап имал голяма библиотека и сам написал българска история, ръкописът е изгубен. Превел на гръцки език „История славянобългарска“, за да популяризира българското. Той е един от участниците в борбата за независима българска църква. Раковски се застъпил за него, за да стане Търновски митрополит. Заедно с Максим Райкович служили в румънската, а после и в българската църква в Галац. Двамата били неразделни приятели и работели за българската кауза.


През есента на 1869 г. през Галац преминал и Васил Левски, който се срещнал с Максим Райкович. Тогава Апостолът чертаел плановете си за създаването на тайна революционна организация за освобождението на България. Левски насрочил не случайно едно от първите събрания в Галац. Той е в румънския град още предходната година. Райкович се среща с Апостола, но какво са си казали, историята не помни.


Висок, едър, черноок, със звънлив силен глас, такъв го рисуват съвременниците му. Внушавал почит и уважение към себе си. Запазените му фотографии потвърждават описанието му.


Крепител на националния български дух архимандрит Максим Райкович не е забравен в родното си Дряново. През 1896-1898 г. е построено училище с даренията му, което носи неговото име. Пред училището е открит-бюст паметник на възрожденеца, който напомня щедростта и делата му. Негов автор е дряновецът Димитър Косев Димитров.


От категорията

Die Welt: Тайните сделки на президента Зеленски

Тайните сделки на президента Зеленски-1660215313.jpg

Разследване на Sledstvie.Info показа, че комикът, заедно с братята Шефир и още ...

11 авг. 2022 | 13:54

Политически анализатор: Няма логика партийните лидери да се оттеглят преди избори

 Емил Соколов - историк и анализатор-1660210298.jpg

При добра кампания БСП може да спре изтичането на гласове към „Възраждане“ и ...

11 авг. 2022 | 12:30

АЯР: При авария в Запорожката АЕЦ потенциална опасност може да има за крайните североизточни райони

Руски войник охранява района на окупираната Запорожка АЕЦ Снимка: БТА/АП-1660226633.jpg

Извършената оценка показва, че времето за достигане на замърсяването до ...

11 авг. 2022 | 16:58

Консервативна "културна революция" е в ход в Русия

Консервативна "културна революция" е в ход в Русия-1542879274.jpg

Основни стълбове на култа към консервативните ценности са православната вяра, ...

11 авг. 2022 | 15:47